Ще трябва да признаем, че почти всички бяхме изненадани от начина по който се развиха събитията напоследък. Обявяването на извънредно положение заради корона вируса и принудителното спиране на много от бизнес заниманията на хората определено не беше планирано в нашия дневен ред.
От тук нататък можем само да гадаем как ще се развият нещата за напред и какъв ще е мащаба на последиците. Но едно нещо е сигурно и то е че икономиката ще пострада, много хора ще останат без работа. Вероятно не малко фирми ще фалират и за оцелелите ще бъде трудно да продължат напред, защото ще имат затруднено снабдяване с необходимите за дейността им материали и услуги.
От друга страна в България и преди това имаше голям недостатък на занаятчии, на хора които могат да вършат реална работа с ръцете си. И с оглед на това, че предизвиканата от действията на властите по цял свят икономическа блокада неизбежно ще доведе до всеобща икономическа криза, все повече хора ще се окажат със снижени доходи. А това от своя страна означава само едно нещо и то е че много хора ще трябва да се научат да правят все повече неща сами. С други думи на все повече хора ще им се наложи да решават задачите си не с плащане на някой друг, а със свършване на необходимата работа сами.
Използвайте времето си да усвоите нов занаят.
Ето защо аз мисля, че така създалите се обстоятелства и надвисналата над нас криза е всъщност една благоприятна среда за развитие на занаятите и за усвояване на все повече и повече нови и разнородни умения.
Ние българите традиционно сме свикнали да се оправяме сами. Баща ми например беше хладилен техник по професия, но сам си лееше бетона, сам си строеше вилата, сам си слагаше плочките в банята и кухнята, сам си заваряваше асмалъка и сам си ремонтираше колата. Липсата на достатъчно пари винаги предразполага към усвояване на „направи си сам“ манталитета.
После дойде едно ново време и ние българите открихме разделението на труда. Малко по-малко се научихме да правим пари от едно нещо и да разчитаме на парите да наемем „професионалисти“ за всичко останало. И колкото повече пари печелехме толкова повече придобивахме този манталитет на „плати и не мисли“. Може би мнозина от читателите на блога не знаят, че оригинално аз по професия съм компютърен дизайнер. И като такъв печелех повече от достатъчно за да си наема професионалисти, само дето се оказа, че повечето „професионалисти“, които се опитах да наема да ми работят по строителството на първата ми къща бяха или технически или морално недъгави хора. И така още тогава разбрах, че в България с пари трудно мога да си купя качество и това ме тласна към това да стана занаятчия. От тогава аз непрестанно усвоявам нови занаяти и умения, кога с желание, кога по принуда.
И когато говорим за принуда, аз мисля, че така създалите се обстоятелства ще създадат тези условия на принуда за мнозина да започнат да придобиват умения и да изучават занаяти. Както с цел да си свършат сами необходимата работа, така и с цел да намерят ново поприще на развитие и придобиване на странични или основни доходи. И ако за някого този вид принуда може да звучи като лоша новина, то добрата новина е че занаятите са нещо изключително приятно и удовлетворяващо за човека който се занимава с тях. Дори любовта да не дойде от пръв поглед, то определено апетита идва с яденето. Днес е пълно със страшно много хора, които мразят работата си. Затова е пълно с вицове и мемета колко депресиращ е понеделника и колко желателен петъка. Хората са изпълнени с досада, неприязън и дори чиста форма на омраза към работата която работят само и единствено заради парите.
От друга страна практическите занаяти носят изключително удовлетворение. Това да видиш как от собствените ти ръце излиза нещо полезно, красиво, практично и ценно носи удоволствие, радост и наслаждение в чиято реалност правенето на пари няма никакъв дял. А когато човек започне да обича това, което прави, то тогава рано или късно той ще придобие нивото на умения с които ще може да печели и пари от това, при това без цялото напрежение и угнетение от нежеланата и принудителна работа.
И говорейки за работа искам да ви споделя нещо, което открих напоследък. Знаете ли че в българския език има две думи за работа, едната е думата работя, а другата е думата радя. Тази дума все още се използва от сърбите и нейното значение може да се намери в Българския етимологичен речник.
Да радиш означава да правиш нещо с прилежно сърце, с удоволствие, грижа и внимание. Корена на думата е същия като на думата радост. Т.е раденето е да работиш нещо с радост, с голямо желание и грижа.
Да радиш е да се трудиш с прилежност.
От друга страна думата работа идва от раб-слуга-роб. И произхода на тази дума е свързан с ангарията, когато един слуга е трябвало да полага безплатен труд за господаря си. Затова и тази дума работа е свързана с робската неволя да се работи по принуда, без желание, без радост и без усърдие.
Да радиш е да се трудиш с грижа и внимание.
Затова ако вие сте от тези, които сте принудени са си стоите в къщи и да не излизате никъде, то помислете да вложите това неочаквано появило ви се свободно време в това да се научите да радите. Да усвоите някой занаят, някое ново умение, което ще ви върне удоволствието и наслаждението от труда. И кой знае дали това няма да ви спаси не само от робския труд в нежеланата работа, но също така и да ви избави от идващата икономическа криза?
Да радиш е да се трудиш с радост и наслаждение.
Дърводелски свят 
Аз, като занимаващ се с компютърна графика все по-често гледам на нея като на работа, а не като радост и удовлетворение, каквато беше в началото. Все по-често се задържам в домашната ми работилничка и времето ми там минава неусетно … Благодаря за статията!
Който ради Бог не брани.
Занаятчийството…
Все повече се убеждавам, че всяко нещо произведено на ръка е далече по-ценно от бройка произведена от машина. Условието е, само, майсторящият на ръка да твори съзнателно и с поне положителен настрой в душата.
Когато ползваш нещо направено с творчески хъс и истинско желание да ти е от помощ и да ти носи радост, това се усеща и те изпълва с благодарност към майстора. Това е един контур на истински човешки отношения!
За съжаление, при високите технологии и масовото машинно производство, този контур на истински човешки отношения се къса…
За радост обаче много хора все още или все повече намират истинско удовлетворение в майсторенето.
Да са живи здрави занаятчиите майсторящи благини!
Аз мисля, че се завръща времето когато хората ще започнат да разбират разликата между направеното със сърце и радост изделие и създаденото с досада и стремеж към чиста печалба. Тук говоря и в двата случая за неща направени ръчно. Автоматично и серийно направените неща са бездушни и това се усеща. Но и ръчно направените неща с чиста доза меркантилност също имат друго усещане и друг дух в себе си. Имам например при мен едно ръчно ковани панти, които някой ми даде за мостри. Те имат много грубо и студено излъчване и ги намирам за отблъскващи, ако и да не са лоши на глед. От друга страна си спомням когато за първи път си купих една ръчно кована кука закачалка от един ковач в Щатите. Някак си не можех да разбера защо това нещо е толкова приятно за пипане. Защо ми радва не само окото но е и приятно за пипане и държане. Дълго време не можех да си обясня защо това нещо се отличаваше толкова от да кажем кованите неща на някой нашенски ковач от битака. После започнах да разбирам. Разликите бяха основно две. Едната техническа, а другата не материална. Имаше разлика във финиша от една страна, но и в отношението от друга. Мисля, че човек, който се научи да ради и да твори неща с радост няма да остане гладен и жаден, каквато и криза да дойде. Най-трудната част е човек да прескочи финансовия трап, защото ако си с състояние на принуда да изкараш бързо пари защото иначе не можеш да си платиш сметките и да си купиш храна, тогава човек трудно може да поддържа творческа нагласа. Затова аз винаги съветвам човек, който не си обича работата и иска да се захване със занаяти да не бърза да си изоставя работата, но да работи известно време и двете неща докато успее да напредне в занаята и постепенно да може да стигне до момента в който занаята ще може лесно да поеме финансовите бремена. Ако човек е пришпорен да изкарва пари няма да може да научи занаята добре, и ще гради за изкривена основа. Когато човек започва да учи занаят има известна екстравагантност и премерено разсипничество на време и ресурси, които той трябва да вложи в него, докато започне да вниква в основните неща и да навлезе във водещите принципи.
Написаното по-горе е много точно и вярно!
Благодаря за споделените мисли.
Звучат ми толкова познато. Аз съм жена и съм програмист, но напоследък се хващам, че доста дълго се задържам на щандовете с инструменти и започнах да си правя все повече неща сама в къщи.
По изброените причини.
Вече си организирах кът за инструменти и започнах да си зареждам по малко. Сега се изкушавам да се снабдя и с работна маса. Имам още много да правя по жилището си, а към майсторите- вече се заредила с трайна непоносимост.
Само от приказка го докарват, големи филолози.
Така и попаднах на този сайт. 🙂
Желая Ви успех и дано да ви посетим някой път на Балкана.
Хахахахаха……. Я се пребройте!
До тук май докарахме около 20 различни IT-та!
Да тъчеш на два (или повече) стана е много уморително Крафтсман. Но ако някой вече е събрал достатъчно пари, може да си позволи една две години да инвестира в развитие на уменията без приходи.
Отделно е трудно и да намериш ниша за постоянни приходи. Много занаятчии се оплакват, че хубавите и съответно скъпи изработки се оценяват но не се купуват. Хората искат хубави неща, но купуват евтините бездушни серийни изработики. Затрупват се с количество предмети, а не с качество. Предполагам цялостния начин на мислене (който се изгражда от детската градина та до зряла възраст) на консуматорско общество, оказва влияние върху занаятите.
Айде да мислим за събора, и ще обсъждаме там тези въпроси . 🙂