Не знам колко от вас са посещавали Швеция, но това е една изключително подредена и спретната страна. Поради моя интерес към дървените къщи и изделията от дърво въобще, аз прекарах много време в обикаляне из жилищните квартали и разглеждайки как са направени къщите им, градинските мебели, оградите и всякакви съоръжения от дърво. Определено си личаха изключително кадърното отношение към детайла и добрите дърводелски практики.
Малцина обаче знаят на какво се дължи това. Когато бях в Швеция домакина по чиято покана бях там ми разказа за времената в които в Швеция положението е било толкова зле, че 50 процента от населението е имигрирало в други държави. Както знаете имиграцията и напускането на България от хиляди българи е наболяла тема, но колко от вас могат да си представят какво означава половината население на една държава да я напусне в рамките на една година?
При все това нещо се е случило, което е обърнало нещата в Швеция, за да я видим днес една много добре уредена страна с прекрасна реализация на основните занаяти. Разбира се възстановяването не може да се припише на едно единствено нещо, но аз искам да ви запозная с онова, което е изиграло много ключова роля и това е системата за обучение на деца Sloyd.
С навлизането на индустриализацията в Швеция все повече хора биват заети в сектори на индустрията, които не изискват широк спектър от занаятчийски умения. Така старите поколения имайки основни занаятчийски умения престават да ги предават на следващото поколение и изпращат децата си в общообразователните училища, където придобиват празни умствени знания и никакви реални умения. Такива са били плодовете на индустриализацията не само в Швеция, но и във всички индустриализиращи се страни по света Това накарало американския поет Ралф Валдо Емерсън да напише следното:
„Ние сме ученици на думи, бидейки затворени в училищата от десет до петнадесет годишна възраст и излизаме от тях с чанти пълни с вятър, с голи слова в нашата памет, а всъщност не знаем нищо. Ние не знаем как да използваме ръцете си, краката си, очите си или мишците си. В стотици училища се води тази война срещу здравия разум и до днес.“
Това положение определено е безпокояло не един и двама проницателни хора. Един от тях богатия шведски бизнесмен Август Абрахамсон решил да направи нещо по въпроса. Затова той дарява голяма сума пари за да се създаде център за обучение по занаяти с техниките за ръчна работа, които на шведски се наричат Sloyd. В своя собствен имот, намиращ се в Наас, Швеция той създава първия център за обучение по метода Sloyd.
Август наема своя племенник Отто Саломон за директор на този център, който разработва заедно с жена си 7 принципа на обучение по метода Sloyd:
- Всяко дете има нужда както от знание и опознаване на фактите, така и от целенасочена активност за прилагане на тези факти в реалния живот.Ние трябва да обучаваме така, че да посрещнем необходимото и за главата и за ръката.
- Настоящата система на образование се фокусира твърде много на лекции, теоретични концепции и рутинни знания в пасивна среда.
- Образованието трябва да бъде премесено с време на правене на неща с ръцете си, което включва самообучение чрез практика. Дайте основни насоки и нека детето да се учи чрез вършене.
- Нека във всяко училище да има стая пълна с работни маси и инструменти. Трябва да се отделят най малко 10% от времето прекарвано в училище в тази стая за практическо обучение, където децата да правят с ръцете си полезни неща за дома, които след като ги направят могат да ги занесат в къщи на семейството си.
- Всеки клас трябва да има модели на неща за изработка, които отговарят на нивото и уменията на децата от съответния клас.
- Учителите не е нужно да са занаятчии, но трябва да са в състояние да дават основни насоки на децата в практическото обучение, както и да им показват каква е правилната поза за работа, и правилния начин за използване на инструментите.
- Най-важното – давайте инструкции, но оставете свобода на обучаващите се да завършат проекта по свое усмотрение и свой начин.
Веднъж вкусили от свободата и радостта на това да създават неща с ръцете си децата започват да се ориентират към занаятите след завършване на училище. По-важното обаче не е това, какво децата са научили да правят, а използването на занаятите, като метод за развитие на характера и личността. Когато едно дете види, какво може да излезе от неговите собствени ръце, то придобива увереност, която ще го благоприятства през целия му живот.
Ето защо метода на обучение Sloyd си поставя за постигане два вида цели. Едната чисто практична касаеща придобиването на умения и другата цел е формирането на характера.
I. Практични цели на обучението Sloyd:
- Развиване на сръчност при използването на инструменти.
- Прецизно изпълнение на проекти.
II. Цели касаещи формирането на характера:
- Развиване на желание и усет за вършене на физическа работа
- Увеличаване на уважението към здравата, честна и трудна физическа работа.
- Развиване на умения за независимост и самостоятелно справяне с проблемите.
- Обучение в навиците на ред, чистота и спретнатост.
- Обучаване на окото и сетивата по отношение на форма, пропорция и цвят.
- Култивиране на навици на внимание, прилежност, трудолюбие, постоянство и търпение.
- Предизвикване на развитието на физическа издържливост.
В последствие центъра на Август Абрахамсон и Отто Саломон се превръща в център за обучение не на деца, а на учители, които да прилагат методите за обучение Sloyd по целия свят. Като обобщение на тяхната дейност Отто Саломон казва следното:
„Приоритет в нашия център не са самите учители или моделите за правене, които разработваме, а самите деца. Стойността на детската работа не е в самата работа, а в развитието на характера, уменията и усещането за красота и форма. Предметите които децата създават са само символ на тези съществени вътрешни ефекти.“
Излишно е да казвам каква огромна нужда имаме ние в България именно от такъв тип обучение, не само за децата, но и за младежите и възрастните. Лично аз все повече виждам като свое призвание да създам такъв център, който да се приложат принципите описани в статията по-горе. И все повече се замислям да дам възможност на хора, които искат да ни подкрепят в тези цели да направят дарения, тъй като вече имах няколко запитвания от хора изявили желание да помогнат с нещо. На практика аз започнах да работя по такъв център още през 2011-а година, когато закупих базата в с. Стоките и започнах да я ремонтирам. С времето успяхме да напреднем не малко, дори там проведохме първия курс по правене на дървени къщи. Правех всичко изцяло със свои средства, които се изчерпаха и работата спря там до където бяхме стигнали. Въпреки това не съм спирал да работя в тази посока, като непрестанно закупувам инструменти и оборудване за този център, дотолкова доколкото мога да заделя от хляба си. Наскоро разработихме прекрасен детски тезгях, който като довърша предстои да покажа в блога.
Ако се чувствате съпричастни с тази мисия и тези цели моля, пишете ми и ще помислим дали да отворим акаунт за подкрепа в Patreon или да сложим дарителски бутон към PayPal. Всички дарени средства ще отидат за закупуване на оборудване и инструменти за този център, както и евентуално за наемане на труд за да можем да напреднем. В отделна статия мисля да пусна подробности откъде сме започнали и докъде сме стигнали по отношение на ремонта на центъра. Идеята е да можем да започнем още тази пролет с макар и недовършен ремонт, за да може средствата генерирани с курсовете да бъдат реинвестирани в развитието на центъра.
А ако искате да научите повече за метода Sloyd ви предлагам да гледате следното видео, информацията в което послужи за основа на настоящата статия:
С пожелания за повече занаятчийски успехи на всички читатели през новата 2017-а година.
Ваш,
Craftsmanbg
Дърводелски свят 
Поздравления от мен за идеята. Добре е да се възобнови това нещо и у нас . Подобна система на обучение беше и в България по социалистическо . Като избухна демокрацията всичко се срина и накрая момчетата и в казарма не ходят камоли дърводелци да стават.Пожелавам ви успешна и пълна с нови идеи и творения нова година
Честита нова година на Вас и на всички посещаващи Вашият блог.
Благодаря, подобно.
Напомня ми на часовете по Трудовото обучение!
П.п
Рatreon предполгам се им в предвид в статията.
Да Patreon имам предвид, това име постоянно го бъркам.
Наистина напомня на нашето трудово обучение, но е много по-фокусирано, целенасочено и мотивиращо. Също така обучаемите взимат за себе си нещата, които са направили. В нашето трудово помня че учихме електротехника (правихме някакви лампички да мигат), автомобилознание (тука помня само, че научих устройството на ДВГ на теория и нямаше никаква практическа стойност), правихме някакви етажерки от метал, които после училището продаваше в търговската мрежа, ние се прибирахме с празни ръце. И имахме и някакви часове по дърводелство от които съм запомнил как учителя показваше как се държи пила и в каква поза трябва да са краката и тялото по време на обработка на дървото с пила. Това ми се е запечатало и го помня до ден днешен. Като цяло тия часове им се радвахме защото нямаше изпитване и бяха разтоварващи, но нямаше никаква идея да бъдем мотивирани да творим и създаваме с ръцете си, още по-малко да научим цялостно някой занаят.
Поинтересувайте се за европейските програми мярка 6.4 има заложено именно това което ви трябва
Pingback: Удивителната система за обучение Sloyd | Герганов сувенири