Завръщането на ръчните инструменти

В продължение на хиляди години човешката цивилизация е зависила от ръчните инструменти и способността на занаятчиите да работят с тях. Работата с ръчни инструменти изисква цялостно разбиране за дадения занаят и не е съвместима с прословутото разделение на труда, което ни донесе индустриалната ера. С навлизането на машините занаятчийския труд започна да се обезценява, защото работния процес вече позволява да се постави един работник на една определена специфична и монотонна задача, която не изисква цялостно и задълбочено познаване на дадения занаят. Индустриализацията превърна занаятчиите в оператори на машини и с това настъпи упадък в занаятите. Това важи с особена сила за страните от социалистическия блок в които влизаше и България, защото частната инициатива беше криминализирана и всички работещи бяха вкарани насила в големите индустриализирани фабрики, където не се изискват цялостни занаятчийски умения.

Ръчни дърводелски инструменти

Заедно с тези процеси настъпи и упадъка на ръчните инструменти. Те се превърнаха в реликви от миналото и ако все още се произвеждаха някакви, то качеството им беше значително занижено. Причината за това беше мисленето, че ръчни инструменти ще са необходими само на „хоби“ потребителите в къщи, докато „професионалистите“ работят с големи индустриални машини. Това мислене завладя дори такива марки еталон за качествени инструменти като Stanley и Black & Decker, които се насочиха към „хоби“ сферата и снижиха качеството си до неузнаваемост.

Ренде Stanley No.4 от 19-ти век.

Ренде Stanley No.4 от 19-ти век.

Съвременно ренде Stanley No.4

Съвременно ренде Stanley No.4

Разликите в качеството не са само в пластмасовите дръжки и неща касаещи външния вид, а в такива съществени неща като качеството и дебелината на ножа, доколко дъното на рендето е наистина плоско и калибровано и много други дребни на пръв поглед неща от които зависят резултатите от работата с рендето.

Възпитаха се няколко поколения хора, които бяха свикнали да мислят за ръчните инструменти като за нещо упадъчно и принадлежащо на прашната история. Аз самия бях един тях. Гледах с абсолютно презрение към всякакви ръчни триони, ръчни рендета, донякъде и поради факта, че качеството на това, което се продаваше в магазините беше именно такова долнопробно. Затова и аз гледах на тия инструменти само като нещо годно за долнопробно качество на работа. Всичко в моето мислене беше свързано с машините. Колкото по-независими от ролята на човека толкова по-добре. Точно по тази причина една от първите машини, които купих след като реших да се завърна към дърводелството беше не нещо друго а CNC рутер. В моето мислене, ако нещо не можеше да се направи със CNC рутер, значи въобще не може да се направи. За всяко нещо трябваше машина, колкото повече машини толкова по-добре. Същевременно от опит познах, че да работиш с такива машини въобще не е толкова ефективно за всяка задача. С изумление открих какви сложни форми могат да се постигнат с ръчна пила само за няколко минути, които ако трябва да се направят на CNC е необходимо часове да се подготвят файлове за програмиране на машината. И след това само една грешка и счупваш нож за 150 лв, а за тези пари човек може да си купи ръчно кована пила, която ще трае поколения. Така моето мислене започна да се променя.

Тази промяна далеч не беше нещо, което специфично се случваше само при мене. Една вълна на промяна беше започнала да залива света много преди да достигне до мене. Хиляди хора на запад започнаха да се пробуждат към ефективността и радостта от работата с ръчните инструменти.

През 1981-а година един ентусиаст на име Томас Лий-Нийлсен (Thomas Lie-Nielsen) започва да прави реплики на старите модели инструменти на Stanley. Той започва да влага такова усърдие в изработката на репликите, че постигнатото качество надминава това на Stanley, дори в най-добрите им години. Нещо повече качеството на инструментите с марка Lie-Nielsen вдъхновява огромен брой дърводелци да се завърнат към използването на ръчни инструменти. И не само това резултатите на Лий-Нийлсен успяват да вдъхновят мнозина не само да започнат да използват ръчни инструменти, но и самите те да започнат да правят такива. Така се появяват множество малки предприятия, където се възстановяват традиционните методи на правене на ръчни инструменти. Лий-Нийлсен се превръща в катализатор на процеси, които донасят ренесанс на ръчните инструменти и свързаните с тях класически занаяти.

Днес Лий–Нийлсен правят отворени събития посветени на ръчните инструменти, където не само дават възможност на хората да видят и пробват техните инструменти, но също така и канят други малки производители на инструменти да дойдат и да покажат своите продукти на тези събития. По-долу ще ви покажа няколко видео клипа от такива събития на които можете да усетите духа на цялата обстановка. Едно такова събитие е истинско празненство за всеки занаятчия.

За съжаление за нас, които сме в България би било трудно да посетим такива събития случващи се на 15 000 км от нас, но в мен се заражда идеята, да се опитаме да направим нещо подобно в България, макар и не в такъв мащаб.  Кой знае, може едно скромно начало да помогне за това подобен ренесанс на ръчните инструменти и въобще класическото дърводелство и в България.

А до тогава ще ви оставя още няколко видеа от подобни събития:

А ако искате да видите още можете да проследите този линк: https://www.youtube.com/results?search_query=Lie+nielsen+tool+event

Ако вие сте ентусиасти на тема ръчни инструменти и мислите че можете да допринесете с нещо за организиране на такова събитие или имате какво да покажете на него, то можете да се свържете с мен за да обсъдим какво и как би могло да се направи и организира. Време е за български ренесанс в занаятите и ръчните инструменти.

A ako iskate da widite o]e oThttps://www.youtube.com/watch?v=B6hfDsD5mt4Save

Save

Advertisements
Categories: Дърводелски инструменти, Дърводелство | Етикети: , , , | 3 Коментари

Навигация в публикациите

3 thoughts on “Завръщането на ръчните инструменти

  1. robibobi

    Знаете ли за някакъв ресурс, книга или друго, където да са описани инструменти от нашите краища от преди десетки и стотици години?

    За пореден път попадам на видеа в интернет, където демонстрират работа с бичкия и хвалят този инструмент (Пол Селърс, Франк Клаус и други). Не, че тя е българско изобретение но определено е нещо специфично за балканския и европейския район.
    Повечето информация, която намирам е за дърводелство от Великобритания, Щатите или пък от скандинавските и далекоизточни страни.

    Замислих се, дали нямаме и други добри инструменти, за които няма как да бъдем информирани следейки дърводелци от изброените по-горе странни.

    • Ако отидете в Етъра – там ще видите къщи модели пресъздаващи българския бит от преди 150 години. Това, което прави впечатление е че в тия къщи няма мебели. Седяло се е на земята, хората са яли храна на земята, спяли са на земята. Нямало е шкафове, вещите са държани в ниши в стената с лавици от обикновени дъски. Т.е не се е практикувал дърводелски занаят в някакъв развит и пълноценен смисъл. Дърводелството повече се е ползвало при строителство на къщи, но в повечето случаи това е било много опростено и без много заигравки. Разбира се с излючение на чорбаджиите, които са наемали майстори (скъпо удоволствие за малцината) да им правят по-засукани детайли по къщите и дърворезби по таваните. Но дори и в този случай почти не е имало мебели в къщата.

      А за строителството много инструменти не са били необходими. В този блог бях пуснал статия с видео от строителството на китайски храмове по традиционна технология. Там строителите успяха да направят удивително сложни дървени конструкции само с 3 инструмента – бичкия, длето и тесла. Предполагам точно това са ползвали и нашите едновремешни дюлгери.

      Но дали това е било така в по-далечното минало – аз не мисля така. Мисля, че българския народ е бил доста по-добре развит във всяко отношение, имайки предвид че ние сме наследници на скитите, които са известни с изключително майсторските си занаяти и напредничавите технологии. Но всичко това е унищожено в последствие и народа потъва в упадък, особено по време на турското робство.

      Затова повечето дърводелски инструменти и термини на български език са чуждици и идват най-вече от немски език. А напоследък вече дърводелците заимстваме термини от английския език.

      Затова в близкото минало (100-200) години трудно ще намерим някакви сериозни занаятчийски традиции и инструменти. Но преди това, което е било е почти напълно изгубено.

      • robibobi

        Благодаря за изчерпателният отговор!
        Опитах се да намеря някаква литература, но освен разни учебници които залагаха на инструменти на ток, не намерих други и предполагах че все ще има по-стари книги, които лично не успявам да намиря.
        Това с Етъра е добра логика, наистина. Чел съм статията за китайските храмове и след като го упоменахте се сетих и за едни руски клипчета в които сговорна дружина къща повдигна с брадва, рукан, длето и трион.

        Иначе, преди някой месец попаднах на стила „тезгях“ Roman workbench https://www.mortiseandtenonmag.com/blogs/blog/tagged/roman-workbench. Въпреки, че в момента съм в процес на подготовки да си изработя мой, по последните видеа на Селърс, струва ми се че един такъв по-непретенциозен тезгях би могъл да стои навън и да се ползва при топло време. Но, друго исках да кажа: усещам, че има доста неща, които не знам че не знам.

        П.П. Получих и още една тема за четене (скитите), така че и в това отношение съм доволен 🙂

Оставете коментар:

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: