Преди време четох, че съществува хотел, който не е прекъсвал да работи повече от 600 години, като е бил в ръцете на едно и също семейство. Ето на това се казва семеен бизнес! Още по-шокиращото е че това дори не е най-стария хотел. Най-стария хотел е на 1300 години и го управляват вече 52 поколения.
И двата стари семейни хотели се намират в Япония. Още по-интересното беше да науча за най-старата съществуваща фирма, оцеляла най-дълго време като семеен бизнес. Тя е процъфтявала цели 1400 години, като е фалирала през 2006-а година благодарение на съвременния „прогрес“ и чудесата на съвременната „икономика“. Както можете да се досетите, тази фирма също се намира в Япония и в момента все още съществува, но като звено на някаква корпорация, която я закупува при фалита й.
Това е фирмата Kongō Gumi и през цялата си история се е занимавала със изграждане и ремонт на храмове направени от дърво в Япония.
Просто се замислете какво означава 1400 години непрекъсната занаятчийска традиция. Това са четиринадесет века непрестанно усъвършенстване на уменията, стъпвайки не само на доказания опит на предишните поколения, но и на създадената материална и инструментална база.
А сега се замислете колко от вас се захващат със занаят с такава сериозност, че да положат основа, която да вдъхновява и изхранва следващите 50 поколения на вашето семейство? Да именно, занаята трябва да може да вдъхновява, преди да може да изхранва, и защо да си мислим, че ако нашия занаят не може да вдъхнови децата ни, ще може да впечатли с нещо клиентите ни?
Често ни се повтаря, че българския народ бил беден. Бедността е пряка функция на това всяко следващо поколение да трябва да започва отначало, от нулата, захващайки се с нещо ново и лишено от опита, базата и дори генетичното богатство на предишните поколения. Често пъти работим работа, която мразим, само и само да припечелим пари чрез които да свържем двата края, а за децата си се надяваме за нещо „по-добро“ и все по-често за нещо „по-далеч“ от родното място. Именно този манталитет на фрагментиране на поколенията и липсата на приемственост е един от крайъгълните камъни на ширещата се бедност в страната ни.
Богатството не се изразява само в материалните неща. Опита, знанието, уменията, наличието на солидна ценностна система са огромно богатство. Те са фундамента на успеха на една нация и на едно семейство. Вместо това ние сме били измамени да вярваме, че правителството ще научи децата ни на знание, че университетите ще им осигурят базата за успешно развитие, т.е ние абортираме целия ни жизнен опит и знание и делегираме бъдещето на нашите деца на някой друг, на нещо друго, било на държавата, било на някоя чужда държава, или някоя чужда корпорация, а те както всички добре знаем не е задължително да имат за цел най-добрия ни интерес, на нас, на децата ни и на народа ни.
В нашия блог http://www.krasivdom.com редовните ни читатели знаят, че се разискват надълго и нашироко технологиите и проблемите със строителството на дървени къщи. За толкова години аз съм се нагледал на толкова драстично невежество и безхаберие, че е страшно какво се случва. Има хора с пари, но няма кой да им свърши работа. Няма на кого да се доверят, без да злоупотребят с доверието им. Защо положението е такова? Защото занаятчийската традиция в България е изгубена. Между 7 и 10 занаята са необходими за да се построи и обзаведе една дървена къща. Къде са тези занаяти и къде е традицията и развитието им през поколенията? Защо хора с фамилия Дюлгерови (строители) стават адвокати, Кожухарови стават лекари, а Ковачки стават шофьори на автобус? Затова ще купуваме кожуси от Китай и ковани изделия от Турция. Но къща не можем да си докараме от Китай, или да я довлечем на буксир от Турция. Именно затова трагедията в липсата на занаяти и приемствена занаятчийска традиция в България най-силно се усеща при строителството на къщи.
Защо целия свят е полудял по японските инструменти, японските ножове, японското качество като цяло? Защото там занаятите от хиляди години се предават от поколение на поколение, без прекъсване, без абортиране на натрупания опит и скъпоценно знание. Но какво да говорим, когато живеем в поколение в което жените с лека ръка абортират собствените си рожби, трябва ли да се учудваме, че мъжете абортират своите занаяти, своите призвания, своите родови традиции и прекъсват потомствената приемственост?
Подобна безотговорност и късогледство водят не само до материална бедност и нищета, но също и до духовна безпросветност и затъване в мрака на националната безнадеждност. Точно за това все повече хора търсят своето индивидуално, егоистично и късогледо „спасение“ в бягството си от България.
България, земята в която стотици поколения от нашите деди са проспериали и оцелявали, проливайки своята кръв и пот, защитавайки я и съграждайки я за бъдещите поколения. Не, те не са градили онова, което днес наричаме „държава“ и от което всички се оплакват и всички проклинат. Държавата е вторичен и изкуствен продукт, корпоративно формирование създадено с цел за общото благо и извратило се като ракова клетка да руши онова, което беше упълномощено да гради, благодарение на същата тази безпросветна липса на приемственост между поколенията. Защото кой днес следва заветите на великите български царе и владетели, известни не само със своята строгост, но и със своята справедливост? Не, България това не е държавата! България това е земята българска, и рода български, съхранил в своите гени уникалния опит на поколенията да оцеляват в трудни времена и да преуспяват именно на тази земя, именно сред тези камъни, дишайки именно този въздух и идентифицирайки се именно с този род.
Има и такива, които се осланят на неща, като: „В България били намерени най-старите артефакти на европейска цивилизация.“ „В България били намерени най-старите кости на обитатели на европейския контитент.“ Не знам дали някой вижда иронията на всичко това. В България, също има най-стари неща, но това са камъни и кости на мъртъвци! Мъртъвците няма да станат за да научат следващите поколения. Те няма да ги научат на своите занаяти, няма да им построят хотели, или да им предадат опита си от строителството с дърво. За да имаме най-стария действащ хотел, най-старата действаща занаятчийска фирма е необходима приемственост и прозорливост простираща се отвъд дребнавото ни ежедневие и протягаща се към бъдещите поколения.
За моя радост във все повече българи се пробужда интереса към занаятите. И най-важното – не заради правенето на пари. Повечето хора са вече установени с добри заплати и мнозина от тях живеещи в чужбина. Често пъти хора се захващат със занаята въпреки, че това не само не им носи пари, но дори ги им намалява парите, които са печелели преди това. Аз самия съм един от тези хора, които пожертваха своя бизнес и обедняха за да се занимават със занаяти и се радвам, като виждам и други като мен. Всички такива хора сме призвани да воюваме и да платим цената необходима за възстановяването на занаятите, на занаятчийския дух, на страстното занаятчийство, което да направи ярък контраст със ширещото се безхаберно, цинично и безпросветно печалбарско занаятчийство, което се е настанило по нашите земи.
Крайно време е да спрем да бъдем безлични потребители и да започнем да бъдем творци. Консуматорското общество е общество на роби. Свободните хора отглеждат своята храна, изковават своите инструменти и градят не само своите домове, но и своето бъдеще. Цялата образователна система е създадена да обслужва корпоративния картел. Както бе казал бившия министър на образованието Игнатов – образователната система трябвало да подготвя хора, цитирам „за пазара на труда„. А защо за пазара на труда, ако смея да попитам, а не за пазара на стоки и услуги? Защо да сме нечии слуги и работници, продавайки труда си, а не да сме творци, които създават и продават не труда си, а плода от своя труд?
Много малко хора осъзнават, какво въобще означава занаята, като същност. Занаята, това е умението да превърнеш наличните в груб вид природни ресурси в нещо полезно за нас самите и за останалите хора. Това е което се нарича продукт с добавена стойност. С други думи ние СЪЗДАВАМЕ стойност. А когато създаваме стойност, ние създаваме богатство.
Създаването на стойност е фундамента на всяка икономика. Погледнете ръцете си, те са уникален инструмент. Онова, което са способни да създадат е удивително, ако се комбинират със човешкото сърце и ум. Ние хората сме създатели на богатството. Ние, със своя творчески потенциал сме двигателя на всяка икономика. Богатството не се създава от държавата, от банките, от инвеститорите. Богатство се създава там където има добавена стойност. И колкото по-висока е тази добавена стойност, толкова по-голямо е създаденото богатство.
Да вземем един ковач. Какво може да направи той? Да вземе една метална шина, която буквално струва по-малко от 5 стотинки или дори метален скрап, който не струва абсолютно нищо и да изкове от тях функционална кука, която има стойност няколко лева. Това е буквално увеличаване на стойността стотици пъти. Ето така се създава богатство.
Или да вземем един дърводелец. Той може да вземе паднал на земята сух клон, който буквално не струва нищо и да издяла от него ръчно направени дялани дръжки за врата или шкафове стил рустика. Такава дръжка спокойно може да се продаде за 10 или повече лева (ако занаятчията е измислил добър дизайн) и от този клон могат да се извадят няколко такива дръжки.
Ето как занаята прави нещо, което му е предстояло да изгние в земята, ненужно на никой в нещо имащо много по-висока стойност. Така занаята превръща недооценения природен ресурс в търсен и желан продукт имащ стотици пъти по-висока стойност. Занаята свързва творческия потенциал на човека с природните ресурси и в резултат се създава стойност. Създава се богатство, там където не е съществувало преди.
И като казвам богатство, аз нямам предвид разкош и несметни богатства. Имам предвид, как човек създава стойност, която не е съществувала преди и така богатството на един народ се увеличава и акумулира с годините. И ако занаятите се предават от поколение на поколение, тази стойност и това богатство ще се увеличава.
Което ме подсеща отново за една история от Япония, с която ще искам и да завърша.
В началото на 20-ти век млад мъж посещава майстора ковач на ножове за дърводелски рендета Шийожуру настоявайки да стане негов чирак. Времената са били трудни и стария майстор едвам преживявал. Той отхвърлил младия кандидат чирак с думите, че ако му стане чирак се обрича на живот на бедност. Въпреки това младия мъж не се отказал и станал чирак на стария ковач, наследявайки в последствие правото да бъде носител на марката и името Шийожуру. Днес рендетата с неговите ножове и тези на следващите поколения майстори Шийожуру се продават от $1300 до $2300 и са признати за едни от най-големите майстори ковачи на такива ножове в Япония.
Приемствеността, постоянството и посвещението на занаята се отплащат, а стойността на продукта се увеличава от поколение в поколение.
България очаква своето ново поколение занаятчии. Ще се радвам да чуя коментарите ви, ако вие се разпознавате като един от тях или усещате призванието да станете такъв.
Дърводелски свят 
Много завладяващо четиво. Не съм съгласен само с часта в, която се говори за хората търсещи „спасение“ в чужбина. Има можещи хора, които изкарват доста в България с честен труд и въпреки това погледът им е обърнат зад граница. Проблема не е в парите или в занаята. Но не тук трябва да се разисква този въпрос.
Съгласен съм, че не е нужно проблема да е в парите или в занаята. Проблема обикновено е в каузата и мирогледа.
Когато човек достигне умственото равнище и има ценностната система, която описвате, той си променя мирогледа. От новата му гледна точка човек иска всичко около него да е хубаво и всичко да му е наред. Проблема е че когато си във вътрешен мир със себе си и искаш всичко около теб да е красиво – погледнеш ли извън своя ареал виждаш хора, държава, институции, на които нищо не им е наред и не правят нищо по въпроса да подобрят нещата а обратното. Нямат желание да го направят. Това идва „малко“ в повече на по-горния човек. Защото рано или късно всички трябва да излезем от ареала си и да се сблъскаме с действителноста, която както казва един познат „хапе“. И когато се сблъскаш ти не можеш да разбереш гледната точка на останалите. И това като ти се случи 5-6 поредни пъти започваш да се чудиш дали изобщо си за тук.
Проблема на гледането към чужбина се състои в това, че той е базиран на илюзорната представа за това, какво представлява Запада. Хората виждат проблемите в България, но идеализират състоянието на нещата на Запад, съдейки по лъскавите витрини и чистите улици. Реалността обаче е съвсем различна. И когато човек разбере какво представлява системата в бленуваната „чужбина“ тогава започва да осъзнава предимствата на България, въпреки всичките й проблеми. За целта ще цитирам думите на един австралийски бизнесмен, който е живял в повечето богати страни на запад, а през последните години живее в България. Той казва, че тук при нас има много по-голяма свобода отколкото на запад. А творческото естество на човека изисква наличието на свобода за да може да се разгърне.
Аз съм пътувал на Запад, не малко, но не избрах да остана да живея там, ако и да имах всички предпоставки и условия за това. При все това препоръчвам на хората да пътуват, да разглеждат и да се учат от постигнатото от другите народи, защото има много, което да се научи в занаятчийско отношение от другите народи и на запад и на изток. Но за българина няма по-добра среда за прилагане на наученото от родината. Има страшно много, което може да постигнем, особено ако действаме заедно и си помагаме.
Стигнахме до същината на проблема според мен – свободата. Имаме различно виждане за свобода явно. Въпроса е какво правим ние със свободата си и какво прави запада с „липсата на такава“. Ще ми е много интерсно да проведа разговор с въпросния бизнесмен. Кое точно може той да прави в България, което не може да го прави примерно в Германия или Австралия. Не трябва да се бърка свобода със слободия. Какво лошо има в това да има ред и наказания за всеки който го нарушава.
Да, въпроса какво правим ние с наличната ни свобода е много важен. Отговора е че повечето българи са заети толкова много с оплакване и чакане на някой друг да им оправи проблемите, че използват свободата си само да мърморят, но не и да творят.
Относно реда нека не забравяме, че нацистка Германия беше олицетворение на ред и дисциплина, но накъде целия този ред тласна нацията, към прогрес или към разруха? Това е основния въпрос. Не е важен само реда, но и ПОСОКАТА към която този ред води. Ако човек добре познава процесите на Запад, ще види, че там всичко отива в посока към тотална тирания и полицейщина. Тук ще си позволя да цитирам Томас Джеферсън, който е казал: „Предпочитам опасната свобода, пред спокойното робство.“
А относно австралиеца, да не кажете, че си измислям ето статията за него:
http://e-vestnik.bg/14508
Предполагам, че по името няма да е трудно да го намерите и да му зададете съответните въпроси. Сигурен съм че ще има какво да научите от него относно същината на западната система. Той и в статията от горния линк е развил достатъчно добре темата за свободата.
Аз пък толкова се настрадах в България че не ми се връща отново там.Скандинавия са ми били винаги мечта още от дете когато 13 год видях тези прекрасни държави.остана в сърцето ми .Сигурноста спокойствие възможноста подкрепата, която се дава на всички поискали да осъществят намеренията си.Увлечен съм хоби ми са скандинавките дървени къщи, занимавам се серйозно вече 4години скоро ще държа изпит по строително дърводелство за норвежки сертификат даващ право на работа според норвежкия кодекс на труда за работа.Приветствам хората тук които искат да стоят в родината си но аз не се чувствам нормален свободен човек там,не ми липсва.Хората сме различни Това е нормално.
Много е хубаво, че сте използвали престоя си там да научите занаят. В това отношение има какво да се научи от норвежците. Но при условие, че 70% от новородените деца не са коренни норвежци, тази нация скоро няма да бъде това, което е била и България отново ще ви стане привлекателна. И тогава занаята, който сега наричате хоби ще ви бъде много полезен.
Съгласна съм с написаното, много конкретна гледна точка и много интересна информация. И според мен основното е, че всеки си гледа себе си, аз не мога да си представя семейството ми да има бизнес и аз да ги зарежда, като могат да разчитат само на мен.
Няма връщане назад.Занаятчийство в познатият ни вид вече е невъзможно,а и на кого е нужно?Днес има бърз достъп до всякаква информация,всичко се случва бързо,интернета е бърз,храненето е бързо-какво му трябва на човек.
Понеже има бърз достъп до всякаква информация, е добре да проверите набързо какво се случва със занаятите, има огромна вълна на съживление в тази сфера. Занаятчийските youtube канали имат стотици хиляди абонати, хората се интересуват от традиционните техники на работа. Фирмите произвеждащи традиционни ръчни инструменти се множат и просперират.
Ако бяхте схванали дефиницията на думата „занаят“, която съм дал в статията щяхте да разберете, че занаятите ще съществуват докато има живи хора на земята.
И да задам един въпрос, понеже стана дума в темата за строителство на къщи. Вие къща строил ли сте някога? Можете ли да ми обясните как „бързия интернет“ и „бързото хранене“ ще ви построят къща?
Със занаятите е много зле положението. Особено в строителството както отбелязвате. Всеки се е захванал да прави нещо, но не защото може, а от немай къде. Преди месец викам „майстор“ плочкаджия (препоръчан като много добър). Видях един апартамент как е направил и го викнах да ми направи гаража. Разбрахме се за плащането след огледа взех му материали и му оставих ключа на гаража да си лепи когато му е удобно. Гаража ми е в подблоково пространство с ТЕЦ и е топъл така, че нямаше проблем в това отношение. В средата на гаража имам сифон и се разбрахме че ще си го ползвам. След като завърши обекта отивам сипвам вода и тя се събира на 50см от сифона. Обясних му какъв е проблема и отговора беше: „Е ти за какво ще го ползваш този сифон толкова“ – как да разговаряш с такъв човек. Платих му и не искам да го виждам повече. А парите и нервите как ще възстановя. И като случиш на още няколко такива „хора“ ?
Един от основните ни проблеми в България, които аз съм забелязал е че не сме свикнали да полагаме прилежни усилия да се договаряме за всичко в детайли и след това тези детайли да се положат черно на бяло, за да няма после оправдания и увъртания. И това нещо създава огромни проблеми в работата, често дори разделя най-близки приятели, които са се хванали заедно да правят нещо без ясни договорки за всичко.
Аз въпреки, че го знам това нещо и да се старая да го променя, пак се поддавам на това да се захвана с недостатъчно изяснени неща поради което проблемите са гарантирани. Ето защо мисля като основна част от занаятчийските умения, това трябва да са уменията да се договаряме, ясно, недвусмислено и без оставени неясноти и двусмислия. Променим ли това, много неща ще се подобрят.
И е по лесно да се коментира,отколкото да се предприеме нещо-народопсихология.
Вие какво предприехте? Защото ние предприехме и постигнахме много неща в тези сфери, някои от които се виждат в двата ни блога.
Не схванахте иронията в това,което казвам.Да занаяти ще има ,имам удоволствието да познавам лично хора с невероятни умения,но масата от повърхностно ,натрапчиво ,арогантно,цинично и неграмотно отношение обезличава търсещия и развиващ се индивид.Можещият е странен,чужд на заспиващите и събуждащите се пред телевизора хора.Уважавам това,което правите -иначе не бих чел и писал тук,и дано не е далеч времето,когато ще обсъждаме стойностни неща,направени от хора с много желание и възможности./имам къща,и аз съм я построил-не от дърво/
Простете, но наистина не схванах ирония, защото както казахте това е типичен отговор, който може да се очаква от определен вид хора.
От друга страна не мисля, че това трябва да спира хората. Аз лично намирам, че повечето хора се радват на добрите резултати и аз лично съм видял как доктори, програмисти, администратори и въобще хора със съвсем друго поприще се запалват за занаятите от добрия пример и окуражаването, което им давам да се захванах с правенето на реални неща с ръцете си. Още по-ценно е когато знаят че има кой да ги подкрепи.
На мен постоянно ми се обаждат хора да ме питат за съвети какви машини да си купят, откъде да си намерят дадени материали и как биха могли да постигнат определени резултати. И това предимно са хора от съвсем други поприща избрали да се захванат със занаятите.
Затова аз предпочитам да гледам ентусиазма на тези хора, а не безхаберието на масите.
Култура на занаятчийството!Този път без скрита ирония.
Не знам кои сте,но високо оценявам това,с което сте се захванали.Имате ли страница във ф…бук или видео?
Нашата страница е този блог, в него пускаме всичко, което правим или мислим да правим. Фейсбук не го ползваме за комуникация, само за публикуване на статии от блога.
Поздравления за интересната статия. Надявам се да успеете да намирате повече и повече съмишленици. Весели новогодишни празници на Вас и семейството Ви!
Много интересна статия, благодаря! Още като я прочетох ме наведе на размишление. Сега пак я прочитам и ми се иска да споделя някои мои мисли по въпроса.
Ще почна оттам, че според мен в България има все по-голям глад за истински занаяти и истински занаятчии, на които искрено да им кажеш „майсторе“. И не защото, не се знае името им, а защото настина са такива.
Същевременно вече е невъзможно, нито е целесъобразно да се възроди старият вид занаятчийство, с чиракуването и предаването на семейни традиции. Тези времена са безвъзвратно загубени. Защо смятам така? Защото хората се менят, менят се и времената. Ако в миналото хората са били почти неразривна част от една група – семейство, село и т.н. и това ги е обединявало, сега вече нещата стоят по друг начин. Не може вече да се очаква, нито да се изисква сина да наследи занаята на баща си, само защото му е син. Това за съвременния човек би било форма на робство.
Хората все повече се индивидуализират, търсейки свободата, вътрешната свобода. Това е, което се наблюдава вече повече от столетие и това е пътят на развитие на съвременния човек и това трябва да се осъзнае много ясно. Хората вече излизат отвъд обединенията на кръвен и народностен принцип. И това което ги, и ще ги, обединява са общите интереси, пропити от споделянето на вътрешното разбиране за свобода. Така бъдещото занаятчийство ще е един вид задруга на майсторите, обединили се по своята собствена свободна воля за благото на своите събратя. Така занаятчийството ще се издигне на един качествено нов етап на развитите, основан именно на такова братство, в обединения на занаятчиите според вида им. А приемствеността ще се осъществява чрез предаване на занаята на следващото поколение, но вече не на основата на кръвната линия, а въз основа на качествата и уменията на приемниците.
Затова е и много важно да се отдели много голямо внимание на образованието на бъдещите занаятчии. Аз виждам нещата по доста подобен на описания от шведската система Слойд начин – вече не като чиракуване от сутрин до вечер, а чрез предоставяне на основни умения в съответните занаятчийски школи, където всеки да идва по свое вътрешно желание, и осигуряване на условия за развитие според личностните качества на всеки човек. Всеки ще напредва дотолкова, доколкото има вътрешни сили и желание да работи и доколкото позволяват дарбите, заложени в него.
Тогава, от такива хора, развили своите дарби по такъв начин, чрез по своя воля и същевременно с желание да служат на ближните си, ще се роди новото занаятчийство. Ще се създават продукти със стойност, ново богатство, както се описва в статията. Но това богатство ще има стойност само, когато е съобразено с нуждите на тези, които ще го ползват. То трябва да има приложна стойност. Така това ново богатство, тази придадена стойност ще се оживотвори понастоящем без да се превръща в самоцел. Вероятно така е било и със създаването на такова богатство и от старите занаяти по нашите земи.
Разбира се, че има много какво да се научи от миналото. То не бива да се отхвърля с лека ръка. Това би било голяма грешка, както погрешно би било да се стремим да го възродим по стария начин. Трябва да се облече в нови дрехи, и аз виждам това да стане подобно на това, което описах по-горе.
В този ред на мисли, бихме могли дори да се радваме, че старото занаятчийство у нас вече почти е изчезнало, защото така по-лесно ще се даде възможност на новото. А то постепенно си пробива път, кълнчетата вече показват главичките изпод почвата и се устремяват нагоре. Живо доказателство за това е самият този блог, и най-вече хората зад него!
Дерзайте и успех!
Здравей Петър,
Благодаря за подробния коментар. Преди всичко искам да кажа, че ценности като семейство, род, народ и родина са непреходни. Промяната на хората и времената е само временно явление, защото винаги на този (обикновено повлиян от външни сили) процес се повдига контра процес на завръщане към корените. В момента ние сме свидетели именно на този контра процес на завръщане към корените.
Нашия народ има поговорка, която казва, че „кръвта вода не става„, а ние сме древен народ натрупал много мъдрост през хилядолетията. „Общите интереси“ за които говориш не са ценност, която ще може да пребори силата на кръвта и рода. Това са англосаксонски ценности, които по своята същност са цинични и пагубни. Именно англосаксонците са дефинирали тази своя ценностна система с думите „няма вечни приятели, има вечни интереси“. Точно в това се състои и подлостта на Запада, за когото е казал един дипломат „Има само едно нещо, което е по-лошо от това англосаксонците да бъдат твои врагове и това е да бъдат твои съюзници“. През последните 26 години ние изпитахме това съюзничество на гърба си и резултатите са повече от очевидни. Разрухата е по-силна от тази на комунистическия режим.
Затова те съветвам да не се подлъгваш по англосаксонските внушения за разрушаване на националните граници, на семейните и родови връзки в името на някакви „общи интереси“. Интереса няма силата да предизвиква саможертва, а никой народ не може да оцелее, нито да просперира, нито да бъде свободен без саможертвата на най-достойните си синове.
На Запада драстично му липсва концепцията за саможертва, затова нито Наполеон, нито Хитлер при все цялото си военно превъзходство не успяха да победят един народ, който е движен не от идеята за интереса, а от идеята за общото благо на родината и народа, което изисква саможертва.
Запомни от мен, че семейство, род, народ и родина ще има винаги, това никога няма да изчезне, нито след 10, нито след 100, нито след 1000 или след 100 милиона години. Няма сила, която да успее да разруши този фундамент, защото ако той бъде разрушен, човечеството ще се самоунищожи за много кратко време. А това човечество му предстои не да загине и да изчезне, но да пребъде.
Да в момента се виждат очевидно сили, които всячески се стремят да го разрушат, но на всяко действие има равно по-сила противодействие. И това противодействие става все по-масово и все по-мощно.
Истинския занаят няма нужда да се пригажда към нечии нужди, защото той е роден от самата нужда. Той няма нужда да се създава изкуствено търсене (както с цигарите), защото той е следствие от търсене на решения за първичните нужди. Ето защо занаятчийството е естествена, органична и първична форма на бизнес. Чиракуването тепърва му предстои пълно възстановяване и разгръщане, защото няма по ефективен метод за обучение от него. При това той е социално адаптиран метод както към бедни, така и към богати. Дори най-бедните могат да си го позволят. А това е предимство, което никоя друга форма не може да даде. Разбира се народа още не е съзрял за традиционното чиракуване, затова понастоящем ще работим по други по-малко ефективни методи, но по-добре е нещо отколкото нищо.
Под „общи интереси“ имам пред вид именно тези, породени от търсенето на решения за първичните нужди.
Например, аз имам нужда от качествени и удобни обувки, направени по моите крака, сдружавам се с хора, които имат същите нужди и търсим занаятчии, които могат да направят такива обувки. Занаятчиите също могат да се сдружават. Един може да произвежда например само подметки и стелки. Друг да завършва цялостния продукт. Но заедно да предлагат това, от което сдружението на потребителите, нуждаещи се от обувки, търсят.
Така, че не говоря за някакви абстрактни „англосаксонски ценности, които по своята същност са цинични и пагубни“. Мислите ми бяха в съвсем друга насока. Живял съм в този свят и съм запознат добре с „ценностите“ му. Видял съм, доколкото ми позволяват възможностите, и предимствата и недостатъците им, както по въпроса за „общите интереси“, така и и по този за рода и семейството.
Рода и семейството са важни, да. Как и докога ще се запазят е въпрос на хилядолетия бъдещо развитите. Сега аз виждам тяхната роля по един качествено нов начин. Семейството да възпитава и подготвя децата според техните специфични заложби и интереси. А не да карата децата да учат нещо, било наука или занаят, само защото той е наследствен или престижен. Децата трябва да могат свободно да развиват заложените в тях дарби и умения. Само така биха могли след това свободно да изберат професия и занаят. И така да се включат към занаятчийската гилдия били чрез специални обучения, било като чираци. Разбира се, съвременната образователна система у нас вече е съвършено непригодна за тази цел, тъй като се опитва да вкарва всички в един калъп.
Традиционното чиракуване би могло да бъде добро решение за един по-следващ етап на развитите, когато вече имаме образователна система, която да подготвя децата според уменията и дарбите им. Така те в по-ранна възраст биха могли да се насочат към определен занаят. За хората, които са минали тази възраст или претърпяват промени в по-късен етап на живота си, както и при сегашните условя, курсове биха били по-подходящи.
Занаятът е силата,която едновременно заземява и извисява!Дава насъщния и радва душата! Благодаря за прекрасното четиво!