Posts Tagged With: организация

Компактна и стилна работилница

В тази статия искам да ви запозная с една идея за организация на работилницата само върху една стена. Това е особено подходящо когато работилницата се прави в гараж или някакво друго помещение, което се ползва и за други неща освен за работилница.

Дърводелска работилница

Има две ключови неща, които правят тази работилница много компактна и и дават възможност да се съвмести с други дейности в същото помещение. Има още

Реклама
Categories: Дърводелска работилница, Дърводелски планове, Дърводелство, Занаятчийство | Етикети: , , , , , | 4 коментара

Казвам ти “Майсторе” понеже не ти знам името…

Майстори от Етъра

Всички сме чували известната поговорка от заглавието, но колко от нас се замислят как точно се стигна до там думата „майстор“ да няма никаква тежест и съдържание в българския език? Стигнали сме до там, че само да видим човек носещ инструменти в ръце и вече го наричаме „майсторе“, та дори едно дете да се е захванало с нещо, ние го питаме – „Какво майсториш?“ Някога в България званието „майстор“ е носело огромна тежест и се е печелило с многогодишен труд, обучение и доказани резултати и умения. Никой не е можел да носи званието „майстор“ без преди това да мине през Има още

Categories: Дърводелство, Занаятчийство | Етикети: , , , , | 23 коментара

Как се прави добра работилница в България?

Както някои от читателите на блога разбраха наскоро завърши конкурса на фирма КИРОВ АД за домашни работилници в България.  Аз също участвах в този конкурс със снимките публикувани в този блог на моята домашна работилница. За тези, които са ги пропуснали можете да разгледате снимките тук и тук. За мое голямо съжаление моята работилница спечели първото място.

Ще каже някой, как така съжаляваш, че си спечелил? Съжалявам защото бих предпочел всички да са по-добри от мене и всички български работилници да са по-добри от моята,  без това да е за сметка на състоянието на моята работилница. Т.е бих желал като цяло състоянието на занаятите и работилниците в България да е по-високо от моето собствено, защото това при всички случаи би било много по-добре за България и за българското занаятчийство. Това би означавало, че ще имаме много по-качествени занаятчийски продукти на пазара и много по-добра база за обучение на новите поколения занаятчии.

Но, нещата са такива каквито са и ние трябва да действаме от реалността в която се намираме. Затова като принос към занаята в България аз ще се опитам да споделя принципите, които съм следвал при създаването на моята работилница, та дано те биха помогнали на други да постигнат поне това по отношение на организацията на работилницата, което аз съм постигнал.

Кое прави моята работилница различна?

1. Създаване  на среда, преди да се създаде организация.

Обикновено това, което не се забелязва на пръв поглед има много по-голямо значение отколкото си мислим.  В една работилница може да има много добри инструменти, които са кадърно организирани, но ако всичко това се постави в едно порутено помещение – това оказва драстично влияние върху усещането за работното пространство като цяло.

Т.е на първо място работното помещение трябва да бъде изчистено и отремонтирано, преди въобще да започне да бъде организирано като работилница. Това е един от принципите, които съм приложил.

Помещението в което е направена работилницата ми беше прашасало, порутено и пълно с боклуци. Типичния сутерен на стара и изоставена къща. Можех просто да изхвърля боклуците и да наредя машините, но нали занаятчията със занаята си твори уют, удобства и красота. Нима това не трябва да се вижда в самата му работилница? Трябваше ли отново да потвърдя пошлата поговорка, че обущаря ходел бос? Или по-скоро трябваше да последвам древната поговорка, която казва „Лекарю изцели първо себе си„? Затова аз избрах да „изцеля“ по занаятчийски първо помещението, което планирах да превърна в работилница.  Силата на дърводелския занаят е в това, че той притежава в себе си не само съзидателни и творчески сили, но и „изцелителни“ сили проявата на които днес ги наричат с думичките „ремонт“ и „реновиране“. Старото порутено и разнебитено състояние на помещенията има нужда от изцеление и възстановяване, и аз като човек с претенцията на „лекар“ трябваше да докажа, че съм способен да „изцеля“ своето собствено работно пространство.

2. Стил вместо гола организация.

Втория принцип от който съм се водил е че възстановяването и обновяването на работилницата трябва да бъде подчинено на определен стил. Т.е стените и бъдещите шкафове и тезгяси служещи за работно пространство и организация трябва да бъдат обединени и подчинени на общ стил.

Сигурно мнозина, които са се опитвали да ремонтират и обзаведат дома си ще потвърдят колко объркващо е да намерят елементи които да обединят цялата обстановка в един стил. Да вземем например дръжките за мебели. Ако човек хареса даден стил на дръжки – шанса да намери от този стил всички необходими дръжки за всички налични врати, чекмеджета и вратички в българските условия е практически сведен до нула. А опита да се намери обзавеждане за целия дом, което да е хармонира в един стил със всичките си елементи е агонизиращо преживяване.

В това е силата на занаятчията – че той може да създаде всичко, което му е необходимо и да подчини всичко на един стил чрез който да организира една напълно хармонична в стилово отношение среда. Аз никога не съм обичал работата „на парче“. Едно парче такова, друго онакова. Един шкаф в един стил, друг в съвсем друг. Събери чарк, както му казват. Ако се приложи този принцип с кръпките на една дреха обикновено на такъв вид дреха й казват дрипа. И ако шивача ходи в дрипи, то можем ли да се доверим на такъв шивач да ни ушие стилно облекло?

Ето защо аз съм се водил от принципа на цялостната визия, преди да започна да изграждам отделните елементи. Т,е трябва да сме способни да видим „голямата картина“ преди да се забием в нейните детайли. Това е диаметрално противоположно на доминиращия манталитет в България за работа „на парче“. Сега ми трябва това – дай да го направя набързо, че да ми свърши работа и толкова. После онова, и после третото и петото. Всяко нещо е за себе си и всичко се прави с досада, защото „трябва“, а не защото намираме радост и творческо удовлетворение в това, което създаваме.

Обединение на цялата работа в една обща картина, обща визия общ стил е предизвикателство за търпението и характера. Често пъти съм чувал колеги да казват „аз нямам нерви“ за такова нещо. Фундаментална част от занаятчийското обучение е обучението на характера – в постоянство, в усърдие, в понасяне на страдание, в решителност да се извърви пътя до край без значение цената, която ще платим като време и усилия. С други думи това е способността да се постигат творчески цели. Занаятчийското обучение е 70% обучение на характера и ума и едва 30% обучение в усвояването на работни похвати с различни инструменти и материали. Затова лекаря трябва първо да се научи да изцелява себе си, преди да предлага лечебните си способности на други хора.

Аз винаги съм казвал, че занаятчийския процес е двустранен. Докато ти обработваш дадения материал, той също обработва тебе самия. Неговата съпротива да се подчини на твоята визия и цел е предизвикателство и за ума и за характера на занаятчията. Не е възможно да подчиним дървото на своите желания без да увеличим нивото на собственото си внимание, усърдие, търпение и постоянство. Без да научим ума си непрестанно да търси нови и по-ефективни решения, нови и по-удачни методи и похвати на работа. И без да подчиним тази хронична прибързаност и нетърпеливост така характерна за днешното забързано време, която се крие зад думите „немам нерви“.

3. Място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си.

Това е фундаменталния принцип на добрата организация. Нещата се натрупват и настъпва хаос по две причини. Първата е когато не всички неща си имат свое собствено посветено за тях място и така всяко нещо постоянно го слагаме на ново и различно място, което води до огромна загуба на време да търсим „къде остана това нещо“. И втората е когато едно нещо си има определено за него място, но не бива връщано обратно там където трябва.

След като сме създали правилната обстановка и сме подчинили всичко на определен визуален стил, изяснили сме си голямата картина е време да започнем с организацията на работното пространство.

Много хора казват, но аз имам много малко място. Това само по-себе си е неприятно, но далеч не означава края на света. С колкото по-малко място разполагаме това означава, че толкова по-добра и оптимизирана организация на пространствата ни е нужна. Аз винаги съм работил в малки пространства. Поради което съм развил хроничната склонност към това да изцеждам и най-малкото ъгълче, да воювам за всеки квадратен сантиметър полезно пространство. Правя това обаче с една уговорка и тя е че в името на стила си позволявам да жертвам малко пространство. Т.е ако и да е възможно да извлека с математическа педантичност всяко налично парче площ, аз допускам компромиси в името на добрия стил и цялостна визия на нещата. Това само по-себе си представлява творческо противоречие и предизвикателство. Но подобни предизвикателства имат потенциала да ни накарат да развием умствените и комбинативните си способности още повече.

4. Пести и инвестирай.

След като обстановката, визията и организацията на работилницата са завършени трябва да се отдели време, внимание и средства на напълването й със всякакви полезни и необходими инструменти. Тук ценностната система на човека оказва огромно влияние. Мнозина казват, че нямат пари за хубави инструменти а в същото време е бъркат дълбоко да купуват плазмени телевизори и последни модели GSM-и. Човек винаги намира пари и време за онова, което стои високо в ценностната му система. И когато някой каже „нямам пари за еди си какво“ – той всъщност казва – „това въобще не ми е  толкова важно, че да платя цената да го имам“.

Ето защо ако човек цени добрите и качествени инструменти, без значение на финансовото му състояние – той е способен да мобилизира всичките си творчески сили и търпение и да събере необходимите средства за нещата, които счита за важни. Разликата е че един човек може да събира за даден инструмент 2 месеца, друг 10 месеца, а друг 2 години, но пак всеки може да постига цели ако наистина е готов да извърши необходимото за да ги постигне.

Ето защо моя първи съвет към хората желаещи да се развиват като занаятчии е да инвестират в инструменти, които ще траят няколко поколения след тях. Някога преди да навлезе корпоративната практика на „планирано остаряване“ на произвежданите продукти, почти всички инструменти са се правили така, че да траят поне хиляда години. Самото мислене и ценностна система на занаятчиите тогава е било такова, че те не са допускали да работят с неща, които биха се счупили бързо или биха били с ниско качество и производителност.

Другия важен ключов момент е, че никой занаятчия не е гледал на занаята си като някакво временно препитание, но вместо това те са изграждали семеен бизнес, който да предадат на децата си и който да трае поколения напред. Преди време бях попаднал на статия за най-стария хотел в света, който се намирал в Япония и функционирал без прекъсване повече от 600 години, бидейки държан за всичките тези години от поколенията на едно и също семейство. Каква удивителна последователност и постоянство! Ето защо ниското качество  на нашите работилници и инструментите в тях се дължи на изключителното родово късогледство на съвременния българин. Господстващото отношение е нещата да станат криво ляво, с минимални усилия и вложени средства. За продължение на родовата занаятчийска традиция дори през ум не минава на повечето хора занимаващи се със занаяти. Затова в старите поколения е било абсолютно задължително семейството да роди и отгледа синове, които да наследят бащиния занаят и да надграждат на вече положената от предните поколения основа. Вместо това всяко следващо поколение се занимава с нещо различно и трябва да започва отначало, или да продаде труда си на някой друг, който вече е положил основа за някакъв бизнес. По този начин вместо народа да се развива и израства и да умножава своята сила и заможност с всяко следващо поколение, всички затъват в плитчините на непрестанното започване отначало, което води до настоящото в България трагично състояние на занаятите.

Ето защо добрата занаятчийска работилница се гради с визия за следващите поколения. Така занаятчията ще знае че работи и плаща цената не само за собствения си просперитет, но и за просперитета на своите деца и внуци. Но някой би казал, откъде да знам, че децата ми ще поискат да ми наследят занаята? Това разбира се е въпрос на възпитание на децата и внуците, но съгласете се, кое дете би искало да наследи занаята на баща си, когато то свързва този занаят с мрачна, порутена и разхвърляна работна среда? С ръждясали инструменти и тонове гниещи стърготини по пода? Ето защо добрата, чиста, спретната и пълна с чудесни качествени инструменти работилница сама ще предизвика интереса на децата към занаята на баща си.

Преди няколко седмици с един приятел отидохме да купуваме един стар абрихт по обява в olx-а. Млад мъж с прискърбие ни обясни, че баща му наскоро е починал и сега му продава инструментите. Каза, че баща му много се грижел за инструментите и ги поддържал. Попитах го – ти защо не научи занаята на баща си? Той само вдигаше ръце. Когато влязохме в работилницата да видим абрихта обаче – нещата се изясниха. „Добре поддържаните“ инструменти бяха в окаян вид. Въпросния абрихт беше клеясал и не можеше да се настройва движението на плотовете. Вътре беше пълен и задръстен със стърготини. Имаше нужда от цялостно разглобяване, изчистване, изшлайфане, смазване и сглобяване. Останалите инструменти бяха дори в още по-лош вид. А самата работилница беше мрачна, мръсна и разхвърляна. С потънали в прах и забвение ръждясали машини, иначе от промишлен клас. Сега вече знаех, защо сина не е избрал занаята на баща си. Беше предпочел да стане готвач и да работи в някое чисто и спретнато ресторантче, което някой друг е съградил. Поуката мисля, че е повече от ясна.

И така в тази кратка статия споделих основните принципи, които са ме водили при създаването на моята работилница. Надявам се тези принципи да послужат не само на настоящите читатели на този блог, но и да се превърнат в основа и пътеводител за следващите поколения занаятчии.

Categories: Дърводелска работилница, Дърводелство | Етикети: , , | 30 коментара

Дърводелската работилница – огледалото на занаята

Повечето от нас сме се нагледали на неугледни, затрупани с прах, боклуци и безредие работилници с ръждясали и неподдържани машини, затъпени и изхабени инструменти. Всичко това говори за досада от а не за любов към занаята. Досада идваща от неприятното задължение да се отиде в работилницата за да се печелят пари, че да има с какво да се живее.  Подобно отношение разбира се не се ограничава само до работилниците, но важи за почти всяко работно място, където човек отива от немай къде, за да печели пари, а не защото горещо оценява и обича това, което прави.

Дърводелска работилница

В тази публикация аз няма да ви показвам снимки на типичните български дърводелски работилници, защото всички знаем за какво става въпрос. Достатъчно е човек да потърси обяви за дърводелски машини втора употреба за да види на снимките в какво състояние са машините и работилниците в които се намират. Особено трагично е ако се търсят ръчни инструменти втора употреба, защото там положението е направо отчайващо. Лично аз намирам причините за това състояние на нещата в напълно погрешното отношение към занаятите, което се е настанило в България след унищожителния период на комунизъм по време на който всеки частен бизнес и инициатива се третираше като престъпление достойно за затвор и концлагер. Познавам един ковач, който за малко да го вкарат в Белене за това, че е предлагал частни ковашки услуги и е печелил отвъд норматива за бедност, което по това време закона е считал за незаконно обогатяване. Подобна репресия срещу занаятчийската инициатива е разрушила трайно веригата майстор-чирак и на практика всеки прохождащ в занаята повече или по-малко е самоук или пък се е учил в държавната система в която разсипията, кражбите от общата собственост и безхаберието бяха норма на поведение. Основния проблем обаче идва от мотивацията да се захване някой с даден занаят, а именно на занаята се гледа като на нещо, което може да докара лесни или бързи пари, да се правят неща на далавера. Затова в тази статия аз бих искал да започна отначало и да подредя нещата по начина по който аз съм ги видял и разбрал.

Занаята като израз на творческата натура на човека

Дърводелски дизайн

На първо място това, което аз съм разбрал е че занаята е един от начините за реализация на творческия потенциал в човешката раса. Необходимостта да твори и създава неща с ръцете си е присъща на всеки осъзнат човек. Човечеството е поставено да живее в една невероятно красива среда, където навсякъде около нас ни заобикаля творческа красота недвусмислено изразена в одушевените и неодушевените творения около нас. Разбира се както подразбирате аз визирам Природата, а не мрачната и потискаща градска среда. От малък човек, който е в досег с природата, той е в досег с красотата. Всичко това събужда у човека желанието да твори и създава. Творческия процес сам по себе си е толкова удовлетворяващ, че той няма нужда от финансова мотивация за да бъде поддържан и развиван. Нещо повече самия творчески процес развива фундаментални качества и умения, като наблюдателност, въображение, организираност, постоянство, инженерна мисъл, комбинативност, съзидателност, списъка може да продължава до безкрай. Голата финансова мотивация не е в състояние да стимулира развитието на тези качества, защото тя винаги търси най-прекия път към най-голямото количество пари, а това влиза в разрез с творческия процес, който често е екстравагантно неиздържан от финансова гледна точка.

Работилница

Преди около 16 години живеех в морската столица и тогава за първи път почнах да правя мебели от ПДЧ. Имах съдружник с който работехме на равни начала и след като напуснах Варна аз му оставих работилницата и всичко в нея. И толкова години по-късно той не е добавил почти нищо към нея. Не е ремонтирал помещенията, не е променил нищо в начина на работа. Обяснението е че ако го направел не виждал как „ще избие парите“.  Точно това мислене е една от основните причини за състоянието на занаятите и работилниците в България. В същото време моя бивш съдружник  си направи скъп ремонт на къщата с обзавеждане и всичко, но по някаква причина за дома си не разсъждава като за нещо, от което трябва да си избие парите. Следователно на занаята се гледа на нещо, което не е част от живота ти в който инвестираш за да ти бъде добре,  както например се счита дома, а за досадно задължение съществуващо само за да правим пари, че да можем да живеем. От друга страна той ме пита – а ти защо взимаш толкова машини и инструменти при условие, че много от тях често не ги използваш.  Моят отговор беше – защото разширяват творческата ми перспектива. Когато човек мисли как да създаде определена вещ или продукт, той трябва да може да види не само неговия дизайн и функция, но също така и технологичния процес по който той ще бъде създаден. Един творец, който реално възнамерява да реализира своята визия винаги мисли в рамките на инструментите с които разполага. Ето защо увеличаването на инструментариума и познанията за боравене с него увеличава творческата перспектива и избутва навън ограниченията на творческото въображение. Виждал съм хора, които сядат и мислят дизайни само на хартия. Идват и ми показват – тогава ги питам – този детайл как ще го изработиш. Те нямат идея, но са го сложили там защото са решили, че е „по-така“. Това е напълно безплоден подход. Инструмента е продължение на човешката ръка, също както ръката е продължение на човешкия ум.

Занаятчия

Когато ума работи той трябва да съедини обработвания материал заедно с човешката ръка и инструмента в нея за да намери пътя към реализацията на своята визия. И точно тук идва мястото на:

Работилницата като място за вдъхновение и стимулиране на креативния процес

Дърводелска работилница

За посветения занаятчия работилницата не е място за извършване на досадни задължения. Тя е място от което трудно можеш да го извадиш и място в което той няма търпение да се завърне. Тя е среда за творчество и съзидателност. Място, което ти помага да виждаш невиждани досега неща и място в което те засърбяват ръцете за работа.

Стимулираща работна обстановка

Работилницата трябва да стимулира духа и въображението, а не да го потиска. Влизането и пребиваването в нея трябва да бъде радостно и трепетно преживяване, защото там не се извършват досадни и принудителни неща, а се реализира един  от най-удовлетворяващите за човешкия дух процеси – съзиданието.

За да има съзидание обаче е нужно нещо повече от творческа и вдъхновяваща среда нужен е ред и организация на ресурсите и инструментите, което са въвлечени в творческия процес, така стигаме до:

Работилницата като инфраструктура и гръбнак на творческия процес

Реализацията на творческата визия зависи от добре организиран процес на достъп до материали, машини  и инструменти. Колко пъти ни е отнемало повече време да намерим инструмента, който ни трябва отколкото самото му прилагане в производствения процес? Липсата на ред води до хаос в работния процес и от там спада мотивацията, губи се фокуса и се трупа напрежение, което е контра продуктивно  и води до грешки и издънки по време на работа.

Работилница

За разлика от много други занаяти, дърводелския занаят има капацитета да се погрижи сам за организация на работилницата си, защото е способен да произведе всякакъв вид шкафове, закачалки, маси, чекмеджета и приспособления с които да се организират инструментите, машините , консумативите и материалите. За съжаление обаче при нас като че ли важи максимата, че „обущаря ходи бос“.

Дърводелска работилница

Въпреки това ако имаме достатъчно мотивация първото нещо на което ще се фокусираме като дърводелци е на организацията на собствената ни работилница. Това ще ни позволи да тренираме нови идеи, техники, както и да превърнем шкафовете в работилницата си в мострена зала показваща какво сме в състояние да направим. Да не говорим какво огромно влияние ще има върху всеки посетил ни клиент реда, чистотата и дисциплината, които ще види в работилницата ни, като това ще контрастира много силно с типичната българска реалност.

Дърводелска работилница

И не само това, но и ще дадем добър пример на много от нашите, колеги и събратя по занаят които биха дошли да ни посетят.

Дърводелска работилница

Липсата на добър пример е това, което поддържа години наред посредствеността в България. Една от причините този блог да съществува като взаимства от добрия пример там където може да бъде намерен – това да ни послужи като отправна точка за преобразяване на нашето собствено работно пространство, както и стандарти на работа.

Дърводелска работилница

Колкото по добре организирана е една работилница толкова по-гладък и удовлетворяващ ще бъде работния процес.  Ето защо искам да обърна внимание на няколко системи за лесна и удобна организация на работното пространство.

Перфорирана стена

Перфо стена

Един от най-лесните и гъвкави начини за организация на инструменти и консумативи е перфо-стената.  Тя позволява да се организира и променя в движение разположението на различните неща. Начините да се използват перфорираните плоскости е най-разнообразен. Ето няколко примера:

Перфо стена

Перфо стена

Перфо стена

e17c1154d58cbbad2f5de23cd92819f5

123a8d6906e0bbc6413a47ff4d72a341

Перфо стена

Перфо стена

Перфо стена

В България могат да се намерят готови перфо стени, както и аксесоари за закачане за тях. За съжаление обаче цените не са сред най-приятните. Аз имах щастието да успея да закупя 2-3 големи листи от перфориран фазер, изостанали от комунистическо време в завода на Лесопласт в Троян. Не знам дали в момент накъде могат да се намерят такива, но ако потърсите в Интернет за „перфориран МДФ“ и „перфорирана ламарина“ ще ви излязат полезни резултати.

Много от фирмите, които предлагат магазинско оборудване също предлагат перфо стени и аксесоари за тях. Но внимавайте с цените защото те варират от добри до ужасни. Разбира се един дърводелец винаги може да намери начин да пригоди нещо и да го направи аксесоар за перфо стена. Ето някои варианти:

Перфо стена

Перфо стена

Тези винтови куки се продават във почти всяка железария и могат да се използват за направата на мобилни рафтове към перфо стена. Най-важното при монтирането на перфо стената (ако си я правите сами) е да има място зад самия перфориран лист където да може да влязат държачите и куките. Останалото е просто рамка в която да поставите перфорирания лист.  Или просто го поставете между краката на съществуваща работна маса или отстрани на някой шкаф.

Перфо борд

Перфо борд

Френска заклинваща система

Друг много удобен вариант за организиране на работилниците е така наречената френска заклинваща система. Тя е също толкова гъвкава като перфо стената, но позволява да се организират и подредят много по-големи и тежки неща.

Френска заклинваща система

По своето същество тази система е изключително проста  и ефективна. Тя се състои от дълги летви или дъски зарязани или фрезовани на 45 градуса в единия край и монтирани на стената през определено разстояние. В зависимост от приложението това разстояние може да варира по ваш избор. След това се правят контра летви или контра дъски, които също се зарязват под 45 градуса и се прикрепят към рафтове, шкафове, приспособления за за закачане и дори перфорирани бордове и се закачат за контра летвата монтирана на стената, както се вижда на схемата и снимките по-долу:

hanging-200c-1109

99eb72da9544f0a68b38ea1881980925

11831d331e77b21ac103de4b5946e0f6

По този начин имате възможност да закачите на стената при това по начин, който може да се промени и пренареди за минути всякакви неща, и малки и големи и леки и тежки:

Френска заклинваща система

В зависимост от това колко ви е здрава стената и крепежните елементи с които закрепвате носещите дъски тази система може да понесе изключително тежък товар.

Френска заклинваща система

За един дърводелец е изключително лесно да реализира тази система в работилницата си и да изработи всякакви носещи приспособления.

Френска заклинваща система

Разбира се тази система може да се предлага и като продукт на потенциални клиенти за организация на техния гараж, мазе или килер.

Френска заклинваща система

Разбира се в работилницата тя дава неограничени възможности и позволява всякакви вариации:

Френска заклинваща система

Френска заклинваща система

Френска заклинваща система

Мобилни работни колички

Независимо дали работилницата е малка или голяма, мобилните колички са изключително удобни. В малките работилници защото могат да се преместят и да освободят място, а в големите, защото могат лесно да бъдат закарани във всеки край на работилницата, когато са нужни.

Мобилна работна количкаМобилните колички мога да служат за всякакви неща. Включително за организация и преместване на инструменти, стяги, аксесоари, та дори и за машини и материали.

Мобилна работна количка

Мобилна работна количка

Мобилна работна количка

Мобилна работна количка

Техния размер и форма могат да бъдат всякакви и са лесни за изработване от всеки, който може да работи с дърво.

Мобилна работна количка

Мобилна работна количка

Мобилна работна количка

Мобилна работна количка

Мобилна работна количка

Само въображението може да ви ограничи в това как можете да използвате работните колички в работилницата.

Магнити и магнитни ленти

Последния лесен метод за организация на работилницата на който искам да се спра е използването на магнитни държачи, които идват под най-различни форми. Най-популярния от тях е магнитната лента.

Магнитни държачи

Тези магнитни ленти са изключително практични и никога няма да имате достатъчно от тях.  Трябва обаче да се внимава защото на места се продават ленти с доста слаби магнити, които не могат да задържат стабилно инструментите и използването им може да доведе до падане и повреждане на инструментите.

Магнитни държачи

Аз от много години търся качествени магнитни ленти за работилницата и едва наскоро намерих наистина добри и качествени в Lidl. Ето точно тези:

Магнитни държачиСтруваха около 9,90 лв, което не е лоша цена и са изключително силни. Досега не ми е падал закачен инструмент, освен ако не се сложи нещо в края на лентите където няма магнит и не държи силно. Купих си около 12 броя и мислех, че съм прекалил, но не ми стигнаха и сега само чакам да получат пак за да си взема още. Хубавото на тези ленти е че не само са силни, но с помощта на тези пластмасови държачи в края можете да закачвате една за друга още магнитни линии и така да получите една дълга магнитна лента на която да поберете много неща. Тези ленти много добре може да се комбинират с френската заклинваща система, като бъдат поставени на носач закачващ се на системата.

Другия вариант магнити за окачване са създадени да работят съвместно с перфо стената.

Магнитни държачиКакто виждате те могат да работят и с произволна дупка направена навсякъде където има товароносимост. За съжаление тези не съм ги открил да са налични не само в България, но и в Европа. Има ги засега предимно в САЩ.

Третия вариант универсални магнитни държачи са неодимови магнити с фрезенкова дупка.

Магнитни държачи

Магнитни държачи

Този вариант позволява да се монтира магнита на всяко място на което може да се завие винт. Това позволява да сложите инструмент или аксесоар на възможно най-близкото и удобно място за неговото ползване. Тези за щастие са налични в България и аз успях да си купя няколко бройки. Ползвам ги много успешно и са доста силни и държат много здраво. Не помня точно цената, но ги взех от фирма Прамиз и можете са се свържете с тях да попитате какво имат и на какви цени. Магнитите с фрезенкова дупка са налични с различен диаметър от което зависи и цената им.

Искрено се надявам с първата част на тази публикация да съм ви мотивирал към това да създадете добре организирана и подредена работилница, а във втората част да намерите практични насоки за това как да го осъществите. Бих се радвал ако читателите на блога ми изпратят снимки на своите работилници, които да публикуваме в блога в отделна публикация в която се надявам да мога да покажа неща и от нашата работилница.

Успешно дърводелстване!

Дърводелска работилница

Categories: Дърводелска работилница, Дърводелски инструменти, Дърводелство | Етикети: , , , , | 18 коментара

Блог в WordPress.com.