Както е казано, по-добре късно отколкото никога. Затова се постарах да намеря време в последните часове на изтичащата 2018-а година, за да разкажа по-подробно и да покажа снимки от таз годишното издание на дърводелския и занаятчийски събор.
Предполагам вече сте прочели предисторията на събора , но макар и с голямо забавяне ще публикувам, тъкмо преди годината да е изтекла, статия за това как премина таз годишното второ издание на събора.
Преди всичко моето най-главно впечатление беше, че съборът премина изключително спокойно и без напрежение. Въпреки пречките и трудностите, които имахме преди събора, самият събор беше изключително релаксиращо събитие. Миналата година беше истинско изпитание, защото първия ден освен че почти не бях спал, но и ни удари огромна жега, което ме накара да преместя датата на събора от 1-ви юли на 1-ви септември. Времето слава Богу беше много добро, нито студено, нито жега, нямаше и дъжд.
Тази година искахме да има много изненади и едно от нещата, които бяхме подготвили, беше специалният щанд, на който да изложим нашите неща. Разбира се, до последния момент не бяхме готови с него и сутринта на първия ден от събора ние все още го сглобявахме.
Едно от нещата, които бяхме приготвили за събора, бяха куфарите за инструменти с логото на събора.
За втора година ни уважи и почетният гост на събора, майсторът на ръчно ковани инструменти Слави Гуевски.
За моя голяма изненада, още първия ден вечерта той каза, че ще си тръгва, защото е разпродал повечето неща и няма какво да продава през втория ден на събора. Макар съборът да не е такова масово събитие като изложението на занаятите в Етъра, което се проведе точно седмица след нашия събор, пак някои от участниците и на двете събития споделиха, че на нашия събор са продали много повече неща, отколкото на другото събитие, през което преминават десетки хиляди души, за разлика от при нас, където имахме около 300 посетители тази година. Просто удивително. Този факт говори за това колко високо мотивирани и заинтересувани от занаятите хора посещават нашия събор. Това от своя страна ни мотивира и нас да продължим да развиваме този събор и да го направим още по-стойностен и интересен.
Един от новите участници на събора тази година беше Момчил Дуканов, който прави арт дъски за рязане с перпендикулярна ориентация на жилите (end grain cutting boards).
Този тип дъски е много по-траен при употреба, но също така е много по-трудоемък за правене.
Една от най-големите атракции на събора беше шатрата на Джеймс Уебър от Англия, който тази година напусна високоплатената си работа на преподавател по дърводелство в Кеймбридж, за да живее и работи в България. С негово участие се надяваме да организираме при нас курсове по дърводелство през 2019-а.
На снимката Джеймс позира със своята гордост, изключително стабилна работна маса, която се разглобява и сглобява за минути – негово изобретение.
Масата му беше много заета през време на целия събор, защото много хора идваха да изпробват как се работи с ръчни инструменти.
След събора Джеймс събира цялата си мобилна работилница в ремаркето, което побира и работния тезгях в разглобен вид:
Не липсваха и майсторите на струговани купи, които вече втора година са участници на събора:
Тъй като нямам снимки на абсолютно всички маси и участници на събора, то тази статия няма за цел да покаже изчерпателно всички участници, затова ако някой е участвал и не се вижда на снимките, моля да ми изпрати снимки и ще ги добавя към тази тема. Ето още участници в събора:
И тъй като събора беше не само дърводелски, но и занаятчийски имаше представени и други занаяти:
Ние разбира се представихме нашите натурални финиши за дърво:
Но освен това имахме и други интересни предложения:
Това е система от бетонови блокове за дървени конструкции, декинг, веранди и прочие дървени постройки, която позволява лесно и прецизно преодоляване на денивелацията на терена. Този продукт планираме да бъде достъпен за продажба през 2019-а.
Наблегнахме и на ковашкия занаят, като показахме разработените от нас преносими газови ковашки пещи.
Освен това бяхме се постарали да направим и изключително компактни поставки за дърводелски стяги:
Разбира се, присъстваха и ръчно направените дървени чукове, които се радваха на много голям интерес.
Не бяхме забравили и за тениски с логото на събора:
Но може би най-ценното от целия събор бяха не нещата, които всеки беше дошъл да покаже, но разговорите около огъня и запознанството с нови хора и съмишленици.
Точно затова наричаме нашето събитие събор, а не изложение или панаир, защото то има за цел най-вече да събере хора и да ги насърчи в развитието на занаятите, в работата с ръцете си, в творческия процес на занаятчийството. Именно този процес загубихме като народ, тласнати от натрапената ни от Запад култура на консуматорство. Точно този процес искаме да възстановим и благодарим на всички, които участвайки в събора, стават част от този бавен, но изключително удовлетворяващ процес на възстановяване.
Ето защо гледаме напред към 2019-а година с желание да направим не само един, но два събора – пролетен и есенен. Все още не сме сигурни дали ще ни стигнат сили за това през 2019-а, но ако не тогава то поне 2020-а се надявам съборът да има две издания годишно.
Благодаря на всички доброволци, участници и посетители на събора, които направиха това събитие едно истинско и благословено преживяване. Надявам се да се видим отново догодина.
Бъдете живи и здрави! Успешна нова година!
Благодарности на Валентин и всички допринесли за това съборът да се състои. Аз бях там и се възхитих на майсторството на всички участници. Ние вече ползваме байцовете и финишните масла за дървената обшивка, прозорците и вратата на новата ни къща. А Джеймс Уебър работи в момента нашата кухня. Не съм срещала досега толкова коректен човек. Дойде на място, като пропътува 200 км в лед и сняг, изпрати мостри на вратичките с механизми (!). Получаваме редовно снимки как върви работата. Кухнята отново ще бъде с байцовете и маслата на Валентин. Да е спорна и повече дърводелци и ценители на истинското през 2019!
looking forward to participating this year.
Благодаря, че въпреки проблемите организирахте събитието. Радва ме, че събора събира Хора, надявам се да успея тази година да го посетя.
Определено ми е интересно и какво ще предложите с Джеймс, следя с нетърпение.