Често се случва хора да ми се обаждат и да ме питат за съвет, какво е необходимо за да започнат да вършат определени дърводелски задачи. Интересуват се с какви машини трябва да започнат, какви инструменти ще са им необходими и колко ще им струва като инвестиция да започнат. Поради тази причина искам да напиша една поредица от статии, която ще бъде от 3 или 4 части в които искам да опиша на базата на моя опит и разбиране, какво е необходимо за да започне един човек своя път в дърводелството.
На първо място преди човек да започне да мисли за машини и инструменти, той трябва да си изясни каква е неговата мотивация. Хората имат различна мотивация за да започнат да се занимават с дърводелство. И както често се получава мотивацията се развива и задълбочава с времето, или може да стане така, че човек да изгуби мотивация. По долу ще се опитам да разгледам различните видове мотивация, които се срещат най-често.
- Баща ми беше/е дърводелец.
Има хора, които се интересуват от даден занаят, защото той както се казва е „в кръвта“ им. Те са видяли примера на своя баща или дядо и по естествен начин са пожелали да продължат семейната традиция. Обикновено в тази ситуация човек се захваща с дърводелството с цел да се прехранва от него, виждайки, че баща му се е прехранвал по този начин. Обикновено хората в тази ситуация нямат нужда да четат подобни статии, защото те вече са видяли от своите бащи какво е необходимо да имат и да ползват. Лично моят баща не беше дърводелец, но той беше човек който правеше всичко сам в къщи. Построи сам гаража и вилата, правеше си сам ел. инсталациите и ВиК-то, сам слагаше плочките в кухнята и банята и си заваряваше всякакви конструкции от железа. Също така сам си правеше ножовете, работеше на металообработващ струг и много обичаше да точи ножове. Единствено не правеше дърводелски неща, но с такива макар и не професионално се занимаваше дядо ми. Имаше голям тезгях на сайванта, който аз разглеждах с удивление и често съм се чудил за какво са тия квадратни дупки на плота му. Ето години по-късно аз не само заточвам ножове и инструменти, но може би имам най-добре оборудваната база с инструменти, машини и приспособления за заточване в цяла България. Това е и причината хора да ме питат дали не мисля да направя курсове за заточване на дърводелски инструменти и аз определено искам да направя нещо такова, но това е друга тема. По-важния момент е че много често в нашата мотивация да се захванем с даден занаят това е нещо наследено в нашия ген от предишните поколения. Не е нужно дори това да бъде нашия баща или дядо, но някъде много родове назад може нашите деди да са били добри майстори в своята сфера, а народа не случайно е казал „кръвта вода не става.“ Ето защо не подценявайте призива към занаятите, който ви зове от вашите гени. - Мисля, че с това се изкарват добри пари.
Не малко хора се захващат с даден занаят чисто по финансови причини. По една или друга причина те са преценили, че с това могат да вадят прехраната си и движени изцяло от финансов мотив са решили да се захванат с някаква дейност. По моето разбиране това е възможно най-непродуктивната мотивация от гледна точка на постигане на добри резултати в занаятчийството. Изпълняването на поръчки за пари е свързано със срокове и разходи, които често ни тласкат към компромиси с качеството и добрите занаятчийски практики. По този начин човек се учи да влошава качеството и да прикрива недостатъците вместо да ги отстранява. Просто конюктурата на пазара е такава че сама тласка професионалните занаятчии в тази посока. От друга страна има теория според, която щом правиш нещо за пари, сиреч професионално ти трябва да си най-добрия за да се задържиш на пазара и следователно това е тласък към усъвършенстване на занаята. Като човек, който е работил в този бранш от 1998-а година насам мога да кажа, че тази теория е напълно невярна, особено в българските условия на правене на бизнес. Може би в други страни и при други условия тя би сработила, но в България нещата се движат по доста по-различни правила. С това не искам да кажа, че е лошо нещо, човек да иска да изкарва хляба си с дърводелство, а искам да предупредя, че този вид мотивация има големи клопки и капани в себе си, които могат да бъдат преодолени само ако тази мотивация е подсилена с някои от другите видове мотивация, които описвам в тази статия. - Обичам да работя с инструменти.
ОК нека си го признаем – ние мъжете обичаме инструментите. Обичаме да разглеждаме инструменти, обичаме да ги пробваме, обичаме да ги купуваме, обичаме да си ги трупаме и да мечтаем какво можем да направим с тях. Това е част от нашето мъжко естество. С това не искам да изключа жените, но по мои наблюдения така наречените tool junkies (маниаци на тема инструменти) обикновено са мъже. Любовта към инструментите и желанието да работим с тях води до неизбежното захващане с един или друг проект, а апетита идва с яденето. Така човек се въвлича в онова, което хората наричат „хоби“. Аз лично намирам думата „хоби“ са много заблуждаваща, защото тя съдържа в себе си принизително отношение към онези, които практикуват своя занаят не за пари. Според този модел на мислене, човек може да бъде професионалист или хобист, като професионалист е ако го прави за пари, а хобист ако е само за удоволствие. Напоследък циркулира даже презрителния израз „хобар“, който добавя подигравателна нотка спрямо онези, които се занимават с някой занаят, но не печелят пари от него. Разбира се това подигравателно отношение идва от така наречените „професионалисти“. Ако искаме да не попаднем под ударите на това подигравателно и презрително отношение, ние трябва да се освободим от бинарния модел на тази мисловна система. Няма абсолютно никакви причини един занаятчия, който практикува своя занаят не за пари а от любов към занаята да постигне много по-високи нива на майсторство, от тези, които практикуват занаята за пари. Ето защо не влизайте в капана на бинарното мислене – хобист/професионалист. Оригиналния модел на градация в занаятчийството е чирак/занаятчия/майстор. Човек, който практикува определен занаят само за свои нужни (и тези на близки и познати) е напълно квалифициран да достигне до нива на майсторство, които да са завидни за всички останали. Затова когато купувате инструменти, не се връзвайте на корпоративния модел, който използва бинарната система разделяйки инструментите на хоби и професионални. Купувайте най-доброто, което бюджета ви позволява. - Любов към дървото и изделията от дърво.
За да стане човек страстен дърводелец, той трябва да обича дървото. Неговите форми, цветове, неговата структура и нещата, които могат да се направят с него. Ако човек намира радост и удоволствие в това да гледа добре направени неща от дърво, в него може да се запали желанието да се научи да прави такива неща. Това е една от най-чистите форми на мотивация за това човек да стане дърводелец – любовта към дървото и онова, което може да се направи с него. Когато бях на посещение в Америка аз се влюбих в дървените къщи. В дървените фасади, дървените врати, кухните направени от дърво, въобще всичко направено от естествено дърво. До преди това бях работил само с ПДЧ и считах работата с дърво за мръсна и неблагодарна работа. За съжаление в България не бях видял нищо направено от дърво, което да ме вдъхнови. Дървените врати бяха разъхнати и нацепени. Пейките и ламперията от дърво по заведенията за хранене боцкаха поради настръхването от използваните лакове. Допира до тях беше груб, неприятен и пластмасов. Нямаше го докосването до дървото, защото каква полза ако имате мебели и врати от дърво, които са покрити с лак, сиреч с токсично химическо покритие, което докосвате в действителност, а не самото дърво? Но когато човек има възможност да се докосне до реалното нещо, до истинските продукти от дърво, тогава любовта към дървото се събужда и разпалва. Така започна моя път в света на дървото – с докосването до наистина майсторски направени неща от дърво. Това беше и причината да разработя нашите натурални продукти за финиш на дърво, защото нещо трябва да спре тази порочна култура на покриването на дървените изделия с токсични петрохимически покрития. Някой трябваше да даде пример, да каже – стига! Дълги години аз казвах стига, пишех теми в http://www.krasivdom.com за токсичните строителни и мебелни продукти, но алтернатива нямаше. Истинска, българска и достъпна. Но ако наистина ценим нещо, ако наистина държим на него и не сме готови да правим компромиси – ние ще намерим решение. Това важи с особена сила за знаята, защото преди всичко той е непрестанно намиране на решения за постигане на определени цели. Ако обичаме определена визия, ако имаме определена дизайнерска цел, ние ще намерим решение да я постигнем без да правим компромиси. Компромиса убива мотивацията, убива сърцето на занаята, убива страстта в него. А нищо не ни тласка толкова силно към компромисите колкото парите. Затова написах предупрежденията относно паричната мотивация по-горе. От друга страна нищо не ни тласка така далеч от компромиса колкото любовта към добре направените и истински неща. - Творческата енергия в човешкото естество.
Всеки човек има дълбока и интуитивна нужда да твори и съзидава, заложени още от Твореца, който ни е създал. Настоящата система на идустриализация, комерсиализация и глобализация с някои изключения има нужда не от творци, а от послушни изпълнители, извършващи често монотонни и рутинни задачи в една скучна, напрегната и сива среда. Бленуваните от всички професии на „белите якички“ създадоха маса от хора стоящи в офис, на бюро, пред компютър, които са лишени от удоволствието на това ума и ръцете да работят заедно. Така създадения вакум накара много хора да осъзнаят, че нещо липсва, че живота е повече от това да вършиш офис работа за „добри пари“. Именно сред тези хора започна така наречената makers revolution (революция на хората желаещи да създават неща с ръцете си). Творческото начало може да бъде потискано, но не за дълго, затова хора от всякакви добре платени професии се обръщат към занаятите, към онова, което ще позволи да се разгърне творческия им потенциал. Нищо не прави света по интересен от нещата, които хората в своето естествено развитие създават. Погледнете в какво глобализацията превърна този свят. Навсякъде по света ще видите хора носещо дънки и тениски. От Китай до Бразилия, от Дания до Черна Гора, от Австралия до Гренландия. Разнообразието си отива. И всички се превръщаме в една сива, скучна и безразлична био маса. А помислете, че само преди 140 години макар и под турско робство българите са разработили повече от 30 вида регионални носии. Всеки регион е имал своята уникална носия, както за мъже, така и за жени. Помислете какво преживяване е било само да отидете на пазар и да разглеждате удивителното разнообразие от дрехи на българи дошли от различни краища на България. Същото важи и за останалите народи. Сравнете живите цветове, орнаменти, шевици и декорации със сивите, скучни и лишени от всякаква творческа или национална идентичност парцали предлагани от корпорации като Lidl за „небрежно готина“ мода. Сравнете ръчно направените мебели с дърворезба и изкусен детайл на старите майстори с изпилените до краен предел откъм материал и детайл мебели на IKEA. Даваме ли си сметка накъде сме се запътили? Нека да ви дам един пример. Представете си два вида преживяване при пазаруване. Единия е роден глобалния пазар движен от големите корпоративни интереси. Влизате в голям и лъскав Мall, насочвате се към огромния хранителен супермаркет. Искате да си закупите някакво деликатесно сирене. Какво откривате? Около 30 вида „марки“, които де факто са произведени от 3 или 4 големи производителя произведени по едни и същи принципи на изпиляване на цената на суровините и увеличаване на трайността с химически добавки. Това е „избора“ който глобализацията ви дава. С течение на времето тези 3-4 производителя ще се слеят и ще станат два и накрая ще бъде само един, който няма да си прави труда да печата 30 вида опаковки за да имитира разнообразие, защото така или иначе нямате от кого друг да купите освен от него. Да звучи познато? Помислете сега че отивате на пазар, където малки производители от цялата страна са дошли да покажат своята уникална продукция. Малки семейни мандри, малки колбасарници, всяка от която развила своите семейни рецепти и традиции идват със десетки видове разнообразни продукти всяка, умножени по няколко стотин или дори няколко хиляди такива малки предприятия вие получавате неизчерпаем избор от безкрайно интересни продукти родени от свободния дух на творческата енергия на народите. Всеки продукт е направен с много усърдие, безкрайни експерименти, неизброим брой техники на работа, в това число революционни подходи, характерни за малките и независими инициативи. Няма корпорация, колкото и богата да е тя, която може да си позволи такъв огромен екип от мотивирани хора, които да направят такъв огромен брой експерименти да постигнат толкова разнообразни резултати. Липсва нуждата от стандартизация, унификация и огромни производствени мощности настроени според всяка от рецептите. Защото нещата се правят ръчно в малки обеми, в една мотивирана и максимално комфортна среда, каквато е семейната. Приложете сега това във всяка сфера на производство и си представете какво следва… ТОВА е което губим! Затова все повече от нас ни сърбят ръцете да започнем да правим нещо. За мен посещението в супермаркета е подобно на погребална процесия. Плаче ми се, че чак ми се вие. За мен пазаруването се е превърнало в агония. Искам да правя а не да купувам, или ако искам да купя искам да е от някой като мен, човек който твори с ръцете си, ако и да ми е по-скъпо. За мое огромно щастие виждам все повече хора, които избират да творят вместо да купуват. И точно за тях пиша тези статии за да намерят упътване в своя творчески път без много лутане и губене на време.
Има още, което може да се каже относно мотивацията за това човек да стане дърводелец или занаятчия. Не претендирам да съм изчерпал темата. Както казах в началото споделям нещата така както съм ги видял и разбрал, а който намери полза в това – нека да намери.
С пожелания за това да посрещнем следващата Нова година с още повече нови български дърводелци поели по творческия път на свободолюбивия дух.
Дърводелски свят 
Е не мога да не изразя възхищението си от прочетеното! Благодаря ви!
Съгласен съм, че много често е комбинация – например работата с инструменти и миризмата на дървото. Нямам търпение за продължението.
Да, определено мотивацията не може да се дистилира до само едно единствено нещо, винаги е комбинация от различни неща включително и такива, каквито не съм описал в статията. Например много хора се захващат с дърводелство просто защото искат да спестят пари и да си направят нещо, което им трябва сами. Така постепенно започват да правят още и още неща. Или пък се захващат да правят нещо, защото не могат да открият готово точно това, което им трябва затова се хващат да си го направят сами. Така нещата потръгват в определена посока.
Продавал съм си основните машини 2пъти,малко по семейни причини,и най_много заради пълна загуба на мотивация. Средата,която обитавам в сега е още по непродуктивна ,и понеже всички ,професоналисти които познавам са“педечисти“ реших повече да не се занимавам с тази дейност. Статиите и темите,които засягате обаче са точно това,от което в момента има остра необходимост. Дано повече хора го разберат. Очаквам следващата част.
дърводелство. Сега ми е интересно
Средата и личния пример са много важни за развитието на човека. Затова основната цел на блога е да дава добър пример, доколкото е възможно, за да може и други хора да се насърчат да правят правилното нещо.
Предпочитам хубавата дума: любител.
Звучи приятно и подсказва защо някой би се занимаваа с определена дейност, която не му носи пари.
Преди години когато приятелите събираха пари за море аз ги давах за машини и инструменти.Казваха ми ,,ти си луд да даваш толкова пари за тази машина“Сега когато си изградих някакво име идват и питам мазно ,,ще ми направиш ли това“ какво нещо е животът.Записах се сам в дърводелско училище родителите ме отписаха ,,да ми опазили пръстите“ но пак страста ми надделя и направих работилница .Сега уважават работата ми и те искат нещо от време на време и съжеляват защо са ме спряли…Средата ми е бедно село но всеки ден чукат на вратата ми така че смея да заявя,, хората не са се отказали от дървото “
Първата снимка на работилницата не е ли тази,която festooll използват в реклама?
Не помня откъде съм я взел, от много време ми стои като тапет на десктопа.
Изключително добре казано! Благодаря ти.За съжаление в България е по модерно да си купиш нещо от Мола,Икея или др.отколкото от добър занаятчия.Искам да се запознаем.Успех и отново благодаря.
Истината е че на хората им е трудно да намерят някакъв занаятчия, пък камо ли добър. Пазаруването от Икея е просто по-лесно и достъпно, но все повече хора се завръщат на мебелите от естествени материали и ръчно изработените неща. Проблема е че няма достатъчно предлагане, защото няма достатъчно занаятчии. Доскоро занаятчиите бяха някаква реликва, която може да се види само в Етъра или на занаятчийската улица в Трявна. Но това положение започва да се променя.
За запознанството, ние сме на Балкана – малко далече от големите градове. Човек трябва да положи усилия да попътува, а може би добро време за такова нещо би бил следващия дърводелски събор, който се надявам да направим следващата година.
izvinqvam se za latinitsata ! imam nujda ot razgovor s vas ! jivot i zdrave nqkude na prolet ? pozdravi !
Здравейте,
ами обадете се, когато решите, че искате да поговорим.
Ot 7 godi6en me4taq da stana durvodelec nai-hubaviq zanaqt na sveta imame rabotilnica s doma6no napraveni ma6ini kato strug,bancig,abriht,freza i diskov 6laif tezi ma6ini sa napraveni ot ba6tami o6te predi da se rodq toi se zanimava6e s durvodelstvo no edin den sprq izgubi jelanie i se otkaza neznam dali tazi zainteresovanos idva ot nego no az po4ti vseki den hodq v tazi rabotilnica i si me4taq da stana izvesten durvodelec sega sum na 19 i o6te me4taq imah nujda da spodelq tova s hora kato men izvinete za na4inut mi na pisane taka po-burzo pi6a.
Дърводелството е занаят, който позволява да твориш и създаваш неща с ръцете си. Това само по себе си носи достатъчно удовлетворение само по себе си, без значение дали някой оценява труда ти или не. Добър дърводелец ще можеш да станеш ако си движен от желание да твориш и създаваш, а не от желание да станеш известен. Известността създава повече проблеми отколкото носи ползи. Повечето телевизионни дърводелци не са добри в занаята, защото фокуса е изместен. А онези, които са добри и известни са станали такива едва на стари години, като Пол Селърс например.
А ти като ходиш в работилницата правиш ли неща в нея или само гледаш и мечтаеш?
Da prav si prosto se izravih gre6no ne tursq izvestnosta obi4am da suzdava kato maluk vinagi razglabvqh igra4kite si za6toto mi be6e interesno mehanizma ot tam zapo4nah da pravq moi si izobrateniq i taka s vseki izminal den se u4eh da pravq zapo4nah da gledam mnogo You tube video klipa za durvodelstvo i vse o6te go pravq za6toto tova ne e kato da se radva6 na nov telefon i sled nakolko meseca da ti omruzne durvodelstvoto e kato moe vtoro surce kato plamuk v du6ata mi koito istinski me radva da se zanimavam A i za rabotilnicata ne ne pravq ni6to za6toto banciga kusa lentite ima problem s kolelata i e opasno za rabota i su6tata istoriq i s drugite ma6ini vse pak te sa doma6no praveni no imam moq si sobstvena rabotilnica s pove4e ru4ni instrumenti edna kulona/nastolna borma6ina i strug napraven ot durvo kogato bqh na 13-14 godi6en ideqta mi be6e da e kopiren strug s 6abloni za da mojeh da si napravq 6ah za igra no vse o6te ne sum stignal da napravq 4asta za kopiran no pak go polzvam pravq drujki za tesli kato se ima v predvid 4e nikoga ne sum rabotil na strug no be6e zabavno i mnogo interesno i taka 6te mi se da imah fabri4ni ma6ini no prosto portfeilat mi ne go pozvolqva za sega.
Привет, интересна статия, изпълнена с много истини. Обичам и аз да творя доста неща, и дървото е едно от тях. Обаче пусто време не достига. Ето и някои мои неща.