В продължение на хиляди години човешката цивилизация е зависила от ръчните инструменти и способността на занаятчиите да работят с тях. Работата с ръчни инструменти изисква цялостно разбиране за дадения занаят и не е съвместима с прословутото разделение на труда, което ни донесе индустриалната ера. С навлизането на машините занаятчийския труд започна да се обезценява, защото работния процес вече позволява да се постави един работник на една определена специфична и монотонна задача, която не изисква цялостно и задълбочено познаване на дадения занаят. Индустриализацията превърна занаятчиите в оператори на машини и с това настъпи упадък в занаятите. Това важи с особена сила за страните от социалистическия блок в които влизаше и България, защото частната инициатива беше криминализирана и всички работещи бяха вкарани насила в големите индустриализирани фабрики, където не се изискват цялостни занаятчийски умения.
Заедно с тези процеси настъпи и упадъка на ръчните инструменти. Те се превърнаха в реликви от миналото и ако все още се произвеждаха някакви, то качеството им беше значително занижено. Причината за това беше мисленето, че ръчни инструменти ще са необходими само на „хоби“ потребителите в къщи, докато „професионалистите“ работят с големи индустриални машини. Това мислене завладя дори такива марки еталон за качествени инструменти като Stanley и Black & Decker, които се насочиха към „хоби“ сферата и снижиха качеството си до неузнаваемост.
Ренде Stanley No.4 от 19-ти век.
Съвременно ренде Stanley No.4
Разликите в качеството не са само в пластмасовите дръжки и неща касаещи външния вид, а в такива съществени неща като качеството и дебелината на ножа, доколко дъното на рендето е наистина плоско и калибровано и много други дребни на пръв поглед неща от които зависят резултатите от работата с рендето.
Възпитаха се няколко поколения хора, които бяха свикнали да мислят за ръчните инструменти като за нещо упадъчно и принадлежащо на прашната история. Аз самия бях един тях. Гледах с абсолютно презрение към всякакви ръчни триони, ръчни рендета, донякъде и поради факта, че качеството на това, което се продаваше в магазините беше именно такова долнопробно. Затова и аз гледах на тия инструменти само като нещо годно за долнопробно качество на работа. Всичко в моето мислене беше свързано с машините. Колкото по-независими от ролята на човека толкова по-добре. Точно по тази причина една от първите машини, които купих след като реших да се завърна към дърводелството беше не нещо друго а CNC рутер. В моето мислене, ако нещо не можеше да се направи със CNC рутер, значи въобще не може да се направи. За всяко нещо трябваше машина, колкото повече машини толкова по-добре. Същевременно от опит познах, че да работиш с такива машини въобще не е толкова ефективно за всяка задача. С изумление открих какви сложни форми могат да се постигнат с ръчна пила само за няколко минути, които ако трябва да се направят на CNC е необходимо часове да се подготвят файлове за програмиране на машината. И след това само една грешка и счупваш нож за 150 лв, а за тези пари човек може да си купи ръчно кована пила, която ще трае поколения. Така моето мислене започна да се променя.
Тази промяна далеч не беше нещо, което специфично се случваше само при мене. Една вълна на промяна беше започнала да залива света много преди да достигне до мене. Хиляди хора на запад започнаха да се пробуждат към ефективността и радостта от работата с ръчните инструменти.
През 1981-а година един ентусиаст на име Томас Лий-Нийлсен (Thomas Lie-Nielsen) започва да прави реплики на старите модели инструменти на Stanley. Той започва да влага такова усърдие в изработката на репликите, че постигнатото качество надминава това на Stanley, дори в най-добрите им години. Нещо повече качеството на инструментите с марка Lie-Nielsen вдъхновява огромен брой дърводелци да се завърнат към използването на ръчни инструменти. И не само това резултатите на Лий-Нийлсен успяват да вдъхновят мнозина не само да започнат да използват ръчни инструменти, но и самите те да започнат да правят такива. Така се появяват множество малки предприятия, където се възстановяват традиционните методи на правене на ръчни инструменти. Лий-Нийлсен се превръща в катализатор на процеси, които донасят ренесанс на ръчните инструменти и свързаните с тях класически занаяти.
Днес Лий–Нийлсен правят отворени събития посветени на ръчните инструменти, където не само дават възможност на хората да видят и пробват техните инструменти, но също така и канят други малки производители на инструменти да дойдат и да покажат своите продукти на тези събития. По-долу ще ви покажа няколко видео клипа от такива събития на които можете да усетите духа на цялата обстановка. Едно такова събитие е истинско празненство за всеки занаятчия.
За съжаление за нас, които сме в България би било трудно да посетим такива събития случващи се на 15 000 км от нас, но в мен се заражда идеята, да се опитаме да направим нещо подобно в България, макар и не в такъв мащаб. Кой знае, може едно скромно начало да помогне за това подобен ренесанс на ръчните инструменти и въобще класическото дърводелство и в България.
А до тогава ще ви оставя още няколко видеа от подобни събития:
А ако искате да видите още можете да проследите този линк: https://www.youtube.com/results?search_query=Lie+nielsen+tool+event
Ако вие сте ентусиасти на тема ръчни инструменти и мислите че можете да допринесете с нещо за организиране на такова събитие или имате какво да покажете на него, то можете да се свържете с мен за да обсъдим какво и как би могло да се направи и организира. Време е за български ренесанс в занаятите и ръчните инструменти.
Дърводелски свят 
Знаете ли за някакъв ресурс, книга или друго, където да са описани инструменти от нашите краища от преди десетки и стотици години?
За пореден път попадам на видеа в интернет, където демонстрират работа с бичкия и хвалят този инструмент (Пол Селърс, Франк Клаус и други). Не, че тя е българско изобретение но определено е нещо специфично за балканския и европейския район.
Повечето информация, която намирам е за дърводелство от Великобритания, Щатите или пък от скандинавските и далекоизточни страни.
Замислих се, дали нямаме и други добри инструменти, за които няма как да бъдем информирани следейки дърводелци от изброените по-горе странни.
Ако отидете в Етъра – там ще видите къщи модели пресъздаващи българския бит от преди 150 години. Това, което прави впечатление е че в тия къщи няма мебели. Седяло се е на земята, хората са яли храна на земята, спяли са на земята. Нямало е шкафове, вещите са държани в ниши в стената с лавици от обикновени дъски. Т.е не се е практикувал дърводелски занаят в някакъв развит и пълноценен смисъл. Дърводелството повече се е ползвало при строителство на къщи, но в повечето случаи това е било много опростено и без много заигравки. Разбира се с излючение на чорбаджиите, които са наемали майстори (скъпо удоволствие за малцината) да им правят по-засукани детайли по къщите и дърворезби по таваните. Но дори и в този случай почти не е имало мебели в къщата.
А за строителството много инструменти не са били необходими. В този блог бях пуснал статия с видео от строителството на китайски храмове по традиционна технология. Там строителите успяха да направят удивително сложни дървени конструкции само с 3 инструмента – бичкия, длето и тесла. Предполагам точно това са ползвали и нашите едновремешни дюлгери.
Но дали това е било така в по-далечното минало – аз не мисля така. Мисля, че българския народ е бил доста по-добре развит във всяко отношение, имайки предвид че ние сме наследници на скитите, които са известни с изключително майсторските си занаяти и напредничавите технологии. Но всичко това е унищожено в последствие и народа потъва в упадък, особено по време на турското робство.
Затова повечето дърводелски инструменти и термини на български език са чуждици и идват най-вече от немски език. А напоследък вече дърводелците заимстваме термини от английския език.
Затова в близкото минало (100-200) години трудно ще намерим някакви сериозни занаятчийски традиции и инструменти. Но преди това, което е било е почти напълно изгубено.
Благодаря за изчерпателният отговор!
Опитах се да намеря някаква литература, но освен разни учебници които залагаха на инструменти на ток, не намерих други и предполагах че все ще има по-стари книги, които лично не успявам да намиря.
Това с Етъра е добра логика, наистина. Чел съм статията за китайските храмове и след като го упоменахте се сетих и за едни руски клипчета в които сговорна дружина къща повдигна с брадва, рукан, длето и трион.
Иначе, преди някой месец попаднах на стила „тезгях“ Roman workbench https://www.mortiseandtenonmag.com/blogs/blog/tagged/roman-workbench. Въпреки, че в момента съм в процес на подготовки да си изработя мой, по последните видеа на Селърс, струва ми се че един такъв по-непретенциозен тезгях би могъл да стои навън и да се ползва при топло време. Но, друго исках да кажа: усещам, че има доста неща, които не знам че не знам.
П.П. Получих и още една тема за четене (скитите), така че и в това отношение съм доволен 🙂
Здравейте!
Четейки коментарите тук се сетих за една книга, издадена през 2014 от Иван Гащилов – „Църкви, манастири и параклиси, построени от юговските майстори“
Това са майсторите от село Югово, община Лъки, в Родопа, които са строили и Бачковския манастир.
Преди няколко години бях на гости при едни приятели и там видях книгата. Снимах някои от страниците, особено тези, на които се описват инструментите им. Макар и не стриктно дърводелски, все пак има доста интересна информация. От тази връзка в WeTransfer може да изтеглите снимките: https://we.tl/dBc5KWUq3w
Има и адрес на издателството в Пловдив, както и е-мейл адрес за връзка с него. Възможно е да имат още бройки или да насочат към автора: info@intelexpert94.com
Поздрави,
Петър
Здравейте. Знаете ли откъде мога да си купя качествен маткап и свредла за дърво. А също и ръчно свредло (на английски се нарича T-auger).
Добра идея е да следите в английския eBay, където излизат комплекти маткап със свредла. В България най-много да излезе нещо на някой битак или в OLX, но определено ще се среща по-рядко и ще е на по-висока цена. Затова е добре да се види какво може да се вземе от Англия преди Брекзита, защото след него предполагам че е трудно или невъзможно да се пазарува от там.
Битаците са добро място за набавяне на инструменти на ниска цена. Аз при всяка възможност ходя и проверявам какво има на битака. Маткап е съмнително дали ще се намери качествен но определено свредла излизат постоянно от всякакви видове. Купувал съм и на 50 стотинки и на левче бройката. Обикновено са със занемарен вид и няма как да видиш точни размери по маркерациите, за да си направиш комплект. Аз лично купувам накуп и после като ги почистя започвам да си ги правя комплекти по размери и марки и видове. Това което достига до нашите битаци е предимно на C.I.Fall https://www.worthpoint.com/worthopedia/imperial-13-piece-auger-bit-set-case-1559051803
естествено в насипен вариант и къде повече къде по-малко ръждясали.
Маткапи също има доста но обикновено са в много лошо състояние или с ниско качество, но винаги можеш да попаднеш на нещо читаво.
Битаците искат постоянство и наблюдателност. И желание да реставрираш.
Ако търсиш нещо ново и в комплект – Craftsman ти е казал за онлайн магазините в Англия.