Не знам колко от вас са обикаляли по българските битпазари да търсите хубави стари инструменти. Обикновено преживяването често е разочароващо, а понякога си е направо депресиращо. Защото предлаганите инструменти на битака са огледало на състоянието на занаятите в България. И ако все пак попаднем на хубав и добре направен инструмент то това обикновено са стари инструменти от преди времето на комунизма, внесени от чужбина, или такива внесени в по-новите времена пак от чужбина. Било донесени от гурбетчии или закупени от eBay.
Лично на мен гледайки с какви инструменти работи българина ми въздейства изключително потискащо, защото това говори много за отношението на повечето хора от нашия народ към занаятите, понеже както човек се отнася към инструмента си, такова му е отношението и към занаята.
И това далеч не означава, че българина няма способност да прави хубави неща, включително хубави инструменти, по-скоро означава, че не е мотивиран да създава и ползва качествени и добре изглеждащи инструменти. За него занаята е просто дойна крава от която да изкарва пари, за да живее живота си, който се върти около други ценности в които той влага тези пари.
Това е и причината в България да няма много майстори на инструменти, или така наречените toolmakers. Поради тази причина на нас българските занаятчии ни остават само два избора, или да си плакнем очите в сайтовете на чуждите toolmakers, където виждаме прекрасно направени инструменти, но обявени на немислими за нас цени, или да седнем и да направим сами със собствените си ръце нещо не само функционално, но и красиво.
Точно това реших да направя тези дни, понеже ми липсваше хубав дървен чук и след като го направих реших да го окомплектовам със шило за чертане или така нареченото scratch awl. И ето това е резултата:
Главата на чука е от слепен дъб, а дръжката е от Има още
Дърводелски свят 
Нови коментари: