Преди много години аз имах бизнес като компютърен дизайнер. Печелех повече от достатъчно и често пътувах в чужбина. Така попаднах на и се влюбих в дървените къщи и поисках да си построя дървена къща. Въпреки че бюджета ми беше практически неограничен се оказа, че с пари не мога да получа онова за което мечтаех.
Причината се оказа, че в България почти няма занаятчии, няма хора, които да практикуват занаяти със сърце, професионализъм и истинско майсторство. Всичко се заключаваше в принципа „взимай парите и бягай“. Така аз осъзнах, че ако искам да получа онова, което искам трябва да си го направя сам. Така започна моя път в занаятчийството. Не онова комерсиалното, което се фокусира на печеленето на пари, а автентичното, което фокусира на любовта към занаята, на любовта към работата с ръце, и на естествения за всеки човек творчески порив да твори и създава с ръцете си.
Точно този порив бихме искали да култивираме и да насърчим сред нашите сънародници в България. Това е и смисъла на нашия събор. Да окуражи занаятчиите да им даде платформа за изява, за създаване на контакти, обмяна на опит и най-вече за култивиране на онази автентична занаятчийска култура, която нашите деди са имали и която е била изгубена през комунистическия период, и доунищожена през последвалите години на дива комерсиализация на всичко.
Затова бих искал да поканя всеки, който има какво да покаже, или какво да предложи да заповяда на събора на 1-ви и 2-ри септември 2018-а за да сподели своите умения с останалите. Да създадем едно занаятчийско общество, което да се подкрепя и да гледаме един на друг не като конкуренти, а като събратя по занаят.
Има една много грозна българска поговорка, която казва „Занаят не се учи, занаят се краде„. Тази поговорка е олицетворение на грозната действителност по време на социализма, където всеки занаятчия си криеше занаята „за да не му вземат хляба“. Затова тези, които искаха да научат нещо трябваше да „го откраднат“. Тези времена са отминали и ние трябва да осъзнаем, че колкото повече занаятчии има в България, толкова по-добре ще бъде за всички.
В момента глада за занаятчийска работа е колосален. Хората срещат огромни трудности да намерят някой, който да им свърши работа, да не говорим да намерят някой който да им свърши работа наистина добре. Този факт няма да се промени сам по себе си. Трябват целенасочени усилия в тази посока. И нашата инициатива за дърводелския и занаятчийски събор е усилие именно в тази посока. Центъра за изучаване на занаяти и за занаятчийски туризъм, който се борим да създадем е друга брънка в тази посока.
Всичко за съжаление се случва много бавно, но се надяваме да въпреки всички спънки да успеем да го реализираме.
Моля споделяйте информацията за събора. И ако имате какво да покажете и предложите за продан (или дори само за показ) не се колебайте да участвате. Няма такса нито за посетители, нито за участници.
Дърводелски свят 
С голям мерак започнах да чета и стигнах до …„Занаят не се учи, занаят се краде„. Тази поговорка е олицетворение на грозната действителност по време на социализма, ….
Май в опита да за политическо нагаждане сте забравили, че поговорките са на стотици години и нямат нищо общо със социализма. А може би никога не сте живели в онова време, което беше доста по-човечно от днешното.
Първо няма нищо политическо в тази статия или в това конкретно изказване. Тази поговорка със сигурност не е на стотици години, защото във времето преди социализма занаята се е придобивал чрез чиракуване, а не чрез „крадене“. На практика тогава е било невъзможно да се „открадне“ занаят, защото никой не е имал право да практикува какъвто и да е занаят ако не е минал първо през чиракуване и изпит пред гилдията на майсторите. Въпросното „крадене“ е изцяло феномен на една конкретна епоха и един конкретен манталитет сред занаятчиите характерен за нея. Не съм коментирал дали самия социализъм е виновен, че се е получило така или не, защото това е извън тематиката на блога. Просто констатирах факти от онова време (в което съм живял достатъчно дълго за да знам за какво говоря) свързани със занаятчийството.
В днешно време има достатъчно хора, които все още носят същия манталитет за който говоря. И смисъла на това изказване е да се фокусираме не на миналото, а на това, което можем и трябва да направим днес и сега.
След миналогодишното посещение на събора мога да кажа с чисто сърце, че вече почти година използвам това, което научих. Успех в събитието.
Наистина чудесно написано,напълно съвпада с наблюденията и опита който имам.Адмирации!Със сигурност ще опитам да посетя събитието тази година!