Как се става дърводелец? Част втора – обучение.

Продължавам публикациите от поредицата „Как се става дърводелец“. Ако сте пропуснали първата част, можете да я прочете ето тук.

В тази част искам да поговоря за обучението в занаята и да споделя онези неща, които аз самия съм разбрал. Ние живеем във времена в които функционира една провалена образователна система, която има много повече негативни ефекти отколкото позитивни. Самия аз съм ходил на училище по време когато образованието в България беше много по-добро от сегашното, но въпреки това беше достатъчно отдалечено от добрите и здрави практики известни на предишните поколения. Отне ми близо 20 години да за се отърся от погрешните постановки, които ми бяха внушени от образователната система, както и от митовете по отношение на занаятите и творческите професии, които умишлено бяха насаждани от тогавашните занаятчии с цел да запазят занаята си само за себе си и да минимизират възможната конкуренция.

Обучение в дърводелство

Преди няколко дни мой приятел ми пусна видео на един такъв занаятчия от старото поколение, който демонстрираше занаята си на точилар пред телевизията. Когато го попитаха – какво се иска за да може някой да прави това, което вие правите той директно отговори с един от онези стари шаблони, които имат за цел да попречат а не да помогнат на желаещите да научат занаята. Отговора му беше, че било необходимо „точно око и точна ръка.“

Спомням си когато бях дете аз много обичах да рисувам. Твърде много. Обаче не можех да рисувам, просто не знаех какво да правя и как да го направя правилно. И вместо да ми помогнат и да ме научат, тези които можеха ми казаха, че трябвало да съм имал „точно око и точна ръка.“ И понеже аз очевидно не се справях добре с рисуването разсъдих, че това означава, че вероятно аз нямам точно око и точна ръка и следователно не ставам за художник. Така се отказах напълно от рисуването. По същия начин се отказах и от пеенето, въпреки че много обичах да пея. Казаха ми, че нямам точен слух.

Сега, като човек, който е успял да се измъкне от оковаващите догми на образователната система и на митовете по отношение на творческия процес мога да ви заявя с пълна сериозност, че всички тези неща са една огромна лъжа. Човешкия ум е този които управлява и окото, и слуха и ръката и не съществува такова нещо като точен слух, точно око и точна ръка, съществува обучен слух, обучено око и обучена ръка. И всеки едни човек ако премине през правилния вид обучение може да обучи било окото си, било слуха си, ръката си, или която да е друга част от тялото си.

В тази статия аз ще споделя с вас как функционира този процес на обучение и ако успеете да схванете думите ми, това може да отприщи огромни промени в живота ви и в способността ви да усвоявате всякакви професии.

Образователната система ще ви каже, че за да овладеете даден занаят или професия вие трябва да имате правилното образование и съответстващите му дипломи, грамоти, сертификати и прочие хартиени съкровища. Това е причината поради, която хората желаят да ходят на курсове, да завършват някакви школи и да се докопат до поредната диплома или свидетелство на хартия.

Аз ще ви кажа, че обучението и образованието са два различни свята, които нямат почти никакви допирни точки. Обучението е състояние на духа, то е отношение, мотивация и целенасоченост, които мобилизират цялата същност на човека и ги насочват в една точка в една цел. Това състояние поставя ума на човека в изключителна готовност да внимава, вниква, разбира, запомня, усвоява, придобива и запечатва всякакъв вид знание, информация и всяко полезно нещо, което има отношение към постигане на желаната цел. Човек, които е влязъл в това състояние е най-добрия ученик, когато има учители или ако няма такива, той се самообучава с огромни темпове. Тези принципи за които говоря са универсални и са приложими във всяко отношение, без значение вида професия, занаят или занимание. Аз ще се опитам да разбия този процес на части за да го схванете по-добре и ще го съотнеса конкретно към обучението в дърводелския занаят.

На първо място дърводелския занаят не изисква само да знаете КАК се правят нещата, но още повече изисква да знаете КАКВО да създадете. Дърводелеца трябва да е способен да проектира и измисля своите продукти. Трябва да е в състояние да ги измисли в правилните пропорции, да балансира добре детайлите и да подбере правилната цветова схема. Пропорцията и цветовата схема са първите неща, които грабват вниманието, и едва ако те спечелят интереса на наблюдателя, той ще се вгледа в детайлите. Виждал съм неща с изключително майсторски изработен детайл, но с плачевни пропорции. Така даденото нещо прилича на карикатура и гротеска и показва, че въпросния дърводелец се обучил добре в това как да прави нещата, но не се е обучил да ги измисля и проектира правилно.

Затова аз искам на първо място да обърна внимание на обучението на сетивата за форма, пропорция, баланс и цвят. Как работи този процес? Чрез гледане, внимание и осмисляне. Процеса работи по същия начин по който се усвоява чужд език. Теорията казва, че за да влезе една чужда дума трайно в паметта и разбирането ви, до степен че вече да я владеете на ниво интуиция, вие трябва да я чуете с разбиране поне 100 пъти. Същото важи и по отношение на нещата касаещи формата, пропорциите, баланса и цветовите схеми.

Нека да ви дам един пример как нещата се случват на практика. Когато бях във Швеция моя ум изпадна в състояние на еуфория. Навсякъде около мене имаше добре направени неща. Хубави стройни къщи, с добри цветови схеми, добър детайл и прекрасно поддържани дворове. Малки градински къщички, добре измислени и добре направени градински мебели и конструкции можеха да се видят навсякъде. И това, което аз правех е в продължение на часове обикалях жилищните квартали и гледах, гледах, гледах с огромни сканиращи всичко очи, и ум изпаднал в опиянение от заобикалящата ме красота. Държа да отбележа обаче, че това не бяха някакви туристически разходки за разглеждане на интересни неща. Моя поглед сканираше всеки детайл, който привличаше вниманието ми и не подминавах нищо без да обмисля как е направено, как е сглобено, какво мога да науча от това, какво мога да извлека от него. Ето с такова отношение гледах, разглеждах, обмислях, премислях и възприемах. Не можех да спра, дни наред в продължение на часове аз не спирах да правя едно и също. Разбира се освен с огромни очи бях въоръжен и с огромен обектив, до степен че в един квартал ми изпратиха полиция да ме проверят какъв съм и що съм, че оглеждам така внимателно, че и снимам даже.

По този начин човек запълва своята база данни с добра информация, с образи съдържащи правилни пропорции, добри цветови схеми и добре направен детайл. И когато този визуален багаж достигне критична маса, човек започва на интуитивно ниво да усеща и разбира кога едно нещо е с добри пропорции и добре подбрани цветове и кога не. Няма нищо по-добро от това знанието и уменията ви да са на ниво интуиция а не на ниво ум. Също както при шофирането, когато човек е начинаещ постоянно се стресира от това, че трябва да комбинира толкова неща едновременно. Съединителя, скоростите, газта, знаците на пътя, пътната обстановка, движението по пътя. Има толкова неща за които да се внимава едновременно и това е кошмара на начинаещите шофьори. С времето обаче всичко това се превръща в рутина и човек спокойно може да добави още дейности докато шофира без това да смущава качеството на шофиране.

Този процес на обучение на ума, сетивата и интуицията е непрестанен. Аз прекарвам всеки ден не малко време в това да гледам добре направени неща, като ума ми непрестанно сканира да открие дали има нещо, което мога да науча, нещо, което да добавя, нещо, което не съм разбирал или знаел досега. Ние живеем във времето на Pinterest и Google images, където за секунди пред очите ни могат да се разкрият тонове идеи. Нещо, за което предишните поколения не са могли и да си мечтаят. Не е нужно да отидете до Швеция или до която и да е друга страна. Има Street View и аз често отделям време за виртуален туризъм, като винаги избирам жилищните квартали за да разглеждам архитектурата и дърводелските детайли в градината. Като правя същото, което описах по-горе, че съм правил и в Швеция, разбира се виртуалното преживяване не може да се сравни с реалното, но а сметка на това е безплатно, бързо и безкрайно разнообразно.

Същия процес на гледане, внимание и разбиране може да се приложи и по отношение на вникване в техническите детайли. Има множество графики, чертежи или видео материали, които показват как дадено нещо е направено и конструирано. Гледайте, вниквайте и мислете. И след това отидете във вашия гараж, работилница, мазе или балкон и започнете да правите неща. Пробвайте да постигнете ония неща, които сте видели, които са ви харесали. Не е важно какво ще постигнете. Важен е процеса през който преминавате, борбата да приравните добрите неща на които сте се нагледали с реалността на онова, което сте в състояние да постигнете. Не се страхувайте от провал и неуспех, нито се опиянявайте от лесния успех. Киплинг го е казал по-добре отколкото аз мога да го кажа затова ще го цитирам в оригинал:

„If you can meet with Triumph and Disaster

  And treat those two impostors just the same „
Това, което този стих на практика казва е че триумфа и провала са измамни и нашето отношение към тях трябва да е еднакво. Важен е процеса, който е предназначен да промени нас самите, защото занаята е въпрос на развитие на личността, и той изисква определени промени в нас, често съществени и за тези промени еднакво добре работят както нашите успехи, така и нашите провали.
Ще каже някой, добре де, а къде остават тогава курсовете, дърводелските училите за тях какво? Те имат своето място, но процесите, които описвам по-горе са нещо като „предучилищна подготовка“, нещо, което ще ни направи участието ни в практически курсове и училища хиляди пъти по ефективни. Ако в нас е задвижен този вътрешен процес на обучение, тогава ние ще разбираме много по-добре обясненията на обучаващите ни, ще сме в състояние да задаваме умни и точни въпроси от които и ние и всички други ще имат полза.
Човешката интуиция и човешкия ум са най-важните инструменти на занаята. Всичко останало са помощни средства. Може би сте чували поговорката, че „Инструмента е продължение на ръката.“ Напълно вярно, но точно както инструмента е продължение на ръката, така ръката е продължение на ума, а ума е продължение на интуицията.
Вчера попаднах в един форум на едно изключително мрачно описание на дърводелския занаят:
„Дълго време съм бил дърводелец и нищо хубаво не намирам в този занаят. Само отрязани пръсти. Дърводелството трябва да участва в класациите на една от най-опасните професии в света. Пък и не намирам нищо красиво в едно мъртво дърво за да бъде наречен този занаят изкуство. По скоро е гавра върху труп. Сигурно затова отрязаните дървета се наричат трупи. „
Такива думи може да каже човек при който дърводелството никога не е стигнало по-дълбоко от ръката. Той затова говори за отрязани пръсти. Липсва връзката ръка-ум, да не говорим за по-дълбоката връзка ум-интуиция. И от интуицията има по-дълбоки връзки, но това са неща, които всеки от вас трябва да открие за себе си. За съжаление отношение като горното не е нещо рядко срещано, но често може да се срещне сред онези, чиято единствена мотивация за дърводелския занаят са били парите. Именно затова в предната статия аз обърнах подробно внимание на ролята на мотивацията, като фундаментален фактор, който предначертава нашето бъдещо развитие в занаята.
Без добра и силна мотивация ние няма да можем да задвижим в себе си задълбочения процес на обучение за който говоря по-горе. А това означава, че никога няма да стигнем по-далече от посредствеността.
Друга съществена пречка пред обучението е когато решим, че знаем и разбираме твърде много и спрем да се развиваме. Вместо това ако поддържаме скромно, смирено и самокритично отношение към знанията и уменията ни, ние ще сме в състояние да поддържаме непрестанния процес на обучение. Това, което често може да ни подхлъзне това са похвалите или укорите на другите около нас. Тук важи принципа, който цитирах по-горе от Киплинг, че ние трябва да третираме и похвалите и укорите по еднакъв начин, като нещо, което трябва да допринася за процеса на развитие, а не да ни бъде камък за препъване. Защото човек може да се препъне както в похвалите, така и в укорите. И често похвалите имат много по-голям потенциал да ни препънат и да ни извадят от добрия процес на обучение.
Ако сте разбрали поне до някъде нещата, които съм изложил по-горе ще можете да видите, че обучението не е нещо за което са нужни големи пари за университети, училища и курсове, а е процес достъпен за всеки човек независимо колко е беден. Не е нужно дори да имаш компютър и да гледаш добри идеи по Интернет. Разходи се сред природата и тя ще ти разкаже много повече за дизайн, пропорции, цветове и баланс от всички снимки и идеи в Интернет.
Аз често се удивлявам как хора със съвсем скромно и минимално оборудване се захващат с проекти за които аз не съм посмял да се захвана, ако и да имам в пъти по-добро оборудване от тяхното. И постигат прекрасни резултати. Много по-добри отколкото аз съм си представял, че ще мога да постигна с моето оборудване и налични инструменти. Това е силата на трудолюбието, постоянството и целенасочеността.
Положих пред вас една основа за неща, които няма да срещнете често или да прочетете на много места.  Избрах да насоча вниманието ви към онова, което ще ви помогне повече от всякакво ходене на курсове, училища и практически работилници. Да, тия неща имат своето място, но оставени сами на себе си те са дърво без корен, сграда без основа, която няма потенциала за задълбочено развитие. Аз се опитах да насоча вниманието ви към основата, към корена. Така както съм ги разбрал, преживял и видял да работят с пълна пара в моя живот.
Искрено се надявам да напипате и усетите огромния потенциал на това скрито, вътрешно обучение, което ще ви изстреля напред повече от всяко друго нещо.
И тъй като има много още какво да се каже по темата за обучението е възможно да напиша съвсем отделна статия за чиракуването.

Save

Categories: Дърводелство, Занаятчийство, обучение | Етикети: , , , , | 20 коментара

Навигация

20 thoughts on “Как се става дърводелец? Част втора – обучение.

  1. Георги Иванов

    Поздравления Майсторе . Това си е повече философия .Благодаря ви за статията . Ама вие работа нямате ли? Цело лято ви няма а сега пишете че пушек се вдига. Сняг нямате ли в Балкана.? Чакаме продължение.

    • Всяко нещо има своята философска обосновка, дори чалгарската култура се базира на хедонистичната философия. Въпреки това горната статия е изцяло с практическа насоченост. Човек трябва да знае как да обучава сетивата и ума си, преди да може ефективно да обучава ръцете си да работят успешно.

      Зимните дни ги използвам за повече писане в блога, защото от много работа блога беше започнал да изостава, както сте забелязали. Балкана има много сняг, снимките в статията за готическата арка са от преди няколко дни.

  2. Владо

    Един въпрос : как може да се ‘пребори’ човек с криенето на занаята. Много често хората не искат да да споделят знания, защото ги е страх,че ще им вземеш хляба.

    Рядко се срещат по-възрастни майстори, които имат желание да предадат занаята си на някои и да имат желание да научат някои.

    Но често според мен се „крие“ знанието, за да не го открадне някои…

    Малко късен коментар, спрямо публикуването на темата, но все пак 🙂

    • Този феномен с криенето е характерен за старото поколение чието мислене е останало от времената на социализма. Днес живеем в епохата на Интернет и Youtube и там има достъпно всякакво знание за всякакви занаяти, при това изобилно и безплатно.

      Най-важното за усвояване на един занаят, не е самото знание свързано със занаята, а усвояването на онзи начин на мислене, който позволява на човека да се научи на всичко необходимо сам. Именно за този процес говоря в статията по-горе.

      • Благодаря Ви, Майсторе! С тази статия канализирахте стремежа ми да стана дърводелец. До този момент се съмнявах, че имам нещо общо с дърводелството. След тази статия аз съм убеден, че съм се родил дърводелец, просто току-що го разбрах. 🙂 Много съм щастлив от този факт.

  3. софрони

    От стар майстор нищо ново не можеш да научиш!

    • Владо

      Предполагам е така за повечето стари майстори !

      Факт, че почти всичко се намира в глобалната мрежа, особено когато човек знае чужди езици.

      Поне аз имах възможност ‘стар майстор’ да ми показва неща за даден занаят ( нямаше време да ме научи за съжаление ) и беше много хубаво изживяване. Затова попитах, защото лично за мен ако има възможност някои да те въведе в дадено нещо, чувството е различно. Но поради липсва на такива възможности ще се справя човек и чрез Интернет 🙂

      • Нищо не може да замени личното преживяване, особено ако е в подходяща среда, която насърчава творческия процес. Точно в тази посока работим ние, за да можем и да създадем и средата и пример да дадем и каквото сме научили да предадем на други.

  4. софрони

    Изобщо за какъв занаят може да се говори днес в нашата държава?Когато някой понаучи нещо от някаква дейност и решава,че може сам да работи!И там започва трудното.А това което се нарича дърводелство е непонятна смесица от недоразвити умения и високо самочувствие.Няма необходимост нито да се краде, нито да се крие нещо-информацията е в джоба ни.Обаче са малцина тези, които искат да се научат да се справят сами,както казва по-горе craftsmanbg . Но според мен,всичко зависи от посоката на мислене,а това е друга тема.

    • Никога не е правилно да се обобщава на едро и да се слагат всички хора под общ знаменател. В България има не малко занаятчии, които владеят много добре своя занаят и това, че ние не ги знаем или не сме чували за тях, не означава, че те не съществуват. Затова е най-малкото нечестно спрямо тях да се правят генерализации за всички.

      В българското занаятчийство има много проблеми, вкоренени в нашето минало и настояще, но аз бих казал, че новия ден вече е настъпил и едно ново поколение от нов тип вече е поело щафетата. От тук нататък нещата само ще стават по-добре, защото с всеки изминал ден това ново поколение задобрява и става все по-добро. Трябва да мислим и за бъдещото поколение и за обучаване на младежите и децата. Това беше основната грешка на предишните поколения, те напълно изоставиха предаването на занаята на следващите поколения. Ние трябва да поемем топката там където е била изпусната и да продължим напред.

  5. Росен

    Здравейте, много ми хареса статията Ви, много важно е и според мен наличието на желание за развитие, мотивация, хъс.
    Отскоро се занимавам съвсем любителски с дърводелство. Исках да направя пейка за антрето от дърво. Няколко месеца гледах снимки, ходих по магазини с подобни дървени мебели, гледах сглобки, пропорции, четох за сглобките по форуми. Четох за видовете триони, длета, гледах клипове в ютуб как се правят самите слгобки. Бях се въодушевил за лястовичите опашки 🙂 Накрая един ден си купих малък сгъваем тезгях, длета, трион с много малки зъбци за фино рязане, дърводелски чук, прав ъгъл, рад пила имах отпреди, купих шкурка. И накрая направих въпросната пейка. Отне ми доста време. Най-трудното за мен беше, че цялата дейност я правих в антрето, което е тясно. Започването и приключването на работа бяха свързани с разместване и почистване. Гледах да не вдигам много шум заради съседите. Накрая намазах с ленено масло и пчелен восък. Кеф ми е, че използвах само няколко винта за да закрепя горната част към сглобката краката.
    В този ред на мисли следващата ми идея е да направя шкаф за банята.
    Четох и научих, че акациевото и дъбовото дърво са подходящи за целта – т.е. издръжливи са на влага. Обиколих складовете за дърво по околовръстното (на София), за да търся акация но без успех. Предлага се само иглолистна дървесина. Имате ли идея къде би могло да се намери дървен материал от този вид.

    Поздрави,
    Росен

  6. Чудесна статия! Въобще не се интересувам от дърводелство – интересува ме ученето и образованието. Списвам с моя приятелка блог на тема „В процес на развитие“ и съответна ФБ страница на блога. Надявам се няма да имате нищо против да споделим тази статия във ФБ страницата- мисля, че чудесно съответства на основните ни теми, именно образование, учене, родителство и учителство, промяна на парадигмата и това, че всеки човек е в постоянно състояние на развитие. В статията пишете за неща, които съм чела по книги, например свръхмобилизираното състояние на ума при наличие на интерес към темата се определя като „състояние на поток“ от психолога Михай Чиксентмихай /http://www.probagreshka.com/mihaj-chiksentmihaj-potok-tajnata-na-shtastieto-video//. Предполагам не сте запознат с тази теория- вашето описание ми се струва съвсем искрено и произтичащо от опита, не от теория. Как може да се свърже човек с вас?

    • Здравейте,

      Няма проблем да споделите статията където намерите за добре. Да, нещата за които пиша са базирани на моя опит и не съм чел или следвал нечии конкретни теории освен моята собствена. Това, което съм написал е малка (и бих казал немощно представена в тази статия) част от цялостно разбиране относно процеса на обучение до който аз лично съм достигнал при който човек може да придобие всякакви умения без ограничения.

      Можете да се свържете с мен чрез формата за контакт на страницата „За Нас“ https://woodcraftbg.wordpress.com/about/

  7. Много хубаво написано! Благодаря за вдъхновението, с което изпълнихте събота сутрин 🙂

  8. chirak

    Изключително мотивираща статия. МН истини има написани. Има ли някаква информация за курсовете , които ще се провеждат 2017г. ?Имам огромен интерес да започна курс.

    • Здравейте,
      В момента основните ни усилия са свързани с подготовката за събора и евентуално след него ще искаме да организираме някой курс. Но ако се отвори възможност може да се случи и нещо преди това.

  9. robibobi

    Чакам с нетърпение част трета, както и повече информация относно съвместната работа с Джеймс.

  10. Силвия

    Здравейте и поздравления за точната философия на даден занаят или начинание!
    Аз съм точно такъв случай и пример, че нещата се свеждат до силна мотивация. И аз както вие, като малка имах огромно желание да рисувам, но не знаех как, нямах „точно око и точна ръка“. Отказаха ме много преди да ме научат. Към 30 ми година стигнах до философията която сте описали и реших, че ще стана художник. Научих се сама да гледам с интуиция и разбиране всичко, претоварих си мозъка с информация, до достигане на т. н. от вас критично ниво…. И изведнъж нещата започнаха да се случват. За около година от човек, който не може да нарисува абсолютно нищо, се превърнах в художник все едно излязъл от Академията. Мога да се похваля с прекрасни картини, портрети, които са едно към едно с позиралия човек, 3Д реалистични образи. Започна да ми харесва и реших да докажа на себе си и на всички, които се съмняваха, че сама се обучавам, че мога да се справя и със иконопис. Така за една зима станах и иконописец. Методиката на силната мотивация и отварянето на съзнанието, използването на интуицията, да това е ключа да се обучиш на абсолютно всичко. Тска както рисувах икони, реших, че трябва да се науча да правя изображенията с дърворезба. Така се запалих по този вълшебен занаят. Както се досещате и на това се обучих, сама. След иконите, започнах с изработка на мебели, и това вече е научено. Искам с този коментар да дам кураж на хората, да не се отказват никога, когато някой им каже, че не могат. Аз съм жена, никой не вярваше че ще успея с мъжки занаят, камоли съвсем самоука. Сега се занимавам само с това, живея в чужбина и всеки, който вижда произведенията ми, първото което ме пита е къде и колко съм учила за да създам такъв резултат. И разбира се никой не вярва, че съм самоука, аз която не можех преди няколко години да нарисувам и цвете. Поздрави за отличната статия, и запомнете – вярвайте на себе си и не се отказвайте! 😊

    • Браво, много ме зарадва вашия коментар. Хората имат нужда да научат не конкретни умения, а начина по който се придобиват всякакви умения. И е много по-добре, когато човек вярва не в себе си, а в нещо много по-голямо и значимо от него самия.

Оставете коментар:

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

%d блогъра харесват това: