Дойде времето да покажа макар и отчасти моята домашна работилница, както бях обещал в по предишни публикации. Работилницата се намира в сутерена на стара балканска къща в който има 3 стаи и едно предверие, което също усвоихме като малка стаичка. В тази публикация ще покажа снимки само от две от стаите и то не всичките им ъгли, защото имам да довършвам още на места. Двете други стаи както и допълнителни ъгли от тези стаи се надявам да мога да пусна в някоя по-следваща публикация.
Принципно работилницата е замислена така, че да може да се работи и с дърво и с метал, както и да включва библиотека и малък офис за разглеждане на идеи и правене на проекти. Ще започна именно с офисния кът:
Кликнете на снимката за по-голяма резолюция
Дръжките на вратички и чекмеджета са от ковано желязо и съм ги ковал аз. Стената зад бюрото има френска заклинваща система за закачане на различни неща. Повече за тази система можете да прочетете в тази публикация. В библиотеката, която виждате има около 250 книги за дърводелство, интериорен дизайн, строителство на дървени къщи, градинско оформление, обзавеждане, ремонти и въобще всичко от тази сфера. Част от книгите са в долната част зад вратичките, част са в шкафа под бюрото, а част останаха в един кашон понеже не успях да ги побера всичките. Това е изключително ценна библиотека, която съм събирал в продължение на много години.
Кликнете на снимката за по-голяма резолюция
В дясно от бюрото е вратата към стаята, която е направена от две крила с летящи панти (тип врата на каубойски бар). В дясно се вижда перфо-панел за закачане и организация на инструменти. Още по в дясно започва голяма френска заклинваща система, която ще се надявам да покажа по подробно в новата серия от снимки на работилницата.
Кликнете на снимката за по-голяма резолюция
В ляво от бюрото се намират малка металообработваща фреза (която ползвам и като бормашина, мога да фрезовам и дърво на нея) и малък металообработващ струг на който правя различни детайли от метал и месинг, когато ми трябват за някой проект. Принципно дърводелците не се занимават с метал, но аз установих, че метала и дървото работят удивително добре заедно и това един дърводелец да има възможност да си прави метални детайли увеличава многократно техническите и творческите му перспективи. Ето защо първо си купих стругчето и бях удивен колко полезно нещо се оказва за един дърводелец. После взех и фрезата и накрая реших да си направя и малка ковачница. Ковачницата обаче ще я покажа на по-следващ етап.
Зад фрезата отново се вижда френска заклинваща система на която както виждате съм закачил (горе в дясно) цял шлайф, както и шкафчета с чекмедженца за дреболии. На магнитни ленти съм закачил глави за фрезата и стругчето, както и бургии и шестограми (те остават зад фрезата и не се виждат от снимания ъгъл).
С това приключвам с тази стая и следват снимки от другото работно помещение:
Кликнете на снимката за по-голяма резолюция
В това работно помещение съм приложил друг визуален стил, защото използвах правенето на работилницата и като вид експериментиране със стилове и техники на работа. На стените има ламперия тип дъска и летва (Board and Batten), който тип ламперия е изключително функционален и за интериор и за екстериор. За шкафовете над тезгяха експериментирах с италианската техника за вградени кухни (Cucina in Muratura). При тази техника шкафа става конструктивно и визуално част от стената и се измазва със същата мазилка като стената. Метода е доста по-трудоемък от правенето на стандартни шкафове, но резултата е изключително здрав и дълготраен шкаф. Стените съм измазал с фина хоросанова мазилка (която сам направих) и след това патинирах мазилката с помощта на разтвор от сапунена вода и пигмент на оксидна основа. Това е техника известна като мароканска мазилка тип „Таделакт“, като за целта се използва чист натурален сапун от зехтин (който съпругата ми направи).
В центъра на снимката разбира се е моята голяма радост – дъбов тезгях с две менгемета, множество дупки, които работят с помощта на различни видове стяги, както и два алуминиеви Т-образни канала, които работят с определен вид стяги. Най-важната функция на тезгяха е на първо място да дава идеално плоска и равна повърхност за да служи като равна основа за сглобяване на шкафове и детайли и също така стабилно да закрепва материал за обработка. Поради тази причина направих тезгяха вграден с много яка конструкция хваната и за стените и за пода за да предостави непоклатимо захващане на материала по време на обработка. В предната част на тезгяха има дупки, които с помощта с така наречената лицева стяга (която се вижда в дясно на тезгяха) може да се захващат дълги детайли или дори цели врати за пробиване на отвори за брави, вкопаване на панти и прочие. Вратата, която се вижда е към едно от помещенията, което буквално една дупка с височина под 1,7 м, където се наложи да вкопавам пода 40 см надолу за да мога да усвоя помещението. В момента ми предстои още работа по него, но вече успях да побера вътре аспирацията, герунг циркуляра и един малък банциг В дъното в ляво имам отново перфодъска на която закачам инструменти, а непосредствено в ляво от нея имам вградена ниша за панел на чиито вратички използвах перфориран фазер за да може и там да използвам площта за закачане на инструменти и консумативи. В ляво се вижда единия от елементите на много интересна шведска преса за слепване на панели и рамки PLANO, която работи много добре. Макар и да не се вижда от този ъгъл общо имам 9 такива елемента разположени върху 3м релса, което ми позволява да слепя панел с дължина 3 м, височина 1,10 м и дебелина до 12 см.
В три поредни вградени ниши със задно осветление държа малка част от колекцията си с ръчни рендета:
Кликнете на снимката за по-голяма резолюция
Кликнете на снимката за по-голяма резолюция
Кликнете на снимката за по-голяма резолюция
Всички тези рендета са напълно функционални и 3-4 от най-употребяваните от тях влизат редовно в употреба. Тези снимки са направени с по-слабо осветление за да изпъкне вграденото осветление на нишите.
За сега това са нещата, които заедно с фотографа Тихомир Лазаров успяхме да подготвим за публикация в блога, за което искам да използвам случая да му благодаря за помощта и съдействието. Ето тук на неговия сайт можете да видите същите снимки, но в малко по-различна експозиция.
Надявам се да е било интересно за читателите на блога. С показването на моята собствена работилница аз се надявам, че успях да покажа, че принципите които застъпвам като линия в този блог са нещо, което аз действително спазвам и следвам в моята работа.
Ще се радвам да чуя вашите коментари и въпроси.
(Втора част на поредицата снимки на домашната ми работилница можете да видите ето тук.)
Дърводелски свят 
Доста впечатляващо! Работилницата си е направо за страниците на някое списание като Fine Woodworking 🙂
Благодаря, вижда се откъде сме се учили 🙂
Да! :)) Прекрасно е!
Работилница – мечта! Фантастична колекция рендета… 🙂
Някои от идеите направо ще заимстваме за следващия ремонтен сезон у дома (ламперията тип дъска/летва и вратата каубойски бар).
Въпрос: вградените шкафове по италианската техника пак от дърво ли са правени или само при вратичките се ползва?
Всяка статия тук ни е доставяла огромно удоволствие вкъщи, благодаря 🙂
Всъщност вградените шкафове визуално постигат резултата на италианските вградени кухни, но самата техника по която съм ги направил са си моя технология, понеже не съм сигурен италианците какво точно правят. Доколкото знам в традиционния вариант са ги изграждали от тухли и после са ги измазвали и слагали вратички. Сега въм виждал, че слагат ПДЧ-та но как изграждат вградената част не знам.
Аз съм използвал дървена конструкция от летви 3х4 см, като съм сложил двоен слой такива за да получа по-широко лице. После съм облякъл конструкцията с гипсокартон. На ъглите съм сложил алуминиеви лайсни да пазят ръбовете (става много здраво, вече изпробвах якостта на ръба няколко пъти с главата си, защото тавана в сутерена е доста нисък) и после всичко е шпакловано с гипсова шпакловка. После съм нанесъл грунд, който аз съм правил от дърводелско лепило и вода 1:1 плюс кварцов пясък и се получава здрава основа за окончателната мазилка. После измазвам с фина хоросанова мазилка (вар и кварцов пясък) и патинирам по описания в статията начин. В отворите за вратите имам периферен „трим“ от тънки летви дъб, за да скрия ръбовете на гипсокартона и конструкцията и след това имам дъбови вратички с декоративно стъкло и декоративна мрежа за красота. Дръжки нямам още сложени, защото не ми е останало време да си изкова дръжките за тази стая.
А рендетата са над 100, надявам се някой ден да успея да им направя подобаващо изложение на всичките за наслада на любителите на занаята.
Благодаря за подробното обяснение!
А статията за рендетата ще чакам с нетърпение 🙂
Аз за рендетата имах предвид да направя голям дисплей в работилницата където да могат да се разглеждат, като ми дойде някой на гости на занаятчийски туризъм 🙂
Tolkova podredeno,4isto,Nerealno krasivo ! Bravo !
Не мога да повярвам, че в България има хора с такова око и за най-дребните детайли. Искрено ти се възхищавам за работилницата. Както казаха преди мен, и тя (работилницата) и снимките заслужават да попаднат на страниците на някое списание. БРАВО
Чакам с нетърпение продължението!
Честно казано в работилницата не съм си давал толкова зор за най-дребните детайли, защото все пак е работилница и все нещо ще удариш и ще очукаш с някоя дъска или докато местиш инструменти и машини. Между временно си оправям и къщата и там мисля да се старая повече на детайлите и дай Боже да дойде деня и от там да покажа снимки.
Скромността краси човека, а очевидно краси и работилницата на човека :).
Браво 🙂 само това мога да кажа 🙂
Като четох в началото статията реших че са снимки от някое списание :), после почнах да се чудя къде са електрическите инструменти, но в края ми се изясни.
Както и да е колега с тия книги в работилницата не знам как ще се оправиш, при мене като почна и се натрупва един пръст прах и няма бягане от него, вярно че си изнесъл електрическите инструментите в друга стая но и тука ще влиза прах :).
Тия помещения които си показал са само за работа на ръка ли, предвиждаш ли някакъв вид пречиствател за въздуха. Тезгяха не ти ли е малък за маса за събиране на проектите, при мене лично пространството за събиране винаги не достига и много често ползвам и пода :).
Ще се радвам да постнеш и ако можеш панорамни снимки да може да се уясни къде какво :), това винаги е интересно.
В тази стая където е библиотеката се предвижда да няма много работа свързана с прах. Затова там са металорежещото стругче и металообработващата фреза. Доскоро обаче там ми беше герунг циркуляра (в ляво от стругчето) и си вдигаше не малко въпреки че го ползвам с прахосмукачка. При все това върху книгите няма толкова много прах (повече проблем имам с паяците, не мога да ги ликвидирам). Герунга го махнах от там и няма да бъде там, но в стаята остава едно малко дърводелско стругче, което остава извън кадър и което вдига прах при шлайфане на детайла. Засега нямам къде да го преместя. На негово място бях предвидил един люлеещ се стол на който да си чета и разглеждам книгите и да релаксирам. Но поне за момента стругчето ще остане там, докато не успея да му намеря друго място.
От другата стая прах не ми влиза, защото вратите са добре уплътнени. Това ми беше идеята където е офисния кът да няма много прах. Пречиствател на въздуха имам, който се монтира на тавана, но нямам място за него, защото тавана ми е много нисък (стар балкански сутерен, какво да се прави). Всъщност в стаята имам един обезвлажнител, понеже понякога влажността се вдига много защото още нямам външен дренаж на къщата. И той реално върти въздуха и има и вграден филтър за прах. Та и това е някакво решение. Иначе ръчните ел. инструменти, които ползвам са предимно на Festool и са с много добра събираемост на праха и проблеми с големи количества прах нямам. Особено сега като инсталирам аспирация с вграден конусен циклон и 5 микронен филтър.
Тезгяха ми е пределно голям като за домашна работилница (187х72 см – без мегнеметата, с тях работната площ може да се удължи и разшири с още 20-30 см). С височината до тавана имам проблеми с някои проекти.
За панорамни снимки не съм мислил, първо да завърша останалите помещения и тогава ще мисля за още снимки и представяне на резултатите.
🙂 благородно завиждам 🙂
С огромно удоволствие чета публикациите Ви, въпреки че нямам нищо общо с дърводелството. Изпитвам дълбоко уважение и възхищение към това, което правите и отношението Ви към него . Адмирации за това, че го споделяте по такъв невероятен начин чрез този блог!
Страхотно. Не само настоящата статия, но и целия блог. Вече почерпих две идеи от него. Благодаря и продължавайте все така.
Изумително направено! Поздравления за Вашата креативност и майсторски умения! Продължавайте да вдъхновявате последователи и аматьори! Наистина е перфектно!
остава някой и да работи сега при тези изпипани екстри.
Работници в тази работилница никога не са липсвали. Понякога сме стигали до 4 човека да работят едновременно в нея.Общо взето работилницата се използва всеки ден, дори в почивни дни и празници не остава без нещо да се свърши в нея. А както се казва, още не сме започнали сериозната работа.
От беглия поглед които хвърлих на поместените снимки на дърводелска работилница ми стана ясно че човека обича просто да колекционира различни дърводелски инструменти. От моя не малък стаж в тази професия не само в страната а и в чужбина не съм виждал дърводелска работилница която да е по чиста от дом за живеене. Когато тази професия се работи професионално не е възможно да е толкова олизана. Явно собственика просто обича да си колекционира дърводелски инструменти без да ги ползува да не споменаваме и за неправилното съхранение на някои от тях което е видно от поместените снимки.
Има една поговорка, която казва, че фактите са упорито нещо. Ето няколко напълно доказани факта (които могат да се потвърдят включително и от някои от читателите на блога, които са посещавали работилницата):
1. Работилницата принадлежи на занаятчия, а не на колекционер.
2. Работилницата се използва за съвсем реална работа непрестанно. Няма функция на изложбена зала. Музеи и изложбени зали се правят в градовете, а не забутани в дънгори на Балкана. Реда помага на работния процес, а не му пречи.
3. За да бъде неправилно съхранението на инструментите е необходимо то да води до тяхната повреда или преждевременно износване. Факт е, че нито едното от двете не се наблюдава при инструментите от показаната работилница.
4. През повечето време работилницата не е толкова чиста като на снимките и това е напълно нормално, защото в нея се работи. Но след почистване тя придобива отново същия вид. Основния проблем е с недостига на място, особено след като вкарах вътре оксижен, CO2 електрожен и някои други инструменти, за които ми е трудно да им намеря място и ще се налага да изцеждам още от малкото налично пространство.
Това са фактите. Останалото са вашите разсъждения, които с оглед на фактологията не виждам нужда да коментирам.
Здравейте! Присъединявам се към всички по-горни възхищения от помещението, работата ви и блога – без да разбирам от тези неща, ми е много интересно да чета с какво се занимавате. Споменал сте, че сам сте приготвил таделакт – ако не е тайна, може ли да споделите рецептата? Търсих наскоро готов и не бях очарована от цените, на които се предлага 🙂 Благодаря ви и сърдечни поздрави!
На самия таделакт рецептата се пази в тайна и всеки производител или майстор има своя собствена рецепта. Но фундамента на рецептата е много прост 1 вар: 1 кварцов пясък или мраморно брашно.
This workshop is a very fine place tk think and assemble craft ideas. It was a great pleasure to visit.
I hope to be cleaned up the next time you visit it.
Като от някоя приказка е работилницата! Личат ентусиазъм, високо естетическо чувство и усет към детайла, които будят възхищение! Давайте все така!
Мисля, че една (или няколко) публикации относно библиотеката ще са интересни.