Домашна работилница в Балкана (част 2)

Когато публикувах преди малко повече от седмица първата серия от снимки на моята работилница, си нямах и най-малка представа, че ще пусна втора серия толкова скоро. Причината за това стана, че мой приятел, който беше чел публикацията със снимките на работилницата ми изпрати следния линк:

http://kirov.net/konkurs/

От там научих, че точно сега фирма КИРОВ е обявила конкурс за снимки на личните работилници на българските майстори. Ако не бях направил снимките на работилницата малко преди това, едва ли бих се захванал да участвам, защото никога не съм харесвал стремежа към надпревара с останалите хора. Винаги съм предпочитал духа на съработничество и взаимно подпомагане пред духа на конкуренция и надпревара. От друга страна, голяма част от старанието ми при изграждането на моята работилница е било движено от мотивацията ми да дам добър пример и да повдигна стандарта на занаятчийството и майсторството в България. Затова реших да участвам, за да може това, което съм изградил досега, да послужи за един, надявам се, добър пример на една по-широка аудитория от читателите на този блог.

И така, след като изпратих снимките, те ме помолиха да изпратя още. Казаха ми – не е нужно да са професионално снимани, важното е да видим още неща от работилницата. Но бидейки това, което съм, аз не мога да хвана и да нащракам някак си онова, което съм градил и събирал с толкова труд. Затова решихме да вложим подобаващи усилия и отново да снимаме това, което е подходящо за допълнителни снимки, по професионален начин. Винаги съм вярвал и разбирал, че добре свършената работа трябва да бъде представена по достоен начин. Екстра усилията никога не са излишни, особено когато човек е вложил толкова труд да създаде нещо добро, никак не е за подценяване нуждата да добави още труд, за да може да го представи по подобаващ и адекватен начин. Разбира се, не всеки има щастието да има за приятел професионален фотограф, който да е готов да снима, без да желае солидно заплащане, но има неща, които всеки може да научи, за да може да снима сам качествено своите продукти и произведения. Аз лично се подготвям за момента, когато ще мога да си снимам нещата сам и то ако не на професионално ниво, то на достатъчно адекватно и кадърно ниво.

Искам също да предупредя, че тази публикация е по-различна от предишните. В нея има огромно количество допълнителна видео и снимкова информация, която се крие зад малки линкове поставени на определени ключови думи. Ако вземете време да прочетете статията внимателно и кликнете на всеки допълнителен линк, ще получите максималната информативна стойност вложена в тази статия. Всички допълнителни линкове са настроени да се отварят в нов прозорец, за да могат да се видят, без да се затвори страницата със статията.

И така за тези, които искат да видят още от работилницата, ето какво още успяхме да снимаме:

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Това е друг ъгъл на показаната вече металообработваща фреза, от който се вижда малко повече от подредените инструменти и консумативи зад нея. Инструментът със странна форма, който виси най-отдолу е магнит, с който се събират металните стружки, а след като се дръпне назад ръчката в средата, магнитът освобождава металните частици и по този начин те могат да се събират.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

А това е съдържанието на най-голямото от 7-те чекмеджета, намиращи се в основата на фрезата. Едно от най-полезните неща, които се виждат в това чекмедже са различни модели на така наречения „mop sander“, който използвам заедно с фрезата за шлайфане на какво ли не, както и за почистване на метални детайли. В България такива не съм виждал да се продават, затова си ги правя сам. Ето тук едно кратко видео на което можете да видите как работи. А тук можете да видите как да си направите такъв. Може да се използва на винтоверт или на настолна бормашина.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

На тази снимка се вижда съдържанието на вградения шкаф над бюрото. В него има вграден разклонител, от който се захранват зарядните за батерии на различни инструменти. В една черна кутия се вижда приспособлението WINBAG, което може да бъде интересно за някои от вас.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Тук се вижда дърводелското стругче в дясно от входната врата и това е обещаната в предната статия допълнителна гледка от стената с френската заклинваща система. Както се вижда, на нея може да се постави цяло шкафче, което е напълно мобилно и може да сменя мястото си по стената.  Тази система е в състояние да поеме и доста тежкия комплект с инструменти за дърводелско струговане,  както и много други комплекти с инструменти.

В тази стая остана още един незаснет ъгъл, който вероятно ще покажа, когато поставя новия прозорец.

Сега преминаваме към другата стая.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Това е единственото нещо, което мога да покажа за сега от ковашкия кът, който все още се изгражда. Това е шкафчето на шмиргела, а близо до него ще бъдат огнището и наковалнята. Както се вижда, дори не съм сложил още дръжките на чекмеджетата.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

От другата страна на същото помещение държа щрайхмус на Metabo, който е монтиран върху въртяща стойка на колела. От долната страна имам барабанен шлайф на JET, като системата работи на този принцип и пести много място.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Тук върху тезгяха съм  поставил тези допълнителни челюсти за по-високо захващане на материала при рязане и обработване на по-дребни детайли, които изискват да са по-близко до очите ти, без да се налага да работиш силно приведен. Те са мобилни и се захващат за дърводелското менгеме на тезгяха, когато са необходими и се махат, когато не са. Идеята за този модел взех ето от тук, като си направих сам дървен винт с помощта на специален инструмент. В момента съм решил да сменя винта с метален, защото дървения много скърца като го затягам силно, въпреки че е смазан. Прекрасното трионче на Veritas лежи в дясно. Планирам да си закупя още такива триони, защото работата на ръка дава голяма свобода в някои случаи.

И докато говоря за ръчни инструменти, ето някои от най-добрите рендета, с които работя:

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Ще дам кратко описание на рендета, започвайки от това в средата и после въртейки по часовниковата стрелка, а след това ще дам малко повече подробности за някои от рендетата:

1. Veritas Block Plane (блок ренде) – повече подробности за него по-долу.

2. Veritas Low-Angle Jointer Plane (изправящо ренде ) – използва се за изправяне на дървен материал и довеждането му в една равнина.

3. Lie-Nielsen Scrub Plane (бързо отнемащо ренде) – използва се за бързо отнемане от дебелината на материала преди да се продължи изправянето му с изправящото ренде и след това се завършва със заглаждащото ренде.

4. Lie-Nielsen Smoothing Plane No.4 (заглаждащо ренде) – това е рендето, с което окончателно се заглажда детайла до точката, в която ще остане в крайния продукт.

5. Lie-Nielsen Chisel Plane (ренде-длето) – използва се за премахване на остатъци от лепило при слепени панели, както и за пълно заравняване на подаващи се елементи (като например дървени тапи скриващи главата на винт) към основната повърхност на детайла.

6. Veritas Shoulder Plane (раменно ренде) – повече подробности за него по-долу.

7. Lie-Nielsen Small Block Plane (малко блок ренде) – използва се за премахване на малки неравности, както и за правене на фини фаски и скосявания на детайлите.

Дърводелско ренде

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Това е Lie-Nielsen Smoothing Plane No.4 – класическото заглаждащо ренде в изпълнение от месинг.  Заглаждащите рендета се използват най-вече за окончателно завършване на повърхността на детайла. При фина настройка остава повърхност, гладка като стъкло върху дървото и няма никаква нужда от шлайфане. В действителност със шлайфане е почти невъзможно да се получи толкова гладка повърхност, освен ако не се изредят един след друг всички номера шкурки та чак до 1500.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Това е Shoulder Plane  (Раменно ренде) от Veritas. Изключително прецизен инструмент, с който е голямо удоволствие да се работи. Раменните рендета се използват предимно за зачистване на канали или за фино коригиране на шпилковата сглобка.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Това е прекрасно Блок ренде (Low-Angle Block Plane) от Veritas, което е показано със специална окомплектовка, който го превръща в мини заглаждащо ренде. Блок рендетата се използват най-често за малки корекции, често на место, а също така и за правене на скосявания и фаски на ръбовете на детайла.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Това е Low-Angel Jointer Plane N.5 – нискоъгълно изправящо ренде от Veritas. Един от най-прекрасните инструменти, които някога са влизали в работилницата. Оставя идеално гладка повърхност и също е подходящо за използване заедно с така наречената shooting board (дъска за калиброващо рендосване), както и за процеса, който на английски се нарича shooting (калиброващо рендосване) . Аз се извинявам за това, че за много от нещата използвам английска терминология, но понеже много от тия неща не са познати в България и аз не знам какви са българските термини, ако въобще има или е имало такива за някои от тия процеси. Поради тази причина се опитвам и да дам възможно най-близкия по значение български термин.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

С това завършвам представянето на основните видове дърводелски рендета и продължавам с други инструменти и приспособления.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Това е уникално приспособление на марката Leigh за фрезоване на сглобки тип „жлеб и шпилка“ (mortise & tenon).  Подробности за възможностите му можете да видите в линка, който съм дал, както и да гледате някои интересни видеа на приспособлението в действие. Това е уред, годен за най-висок клас фино дърводелство, но откакто взех Festool Domino системата, тази остана само за по-засукани проекти. Обърнете внимание, как приспособлението е сложено върху парче МДФ, което има дупка в единия си край. Това позволява да закачам цялото нещо на стената, а когато го сложа на тезгяха мога да го захвана здраво с помощта на T-track системата.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Това е друго приспособление на Leigh D4R Pro, с което се фрезоват сглобки тип лястовича опашка с произволна ширина. Повечето стандартни приспособления от този тип позволяват да се правят само глобки с лястовича опашка, ограничени до размера на фрезера, както и повечето такива могат да правят само полуслепи (halfblind) сглобки. С това устройство тези ограничения отпадат. За повече информация разгледайте предоставения линк.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Това е системата на Kreg за така нареченото pocket hole joinery, или на български може да се преведе като система за винтови джоб сглобки. Това е един от най-използваните инструменти в моята работилница и всички шкафове, които виждате в работилницата ми са направени с помощта на тази система. Включително цялата конструкция зад гипсокартона е направена с дървени летви, монтирани с помощта на винтови джоб сглобки. В обозримото бъдеще се надявам да организирам редовни курсове за обучение за правене на мебели по тази технология.

От тук преминавам в малкото предверие, което превърнах в работна стаичка:

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Фрезата е 2,2 КW-ова фреза на FREUD , монтирана върху специална плочка за фрези на Kreg , която от своя страна е вградена в плоскост от ламиниран MDF с T-образни канали в нея. Върху масата е монтиран лицев водач от UKJ technology, който дава възможност да се добавят допълнителни приспособления към него, както и дава възможност за поставяне на аспирация и отвеждане на талаша.

В ляво от масата се виждат 80 пластмасови чекмедженца, в които държа всякакви видове болтове. Над масата на фрезата е моята поставка за дърводелски стяги, която можете да видите по-отблизо тук:

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Стойката е изработена от 25 мм дебел MDF, който е изрязан на CNC рутер.  В ляво се виждат стягите на IRWIN, които са може би най-добрите стяги от всички, които съм тествал. С една от тях веднъж успях да повдигна голяма дървена барака с масивна дървена конструкция 14 кв.м. Както се вижда не съм завършил все още слагането на осветителните тела в работилницата. Тях смятам да си ги изработя сам и може да покажа снимки на по-късен етап.

Работилницата на Крафтсман

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Това е половината от моя шкаф за винтове, намиращ се в същото помещение, където е и настолната фреза. Въпреки, че събира доста кутии, мястото винаги не стига. Както виждате, най-много използвам винтовете на Spax. Започнах да работя с тях още през 1998-а година и до ден днешен ги считам за най-добрите от всичко, което съм ползвал. Предполагам знаете колко е ужасно да ви се скъса глава на винт по време на навиване. Със Spax шанса това да се случи е много по-малък, почти нищожен. Но не мога и да кажа, че никога не е невъзможно да се случи, особено когато се навиват по-малки винтчета в твърда дървесина без пилотна дупка. По-евтина алтернатива са винтовете Marina Tornado (черните кутии), които са китайски, но си правят сами пилотна дупка (подобно на Spax) и за цената си са с приемливо качество. Под този шкаф се намира моя абрихт, който се надявам да снимаме за част 3 от поредицата с моята домашна работилница.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Кликнете на снимката за по-голяма резолюция.

Това е единствената снимка от четвъртото помещение от моята работилница. Ремонта в него съм го започнал сравнително скоро и имам най-малко готови неща в нея. Там обаче вече успях да подредя върху собствен шкаф отрезния циркуляр на Festool Kapex KS120EB, който е инсталиран заедно със системата за прецизно измерване и отрязване на детайли на Kreg Precision Track and Stop. С нейна помощ мога да настроя два размера за рязане и после да отрежа колкото искам детайли на тези два размера с абсолютна повторяемост. Удоволствие е да се работи по този начин. Поради липса на място мога да отрежа до 214 см дължина със системата на  Kreg, а самият комплект дава възможност до 244 см. От дясно на циркуляра мога да вкарам материал до 6м, защото там продължава другата стая.  Циркулярът е включен не директно в тока, а в прахосмукачка от Lidl, която се активира автоматично заедно с циркуляра и изсмуква голяма част от отделящия се прах. Изключително съм доволен от тази прахосмукачка, защото тя струваше само 150 лв, а върши много по-добра работа от прахосмукачката на Festool CTL mini, имаща подобни функции и струваща над 700 лв. Тази освен всичко изсмуква и вода и ми помогна много при наводнението в сутерена по време на проливните дъждове.

С това ще приключа втората част от представянето на моята работилница. Надявам се в част 3  да успея да покажа всичко останало от помещенията, което не е показано досега.

Един коментатор от Facebook, беше казал, че това не били работилници, а музеи, защото било много чисто и подредено. Музеите обаче са само за разглеждане и там нищо не се ползва по предназначение. А една работилница може да бъде чиста и подредена като музей и в същото време напълно функционална и да се използва всеки ден. Надявам се с тази поредица от статии да успея да окуража българския занаятчия, че хубавите и подредени работилници не са само за лъскавите списания и за „ония на Запад“. Те са за нас – българските занаятчии, които обичаме занаята си не защото ни позволява да печелим пари, а защото ни позволява да творим и създаваме, да бъдем не пасивни консуматори, а творци, които с творчеството си променят бита и битието на своето и бъдещите поколения. Ето защо аз смятам, че занаятчийството е уникален двустранен процес, при който докато ти обработваш и формираш материала, той също работи в тебе и те променя, защото изисква усъвършенстване на вниманието, въображението и уменията, изостряне на интелекта и увеличаване на търпението, твърдостта и постоянството ни.

И да не забравя, колеги – защо не изпратите и вие снимки на вашите работилници за конкурса на Киров? Не заради надпреварата и наградите, а заради развитието на занаята в България. За да може повече хора да видят нови неща и да научат по нещо един от друг.

Не на последно място искам отново да благодаря на фотографа Тихомир Лазаров, който се случи отново да бъде на точното време на Балкана, за да направим заедно тази нова фотосесия.

Categories: Дърводелска работилница, Дърводелски инструменти, Дърводелство | Tags: , , , | 29 коментара

Навигация в публикациите

29 thoughts on “Домашна работилница в Балкана (част 2)

  1. Ето колко е вярно това за положителния пример – откакто ти видях работилницата не спирам да си мисля как да оправя своята. Пожелавам ти успех в конкурса (но всъщност вече знам къде ще отиде първата награда ;)).

    • За малкия майстор, който не може да си позволи да има шоурум, работилницата може да се превърне в мострена зала, където да се демонстрират различни стилове, техники на работа и видове дизайни. Това е още едно предимство за добре устроената работилница, освен другите предимства, като чистота, ред и мотивираща среда за работа.

  2. Изкърти ме с тоя лаф „Жлеб и шпилка“🙂 В България сглобките си имат точни наименования и това което си показъл се нарича шлиц и чеп.
    Иначе работилницата е на ниво! Аз такъв ред небих могъл да заформя в моята🙂 Въпрос ,може да отговориш или да не отговаряш както си решиш.
    Ти този занаят го имаш като хоби или живееш от него?

    • Здравей,

      Аз се изкъртих докато го открия този термин, понеже аз съм се учил на занаят на английски и си го знам като mortice & tenon и голям зор видях докато намерих термин на български. Много е бедна информацията за българската терминология и ако можеш да ме насочиш към източник от който може да се запозная с българската терминология ще бъда благодарен. В нашата работилница като влезе някой и ни чуе да си говорим с колегата, ако не знае английски само ще мига на парцали. Ще чува странните словосъчетания като „Я изчисти този саадъст.“ или „Подай ми чизъла моля те.“🙂

      Що се отнася до хобито, аз никога не съм гледал на занаята като на хоби. Въобще на мен лично концепцията „хоби“ като цяло ми се губи какъв е смисъла от нея, когато човек се занимава с това, което обича. Хоби имат хора, които мразят работата с която се изхранват. Всичко, което правя го правя по такъв начин, че да бъде част от жизнен и устойчив бизнес модел.

      Ето защо тази работилница, ако и да е домашна е замислена и оборудвана за бизнес, а не хоби цели. Освен нея имам и доста по-голяма професионална работилница. С мебели съм започнал да се изхранвам от 1998-а година някъде, въпреки, че освен това съм имал и имам други видове бизнес.

      От известно време обаче съм се насочил към реализацията на нови бизнес идеи, които изискват много сериозна подготовка и поглъщат цялото ми време. За целта дооборудвам и усъвършенствам работилниците си. Поради, което в момента в работилниците не произвеждам нищо за продан, а се издържам от другия си бизнес и инвестирам време и средства в реализацията на новите идеи.

      Общо взето това е положението при мене. Скоро време се надявам да се види в блога, какви са някои от новите ми видове продукти.

  3. Намери си някъв стар учебник от дървотехникум ,вътре ще намериш цялата БГ терминология за сглобките и изобщо инструменти и тнт . Видях ,че и рендетата си ги превеждал ,а те си имат други имена в България.🙂
    Ще открехнеш ли вратичката към новият ти проект или тряя да чакаме,четох ,че ковашки кът заформяш?

    • Той ковашкия кът е заформен, само не е дооформен. А за продуктите надявам се да не се наложи да се чака много. Аз лично се надявам до седмица вече да мога да пусна неща в блога, ама да видим.

  4. Петър М.

    Поздрави за работилницата. Като разгледах и прочетох се поуспокоих, че не само аз съм „абониран“ за офертите на Axminster🙂 Имам някои въпроси но не знам дали тук им е мястото: От къде се сдобиваш със сух дървен материал за проектите си (влажност ~9%) за да може да се работи веднага и да не измята в отоплено жилище? Какво лепило ползваш за слепване на панелите? Слагаш ли бисквитки при слепването? Имаш ли собствен банциг за да си разбичваш материал и ползваш ли „reclaimed wood“ ? Каква система за заточване на длетата позлваш? Каква система за прахоулавяне използваш – циклон/торба..? Какви видове покрития ползваш и как ги нанасяш – масло/лакове, марки и т.н… въпроси много.
    Тъй като съм хоби дърводелец и нямам абослютно никакъв контакт с други дърводелци освен разни щатски и английски форуми, се чудя как да решавам проблеми, които са си тукашни. Сякаш в България този занаят е изчезнал и няма вече дори кого да попиташ.

    • Здравей Петър,

      Ще се опитам да отговоря на въпросите ти последователно:

      1. Със сух дървен материал общо взето се сдобивам по всякакви възможни начини. Купувам от складове за дървесина, където продават сушени в сушилня материал. Купувам влажен и си го суша сам (чакайки го естествено да просъхне). Често излизат обяви където частни лица имат материал залежал от много години и искат да се освободят от него, който в повечето случаи е естествено просъхнал.

      2. Лепила ползвам стандартните PVA лепила за дърво, клас D3, както и полиуретанови лепила клас D4.

      3. Аз бисквитник нямам, затова не ползвам бисквитки, но имам Festool Domino и понякога слагам домино дюбели когато слепвам панели, но не винаги, зависи от случая и приложението.

      4. Банциг имам на който си разбичвам по-дребни неща, но нямам гатер за серийно разбичване на големи трупи. Искам да си купя нещо на старо, но засега нямам къде да го сложа.

      5. Събирам си стара дървесина (reclaimed wood) и я ползвам когато имам подходящ за това проект.

      6. Системи за заточване общо взето имам почти всякакви. Имам WorkSharp 3000. Имам Tormek T7, имам японски камъни, имам диамантени плочи на DMT, имам плоско стъкло за заточване с помоща на листи шкурки, имам и джига на Veritas MKII, имам диамантени пили на DMT. От всички тези най-много ползвам приспособлението на Veritas и пилите на DMT.

      7. За прахоулавяне ползвам Jet DC1100А и съм много доволен.

      8. За финиш ползвам най-вече масла, както на ОСМО, така и на Alpina, но напоследък си ги правя сам байцовете, а маслата ги купувам от супермаркета (ленено и орехово). Скоро време мисля да си изцеждам маслата сам (имам машина, но не съм я привел още в операционен вид) и да пусна своя бутикова серия финиши за дърво без химии, отровни съставки и гадости в тях. Ползвам също и чист пчелен восък. Лакове избягвам, особено полиуретанови. Но ако ми се наложи все пак ползвам акрилни лакове предимно мат.

      В България занаята не е изчезнал, но е западнал и сега хора като нас и вас трябва да го възстановим и не само да го вдигнем на крака, но и да го доведем до нови висоти. Ти от кой край на България си?

      • Петър М.

        Здравей,
        Благодаря за изчерпателните отговори. От София съм и засега ползвам гаража на тъста ми. Това ограничава и възможностите за изграждане на постоянна работилница. Примерно тезгяха е на сгъващи се конзоли се прибира за да не пречи и може би най-голямия проблем, гаража се намира в съмнителен район и не мога да оставя нищо ценно в него. Така че ми се налага всеки път да взимам почти всичко необходимо с мен когато отивам да бича и след това да си го прибирам обратно в края на деня. Разнасянето на DH330 до мазето след цял ден работа не е от леките задачи.. Все пак не се оплакавам защото има къде да действам.
        Като циркуляр ползвам само TS55 с две шини. Среза е толква чист и прав (поне според мен), че с него си подготвям и дъските за слепяне на панели и „спестявам“ от абрихт (jointer) и стационарен циркуляр. Имам и един герунг – Jet 250мм.
        За бисквитките изчетох какво ли не и ту слагам, ту не. Досега не съм имал спукан панел. Машинката с която ги правя е китайски Clarke BJ600. Издава звук на реактивен самолет но има добра повтаряемост. Тъй като нямам толква сложна система за панели а позлвам тръбни стеги, ползвам бисквитите за напасване.
        Дървен материал купувам от http://www.tehnotop.com/ .Имат общо взето всякаква дървесина – бук,амирикански дъб, африкански всякакви.. Там всичко е сушено в сушилня но се съхранява под едни навеси и влажността е около 12-15%, а за бук това означава почти 2см/1м ширина напречно свиване докато стигне 8-9%. При „korina“ или дъб свиването е по-малко, но все пак осезаемо. А за гатера питам, защото на старата ни семейна къща бутнахме един стари плевници и там имам какви ли не греди от различна дървесина, която съм складирал на сухо. но не знам кой би се навил да ми я разбичи (заради опасност от останали пирони, клинове и т.н.)
        За заточване на длета и рендета ползвам най-евтиното и поне за мен работещо решение – водна шкурка залепена вурху МДФ заедно с http://www.axminster.co.uk/faithfull-honing-guide Това обаче ме спира да си купя малко по-хубави длета защото ще е грехота и тях да ги стържа по този начин. Имам само едно Oire Nomi което ползвам за по голямо копане и вече плаче за заточване но не се хваща в този водач който имам.. та сега съм в дилема.
        За струг, имам хубава бормашина метабо с настройка на момент и обороти и ползвам системата на axminster за мини струг. Стругарски длета си купих стари Marples от един дядо с който ме свърза майстор Гуевски от Белаизен.
        Фрезата ми е Triton MOF 001 – 1400W http://www.tritontools.com/en-US/Model/MOF001 заедно с комплект за регулиране при монтаж на маса. Купувал съм я от нета от англия и тя си дойде с 1/2“ и 1/4“ цанги и вече имам толква фрезери с тия размери че не мога да се върна към метрични.
        Сглобки лястовича опашка правя с темплейт на axmisnter, но за по-оригинален hand-made вид правя и на ръка. Много се запалих по тези техники от разни клипчета на японски майстори. За съжаление работата само с ръчни инструменти отнема безкрайно повече време… а времето ми е в най-голям дефицит.
        За домашни проекти съм си взем един „scroll saw“ с извод за прав шлайф (нямам си представа как се казва на български.. .декупажен трион или банциг..) с който си „бича“ разни „арт“ проекти. За съжаление и там има проблем с материалите и се налага да клошарствам и да събирам от стари мебели гърбове от тънък буков шперплат, тъй като поне засега не съм открил от къде да си купувам.
        За прахоотвеждане ползвам един Karcher и ще си правя малък циклон към него, но и този проект чака на опашка.
        Та за инструментарим, това е в общи линии.
        Тъй като изчетох блога, не успях да намеря готови проекти, няма ли или още не си качил. Иска ми се да открадна малко идеи, а и да споделя мои проекти.
        Поздрави,
        Петър

      • Технотоп ги знам, когато бях по София взимах от тях материал, дори още имам някакви африкански дъски от тях останали. В подобен тип складове обаче цените никак не са за предпочитане. В кв. Овча купел имаше една фирма ЕТ „Масив“ – човека имаше доста материал на значително по-добри цени, но в момента не знам какво е положението с цените и складовата наличност.

        Фрезата на Тритон е същата като тази на CMT, които се дистрибутират от Тека. При тях можеш да вземеш метрични цанги, така, че да можеш да ползваш и метрични битове. Аз за фрезите си имам и метрични и инчови цанги.

        Аз също имам scroll saw, мисля, че на български му казват контурен трион. Тънък шперплат се намира на много места, например в Ташев Галвинг.

        Не съм сигурен какво имаш предвид под готови проекти. Ако имаш предвид мои неща, които да пускам в блога, то в този блог освен нещата направени по работилницата не съм пускал друго мое. В другия блог имам пуснати някои неща, като например следните неща:

        http://krasivdom.com/2013/12/31/%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%ba%d0%be%d0%ba%d0%be%d1%88%d0%b0%d1%80%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%b2-%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b0/

        http://krasivdom.com/2010/02/21/%d0%b4%d0%b5%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%84%d1%82%d1%81%d0%bc%d0%b0%d0%bd/

        Тука също има снимки от мои неща:

        http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=484318

        Тъй като съм взискателен съм снимките рядко се хващам да снимам готови неща, защото нямам време да организирам кадърно снимане. Снимки показвам само когато наистина съм успял да отделя време да снимам направените наща. С времето се надявам да мога да пускам все повече и повече мои проекти в блога.

  5. Аз приятели,наистина не разбирам какъв е проблемът да намерите информация в БГ? Мързи ви да идете до първата антикварна книжарница или всичко трябва да е във формат ПДФ и другите там дигитални носители? Намирате си няква стара книга/учебник по дървообработване/материалознание/машини и инструменти и всичко се изяснява. С уговорката,че там няма да намерите веритас ,лий нилсен и тнт щото истината е такава ,че половината им инструменти макар и ръчни такива са модерни инструменти. Също не разбирам защо ти е да си купуваш фреза която е предназначена за работа в инчовата система,тва си е излишно набутване с мангизи за мене. Метричните фрезове са в пъти по-евтини у нас при условие ,че метричната система е приета като водеща.Къв пък е проблема да намериш шперплат ?Само написах „буков шперплат София“ и ми показа купища страници.
    Кво пречи да се уговориш с някой майстор дето има голям банциг да отидеш и да си разбичиш гредите при него ,носейки своя лента?
    А кво може японското длето ,което не го може немското?

    • Ами приятелю на мен най-близката антикварна книжарница ми е поне на 40 км в едната посока, като шанса да намеря нещо в нея е минимален. За по-голям шанс да намеря нещо следващата ми е на 210 км в едната посока. Също така, защо трябва да е стара книга и учебник? Нима дърводелството да е напълно загинал занаят и повече никой не се интересува от него, че информацията за него да е непременно в стари забравени книги събиращи прах по антикварните книжарници?

      Самия факт, че дърводелската терминология на български не е налична онлайн говори за това, че единствените ползващи тази терминология хора са тези извън мрежата, т.е това предимно са възрастни хора и пенсионери, което пък означава, че тази терминология е на път да умре с тях самите. А и честно казано не виждам нищо българско в имена като абрихт, щтрайхмус и герунг циркуляр. Това си звучат като напълно немски чуждици.

      Що се отнася до рендетата на Lie Nielsen то те са репродукция на модели рендета (предимно на Stanley), които са съществували и преди 100-200 години. Просто са направени по-качествено от запазените стари и оригинални модели. При Veritas има повече иновации, но и там основната линия ръчни дърводелски инструменти следва класическата функционалност.

      По отношение на фрезерите с инчови шийки, истината е че каквито видове фрезери могат да се намерят с инчова шийка посмъртно не могат да се намерят с метрична. Като например като например ето този комплект за ролетна врата. Най-малкия проблем е да се намерят и инчови цанги и метрични. Това решава всички проблеми.

      Що се отнася до японското длето, то има съвсем друга геометрия от западния дизайн. Аз лично нямам такова, защото ми идват твърде скъпи, но с голямо удоволствие ползвам японските триони, които по всякакъв начин превъзхождат европейския дизайн.

  6. Геометрията на скоса не се различава по нищо ,единствено каналите които си ми показал във въпросните се различават и предположението ми е ,че са направени с цел да се изравнява по лесно ,тъй като трябва да отнемеш по-малко метал? Аз имам една предубеденост към ръчни инструменти закалени на 64 рокуела. В процеса на работа ,често се случва да изпуснеш длето,да го избуташ от тезяха с нещо и тнт. Принципно всички длета удряйки се някъде в твърда основа биха се нащърбили ,ала колко боли нащърбване за 100 долара и нащърбване за 20 долара?
    Аз линкът с трите фреза и скрина за хляб мисля ,че е маркетингов трик ,показват ти нещо направено по някъкав начин и ти пробутват три фреза от ,които ако не се наемеш да бълваш скринчета за хляб индустриално би могъл да използваш в реални условия единствено Р-овият фрез. Просто трябва да се решиш наистина ли се нуждаеш толкова много от този комплект или ще намериш друго решение да изработиш това скринче. Аз лично бих потърсил друго решение за изработката му наместо да си купя специален комплект фрезери.
    Относно японските триончета си е маниер на работа аз не мога да се науча да режа в обратна посока. Гледам ,че са голям хит.Знам,умея и мога да остря европейски триони.
    Терминологията е приета от много години и е такава кавато е ,обаче немога да заменя фрезова глава с бит . Бит на български значи ,някой който го е отнесъл и няма да си го върне щото бой и е…е не се връщат или иначе казано средни телесни повреди.🙂 Или пък длетото да е чийзъл,а рендето плейн.
    Рендетата се делят на:
    1- Рендета с равна основа за рендосване на равни повърхности ,където се намират следните рендета (зъбник, план,копач, гладик,римсовник,двойник)
    2- Рендета с неравна основа към ,които мога да причисля (нутовник,гратовник ,фалцовник) Наименованията са свързани с дейноста която извършват рендетата. Тва всичкото го имам подробно описано в едно помагало за 9 или 10 клас.
    Аз съм завършил техникум по дървообработване в град Смолян. през 98г. мисля ,че от тогава едва ли се е променило нещо в наименованията🙂
    Иначе си прав за мене е лесно аз тези учебници си ги имам по задължение ,а на тебе са ти далече на стотици километри . Интернет е длъжен да знае тези неща и да ти ги казва. Ти можеш да промениш това с този блог. Напиши статия с наименованията на инструментите ,тяхното използване,подържане и предназначение.
    Аз не се определям като старец ,който ще умира и съм се запътил със знанията си към гроба.🙂

    • Японски длета не съм ползвал и затова не мога да коментирам какви са предимствата им, само знам, че има хора които ги предпочитат. Общо взето възстановяването на длето от 20 долара и 100 долара боли еднакво, защото усилията да се изчисти нараненото място са съизмеримо еднакви. По-голямото болене е в момента на покупката.

      Европейските триони и аз се научих да ги заточвам и това е нещо, което ме радва. Японските не съм се научил още, и доколкото знам има такива които не могат да се заточват ръчно. Затова искам да си взема такива които могат заедно със съответния инструмент. Това е една от следващите инвестиции, които съм замислил.

      Успя да ме разсмееш с думата „бит“, но както и да го погледнем думата „фрезер“ е точно толкова българска, колкото и думата „бит“. Просто навремето българските дърводелци са чели немски книжки, а днес четем английски. Разбира се както ти отбеляза английския вариант звучи по-застрашително на български.

      Комплекта на Lonnie Bird го имам и затова пуснах линк (това звучи почти като „линч“, което е дори още по-застрашително на български от „бит“) към него. С негова помощ могат да се правят доста интересни неща и доста се улеснява подобен вид работа.

      Идеята за статия с българската дърводелска терминология е добра и бих се захванал с нея когато ми остане време да събера необходимата информация. Като мисля най-добре би бил да се съпостави терминологията рамо до рамо с английската, защото човек ако иска да си купи ренде „копач“ едва ли ще намери нещо налично за продан с тази ключова дума в Интернет, но ако потърси за „scrub plane“ много лесно ще намери откъде да го купи. Разбира се за целта ще ми трябва време да проуча и събера достатъчно информация.

      Между другото търсейки с някои от дадените от тебе термини ето на какво попаднах:

      http://193.192.57.240/po/courses/problemni/2009/2/pomostnik%20po%20uchebna%20praktika/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5%20%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B0.html

      Това може би е въпросното помагало за 9-ти клас за което споменаваш. Иронията е че на сайта поне 3 от показаните рендета в помагалото са точно на Lie Nielsen.

    • Rishko

      Иван Стоев каза:
      2- Рендета с неравна основа към ,които мога да причисля (нутовник,гратовник ,фалцовник)

      Извинявай Иване, аз не съм завършил дърводелски техникум и нямам учебници за това, но със скромните си познания си мисля, че „гратовник“ е вид трион и се ползва за изработка на гратови зъби ( както им викат западняците гълъбова опашка)
      Не знам, може и ти да си прав, за това ще помоля да покажеш (или някой друг) снимка на „ренде гратовник“ за да науча и аз още нещо.

      • Ivan

        Такъв трион в България се нарича пасвател. Сглобката в България е позната като лястовича опашка. Гратовник ако не ме лъже паметта е ренде с обла база за изработка на овални профили. Може и да греша, знанията ми за рендетата в по голямата си част са теоретични ,останали от часовете в училище🙂

      • Ivan

        Всъщност не съм въобще ,ама въобще сигурен ,може ид а е трион🙂 Поздрави

  7. Да добавя само по същият начин както можед да си набавиш метрични цанги ,множеш да си набавиш и цолови цанги .🙂
    Не ме разбирай погрешно и аз се увличам по американските ,английските изобщо чуждестраните инструменти ,то у нас вече не остана БГ производство на инструменти ,някога имахме мощни заводи с продукция ценена на запад. Вече няма такива.

  8. Това което си намерил е блог,сайт на някъкъв учител . Той пък някъде там е споменал ,че подръчниците и учебниците не са преиздавани от поне 30 лета ,почти набори сме с тея учебници🙂 Би било добре някой да събере терминологията и БГили чужда да съпостави кое кво е и да напише нещо по-така на тази тема .

  9. Да поправиш нащърбвания при длето от 20 лева и 100 лева не е болка само цената ,а и износването на метала/длетото. Да речем имаш отчупване 2 мм трябва да сведеш 2 мм от длетото,тея японските свръх ,супер длета като ги гледам имат клин не по-дълъг от 100мм ,а някои дори доста по-къс .Твърдостта им е много висока съответно по-трудно се острят и точат.:) Аз там където работя имам зачислени Стенлита и като се скапе нямам някви специални приспособления да ги остря с точност ,отивам на обикновен шмиргел и правя скоса на око ,понякога криво ,а вече отдавна съм прекрачил 2-те мм. и хоп нови 1 или два да го изправя и после на колелото с паста и филц. Бръснат после ,ала както вече казах нямам нито време при частникът/шефът ми да се занимавам и да държа ъгли с точност до секунда ,нито пък на обикновеният шмиргел можеш да си заплануваш имам 1 мм нащърбено ще го изчистя и тва е то ,понякога можеш да кривнеш,да го прегрееш и хоп минал си щърбката ,а длетото още не е готово.
    Разбираш ме предполагам.
    У дома имам обаче камъни и диаманти и такива приспособления,които ми позволяват да държа с точност ъгала ,а и времето което да посветя на инструмента.
    Не съм противник на японските инструменти напротив запленен съм от тях ,ала цените им са потресаващи.
    Ся като показа тоя линк с тоя учител видях ,че „турският трион“ имат зъби разположени в посоката на японските.Мисля ,че баща ми все още пази някви стари триони ,може да ги погледна кое как ,да ги пробвам,да ги понаостря …:)

  10. Те и европейските/българските традициони майстори работят седнали на спокйствие за да получат добри финални резултати. Ти например имаш чудесна работилница ,предполагам ,че отдаваш голямо внимание на детайлите в работата си .
    Аз обаче както на работното си място ,така и у дома в работилничката ми (гараж) имам за под гол цимент🙂 ако нещо се изсипе там то със сигурност е скапано вече.
    В процеса си на работа на тезгиаха ми става малък хаос. Маниер на работа,кво да прайш :)Така съм се научил ,че ако работя с длето 12мм и изведнъж ми трябва 18мм или 4мм например 12-та няма да я прибера в калъфче намазана с масло и окачена на стената или където ѝ е мястото ,а я оставям на произволно място на тезгяха единствено внимавайки ,да не ми скапе елиментите които изработвам и така се случва ,че понякога такива инструменти се озовават именно на земята:) След работа ще прибера инструментите си по местата им ,ще се опитам да ги почистя максимално и ако има някви повреди да ги оправя ако имам време.
    Гледал съм много филмчета на майстори дето ще станат от местото си ще приберат инструмента и ще продължат работата си на чиста тезгях ,който е готов по стерилност да се сравни с маса за операции.🙂 аз така не мога ,ала тва не ме прави по-малък майстор от тях ,за мене важен е финалният резултат в кратък времеви диапазон,дори на цената на повреда в инструмента ми . Разбира се това е силно нежелателно ,ала така съм се научил едва ли ще променя стилът си на работа. По-скоро ще се концентрирам в търсенен на инструменти ,които задоволяват ценово моето „работно нехайство“
    Затова винаги се опитвам да търся среден ценови клас инструменти и да стоя длаече от китайската стока:)

    • Аз затова имам магнитна лента на стената зад тезгяха. Там държа най-оборотните длета и други инструменти. И като ми трябва нещо вземам и после връщам върху магнитната лента. Става бързо и лесно. Сигурно имам над 10 магнитни ленти инсталирани в цялата работилница и още няколко съм приготвил да сложа на нови места.

  11. БОЯН ДУНДИН

    РЕКЛАМА НА КРАФТСМАН!!!НИТО ЕДИН МАЙСТОР В БЪЛГАРИЯ НЕ МОЖЕ ДА ИМА ВСИЧКО ТОВА!!!

    • Приятелю, та показаното на снимките далеч не е всичко, това са само част от инструментите, които ползвам и които са събирани много години с много постоянство, усърдие и здрава работа. И защо подценяваш майсторите в България, считайки, че никой не може да има хубава работилница и хубави инструменти? Ние какво второ качество хора ли сме? Тепърва ще се вижда какво могат българските майстори.

      И не разбрах за каква реклама говориш?

  12. тони илиев

    проявявам интерес към струговането и техниките свързани с това.Какво е твоето мнение и опит?

  13. тони илиев

    Изработеното от Вас шило е много добро.Много добре е аранжирано в кадър и показано.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: