Завърши четвъртото издание на дърводелския и занаятчийски събор 2020.

Здравейте на всички читатели на блога и почитатели на занаятите. За наше най-голямо удовлетворение четвъртото издание на Дърводелския и занаятчийски събор 2020, премина и завърши успешно.

Защо казвам за най-голямо удовлетворение? Защото аз до последно се притеснявах, че събор може и да няма заради мерките за корона вируса. Няколко дни преди началото на събора в Плевен забраниха събитията на открито. Като нищо можеха да ги забранят и в Габровска област и да се провали провеждането на събора. Но за щастие това не се случи и събора се проведе.

Ако трябва да опиша събора, то вместо да кажа моите собствени мисли, най-добре е да цитирам онова, което един от участниците в събора Веселин Йорданов, е коментирал за него във Фейсбук:

„Макар и не голямо по обем събитието беше уникално! Какво най-вече направи впечатление-основно млади хора! И изложители, и посетители! Според наблюденията ми средна възраст 30години…Нещо повече-творците бяха дошли със семействата си и децата си! Много от децата изявяваха интерес към дърводелството-желаеха и им беше предоставена възможност да опитат . Под ръководството и контрола на майсторите много деца за пръв път хванаха резбарско длето, направиха първите си крачки в изкуството-и определено бяха въодушевени…“

Първото изречение улавя духа на събитието – не голямо по обем, но уникално като обстановка, усещане и преживяване. Аз лично не съм привърженик на масовките. Дърводелския и занаятчийски събор е малко, бутиково събитие, което привлича само ентусиасти със специално отношение и именно това прави основната разлика. Защото не организаторите правят събитието, а участниците.

Аз лично много се радвам, че първите неофициални дни на събора бяха точно това, което целяхме да бъдат, а именно време за комуникация, обмяна на опит и информация.

Време в което сергиите бяха празни, а хората имаха време за тестове, опити и прекарване на време заедно сред прекрасната природа на Балкана.

Тази година не успяхме да осигурим професионални готвачи, които да готвят на събора и вместо това ние се хванахме да правим пици. Но понеже нашите умения не бяха достатъчни за да направим пици достойни за продажба, ние решихме да ги раздаваме безплатно. Така две от вечерите имаше безплатни пици за всички желаещи.

Пиците бяха на жив огън в пещ достигаща 500 градуса, което е задължително условие за неаполитанския стил пици. Първата вечер се наложи да ги пека аз, а няколко жени и деца доброволци ги правеха, а втората вечер успях да обуча и предам щафетата на печенето на един от участниците в събора. Включиха се и хора, които за първи път разместваха тесто за пица и се получаваха пици във всякакви причудливи форми, но внимателно подбраната рецепта за пица Маргарита правеше пиците особено вкусни въпреки оформлението им. За мен остана удовлетворението от изречените от някого в тъмнината думи: „Това е най-вкусната пица, която съм ял„.

Едно от най-добрите неща на този събор беше спонтанността. Аз никога не съм обичал строгата организация и железния дневен ред. За нас като организатори целта беше да създадем съответната обстановка и материална база и да оставим нещата да се случват от само себе си. И това наистина се сучи. Изведнъж майстора на играчки Иван Чалъков организира спонтанен курс за правене на играчки за децата. Трудно ми е да опиша колко добре това се вписа в духа на събора. Мисля, че за тези деца този събор ще остави спомени за цял живот дори повече от на възрастните. Това ме кара да си мисля, че за следващата година е добре да сложим подобен курс за играчки в дневния ред.

Също така спонтанно няколко дни преди началото на събора, аз реших да направя серия от лекции, свързани с реставрирането на стари къщи, строителство на нови и подбор и защита на дървения материал.

Интереса към лекциите беше много голям и моето желание да дам на хората възможност да стъпят на здрава основа в тази често объркваща материя се прие с голям ентусиазъм. Лекциите са записани в аудио формат и след обработката им ще ги качим онлайн за свободно слушане . И ако някой разбира от аудио обработка и желае да помогне за това ще съм благодарен ако някой може да съдейства. Разбира се в краен случай можем да ги качим в суров вид, но понеже имаше проблеми с тока имаше смущения със звука които е добре да се изчистят преди да качим файловете. И тук искам да изкажа моята благодарност към Стефан Стефанов от Червен Бряг, който ни помогна и безвъзмездно ни услужи с аудио техника за озвучаването.

Има още много неща, които могат да се разкажат за събора, но аз бих искал да поканя участниците в него да споделят своето мнение за преживяното, защото точно мнението на посетителите и участниците може да разкрие преживяването на събора такова каквото наистина е било. Затова моля, които има желание да сподели своето мнение да го направи в коментарите под тази публикация.

Още веднъж благодаря на всички, които ни подкрепиха на този събор със своето участие и посещение и се надяваме да преплуваме през задаващата се криза и догодина отново да продължим традицията на дърводелския и занаятчийски събор.

Реклама