Как се прави добра работилница в България?

Както някои от читателите на блога разбраха наскоро завърши конкурса на фирма КИРОВ АД за домашни работилници в България.  Аз също участвах в този конкурс със снимките публикувани в този блог на моята домашна работилница. За тези, които са ги пропуснали можете да разгледате снимките тук и тук. За мое голямо съжаление моята работилница спечели първото място.

Ще каже някой, как така съжаляваш, че си спечелил? Съжалявам защото бих предпочел всички да са по-добри от мене и всички български работилници да са по-добри от моята,  без това да е за сметка на състоянието на моята работилница. Т.е бих желал като цяло състоянието на занаятите и работилниците в България да е по-високо от моето собствено, защото това при всички случаи би било много по-добре за България и за българското занаятчийство. Това би означавало, че ще имаме много по-качествени занаятчийски продукти на пазара и много по-добра база за обучение на новите поколения занаятчии.

Но, нещата са такива каквито са и ние трябва да действаме от реалността в която се намираме. Затова като принос към занаята в България аз ще се опитам да споделя принципите, които съм следвал при създаването на моята работилница, та дано те биха помогнали на други да постигнат поне това по отношение на организацията на работилницата, което аз съм постигнал.

Кое прави моята работилница различна?

1. Създаване  на среда, преди да се създаде организация.

Обикновено това, което не се забелязва на пръв поглед има много по-голямо значение отколкото си мислим.  В една работилница може да има много добри инструменти, които са кадърно организирани, но ако всичко това се постави в едно порутено помещение – това оказва драстично влияние върху усещането за работното пространство като цяло.

Т.е на първо място работното помещение трябва да бъде изчистено и отремонтирано, преди въобще да започне да бъде организирано като работилница. Това е един от принципите, които съм приложил.

Помещението в което е направена работилницата ми беше прашасало, порутено и пълно с боклуци. Типичния сутерен на стара и изоставена къща. Можех просто да изхвърля боклуците и да наредя машините, но нали занаятчията със занаята си твори уют, удобства и красота. Нима това не трябва да се вижда в самата му работилница? Трябваше ли отново да потвърдя пошлата поговорка, че обущаря ходел бос? Или по-скоро трябваше да последвам древната поговорка, която казва „Лекарю изцели първо себе си„? Затова аз избрах да „изцеля“ по занаятчийски първо помещението, което планирах да превърна в работилница.  Силата на дърводелския занаят е в това, че той притежава в себе си не само съзидателни и творчески сили, но и „изцелителни“ сили проявата на които днес ги наричат с думичките „ремонт“ и „реновиране“. Старото порутено и разнебитено състояние на помещенията има нужда от изцеление и възстановяване, и аз като човек с претенцията на „лекар“ трябваше да докажа, че съм способен да „изцеля“ своето собствено работно пространство.

2. Стил вместо гола организация.

Втория принцип от който съм се водил е че възстановяването и обновяването на работилницата трябва да бъде подчинено на определен стил. Т.е стените и бъдещите шкафове и тезгяси служещи за работно пространство и организация трябва да бъдат обединени и подчинени на общ стил.

Сигурно мнозина, които са се опитвали да ремонтират и обзаведат дома си ще потвърдят колко объркващо е да намерят елементи които да обединят цялата обстановка в един стил. Да вземем например дръжките за мебели. Ако човек хареса даден стил на дръжки – шанса да намери от този стил всички необходими дръжки за всички налични врати, чекмеджета и вратички в българските условия е практически сведен до нула. А опита да се намери обзавеждане за целия дом, което да е хармонира в един стил със всичките си елементи е агонизиращо преживяване.

В това е силата на занаятчията – че той може да създаде всичко, което му е необходимо и да подчини всичко на един стил чрез който да организира една напълно хармонична в стилово отношение среда. Аз никога не съм обичал работата „на парче“. Едно парче такова, друго онакова. Един шкаф в един стил, друг в съвсем друг. Събери чарк, както му казват. Ако се приложи този принцип с кръпките на една дреха обикновено на такъв вид дреха й казват дрипа. И ако шивача ходи в дрипи, то можем ли да се доверим на такъв шивач да ни ушие стилно облекло?

Ето защо аз съм се водил от принципа на цялостната визия, преди да започна да изграждам отделните елементи. Т,е трябва да сме способни да видим „голямата картина“ преди да се забием в нейните детайли. Това е диаметрално противоположно на доминиращия манталитет в България за работа „на парче“. Сега ми трябва това – дай да го направя набързо, че да ми свърши работа и толкова. После онова, и после третото и петото. Всяко нещо е за себе си и всичко се прави с досада, защото „трябва“, а не защото намираме радост и творческо удовлетворение в това, което създаваме.

Обединение на цялата работа в една обща картина, обща визия общ стил е предизвикателство за търпението и характера. Често пъти съм чувал колеги да казват „аз нямам нерви“ за такова нещо. Фундаментална част от занаятчийското обучение е обучението на характера – в постоянство, в усърдие, в понасяне на страдание, в решителност да се извърви пътя до край без значение цената, която ще платим като време и усилия. С други думи това е способността да се постигат творчески цели. Занаятчийското обучение е 70% обучение на характера и ума и едва 30% обучение в усвояването на работни похвати с различни инструменти и материали. Затова лекаря трябва първо да се научи да изцелява себе си, преди да предлага лечебните си способности на други хора.

Аз винаги съм казвал, че занаятчийския процес е двустранен. Докато ти обработваш дадения материал, той също обработва тебе самия. Неговата съпротива да се подчини на твоята визия и цел е предизвикателство и за ума и за характера на занаятчията. Не е възможно да подчиним дървото на своите желания без да увеличим нивото на собственото си внимание, усърдие, търпение и постоянство. Без да научим ума си непрестанно да търси нови и по-ефективни решения, нови и по-удачни методи и похвати на работа. И без да подчиним тази хронична прибързаност и нетърпеливост така характерна за днешното забързано време, която се крие зад думите „немам нерви“.

3. Място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си.

Това е фундаменталния принцип на добрата организация. Нещата се натрупват и настъпва хаос по две причини. Първата е когато не всички неща си имат свое собствено посветено за тях място и така всяко нещо постоянно го слагаме на ново и различно място, което води до огромна загуба на време да търсим „къде остана това нещо“. И втората е когато едно нещо си има определено за него място, но не бива връщано обратно там където трябва.

След като сме създали правилната обстановка и сме подчинили всичко на определен визуален стил, изяснили сме си голямата картина е време да започнем с организацията на работното пространство.

Много хора казват, но аз имам много малко място. Това само по-себе си е неприятно, но далеч не означава края на света. С колкото по-малко място разполагаме това означава, че толкова по-добра и оптимизирана организация на пространствата ни е нужна. Аз винаги съм работил в малки пространства. Поради което съм развил хроничната склонност към това да изцеждам и най-малкото ъгълче, да воювам за всеки квадратен сантиметър полезно пространство. Правя това обаче с една уговорка и тя е че в името на стила си позволявам да жертвам малко пространство. Т.е ако и да е възможно да извлека с математическа педантичност всяко налично парче площ, аз допускам компромиси в името на добрия стил и цялостна визия на нещата. Това само по-себе си представлява творческо противоречие и предизвикателство. Но подобни предизвикателства имат потенциала да ни накарат да развием умствените и комбинативните си способности още повече.

4. Пести и инвестирай.

След като обстановката, визията и организацията на работилницата са завършени трябва да се отдели време, внимание и средства на напълването й със всякакви полезни и необходими инструменти. Тук ценностната система на човека оказва огромно влияние. Мнозина казват, че нямат пари за хубави инструменти а в същото време е бъркат дълбоко да купуват плазмени телевизори и последни модели GSM-и. Човек винаги намира пари и време за онова, което стои високо в ценностната му система. И когато някой каже „нямам пари за еди си какво“ – той всъщност казва – „това въобще не ми е  толкова важно, че да платя цената да го имам“.

Ето защо ако човек цени добрите и качествени инструменти, без значение на финансовото му състояние – той е способен да мобилизира всичките си творчески сили и търпение и да събере необходимите средства за нещата, които счита за важни. Разликата е че един човек може да събира за даден инструмент 2 месеца, друг 10 месеца, а друг 2 години, но пак всеки може да постига цели ако наистина е готов да извърши необходимото за да ги постигне.

Ето защо моя първи съвет към хората желаещи да се развиват като занаятчии е да инвестират в инструменти, които ще траят няколко поколения след тях. Някога преди да навлезе корпоративната практика на „планирано остаряване“ на произвежданите продукти, почти всички инструменти са се правили така, че да траят поне хиляда години. Самото мислене и ценностна система на занаятчиите тогава е било такова, че те не са допускали да работят с неща, които биха се счупили бързо или биха били с ниско качество и производителност.

Другия важен ключов момент е, че никой занаятчия не е гледал на занаята си като някакво временно препитание, но вместо това те са изграждали семеен бизнес, който да предадат на децата си и който да трае поколения напред. Преди време бях попаднал на статия за най-стария хотел в света, който се намирал в Япония и функционирал без прекъсване повече от 600 години, бидейки държан за всичките тези години от поколенията на едно и също семейство. Каква удивителна последователност и постоянство! Ето защо ниското качество  на нашите работилници и инструментите в тях се дължи на изключителното родово късогледство на съвременния българин. Господстващото отношение е нещата да станат криво ляво, с минимални усилия и вложени средства. За продължение на родовата занаятчийска традиция дори през ум не минава на повечето хора занимаващи се със занаяти. Затова в старите поколения е било абсолютно задължително семейството да роди и отгледа синове, които да наследят бащиния занаят и да надграждат на вече положената от предните поколения основа. Вместо това всяко следващо поколение се занимава с нещо различно и трябва да започва отначало, или да продаде труда си на някой друг, който вече е положил основа за някакъв бизнес. По този начин вместо народа да се развива и израства и да умножава своята сила и заможност с всяко следващо поколение, всички затъват в плитчините на непрестанното започване отначало, което води до настоящото в България трагично състояние на занаятите.

Ето защо добрата занаятчийска работилница се гради с визия за следващите поколения. Така занаятчията ще знае че работи и плаща цената не само за собствения си просперитет, но и за просперитета на своите деца и внуци. Но някой би казал, откъде да знам, че децата ми ще поискат да ми наследят занаята? Това разбира се е въпрос на възпитание на децата и внуците, но съгласете се, кое дете би искало да наследи занаята на баща си, когато то свързва този занаят с мрачна, порутена и разхвърляна работна среда? С ръждясали инструменти и тонове гниещи стърготини по пода? Ето защо добрата, чиста, спретната и пълна с чудесни качествени инструменти работилница сама ще предизвика интереса на децата към занаята на баща си.

Преди няколко седмици с един приятел отидохме да купуваме един стар абрихт по обява в olx-а. Млад мъж с прискърбие ни обясни, че баща му наскоро е починал и сега му продава инструментите. Каза, че баща му много се грижел за инструментите и ги поддържал. Попитах го – ти защо не научи занаята на баща си? Той само вдигаше ръце. Когато влязохме в работилницата да видим абрихта обаче – нещата се изясниха. „Добре поддържаните“ инструменти бяха в окаян вид. Въпросния абрихт беше клеясал и не можеше да се настройва движението на плотовете. Вътре беше пълен и задръстен със стърготини. Имаше нужда от цялостно разглобяване, изчистване, изшлайфане, смазване и сглобяване. Останалите инструменти бяха дори в още по-лош вид. А самата работилница беше мрачна, мръсна и разхвърляна. С потънали в прах и забвение ръждясали машини, иначе от промишлен клас. Сега вече знаех, защо сина не е избрал занаята на баща си. Беше предпочел да стане готвач и да работи в някое чисто и спретнато ресторантче, което някой друг е съградил. Поуката мисля, че е повече от ясна.

И така в тази кратка статия споделих основните принципи, които са ме водили при създаването на моята работилница. Надявам се тези принципи да послужат не само на настоящите читатели на този блог, но и да се превърнат в основа и пътеводител за следващите поколения занаятчии.

Categories: Дърводелска работилница, Дърводелство | Tags: , , | 30 коментара

Навигация в публикациите

30 thoughts on “Как се прави добра работилница в България?

  1. Браво много добре казано ,което е самата истина.

  2. Ами ако майстора няма синове или внуци, които да го наследят, обикновено оставя работилницата в наследство на най-верния си чирак. Т.е наследника не е задължително да бъде физическо потомство, ако и да е за предпочитане.

  3. Ако човек чака 2 години да събере пари за един инструмент и 10 години, за да направи работилница като се има предвид колко инструменти трябват дали ще стигне един живот да се събере работилница? Обикновенно човек почва с каквото има под ръка и с времето гради опит, работилница и изисквания към инструментите си.

  4. Ами не е нужно да чака. Купува каквото може и го ползва докато събира за каквото трябва. Аз поне така правя. Важното е човек да има визия и правилно отношение. Ако един човек обаче си купува най-новата плазма или най-новия iPhone и ползва Raider и казва – нямам пари за инструменти, тука вече има нещо гнило.

  5. Колега ,http://danish-oil.com/ тези масла ги има в магазина на avlon ако те интересува, вкарахаги по моя молба , казвам ти да знаеш🙂

    • Благодаря за информацията. Аз имам danish oil, но то не е натурално масло, а е смесица на натурални масла с всякакви химикали и за мен не е приемлив продукт. И това,което го имам само събира прах по шкафовете.

  6. това още не съм го пробвал ,зех мостра ,трябва да е добро ,пише че е с тунгово масло.

  7. колега твоят сайт с ръчните инструменти , тия неща продавшли ги или ? от къде ги внасяш ? ти ли ги правиш?

    • Ааа, това не е сайт, а е pinterest галерия. В Pinterest хората си правят галерии като „пинват“ или „забождат“ снимки, които са им интересни и ги организират в тематични папки. Та това, което виждаш са неща, които аз съм си харесал от областта на правенето на инструменти. Нищо от това, което е в галерията не съм го правил аз. По-скоро това са неща подобни на които някой ден може да се опитам да правя.

  8. Rishko

    craftsmanbg, скоро не си ни радвал с нова статия!
    Планирал ли си скоро да публикуваш нещо или нямаш време и си зарязал блога?
    С каквото и да се занимаваш, желая ти успех.

    • Работя по няколко проекта в момента и се надявам да успея да направя снимки като са готови. После се надявам да пусна статии за тях.

      • Wirminghaus & Funcke

        Очаквам с интерес да публикувате снимки на вашите вече продадени проекти. Вероятно сте изпълнили страшно много поръчки за да може да си позволите такива скъпи машини и инструменти.

      • Аз инструменти събирам от 1998-а година насам, което ще рече цели 17 години. Като се има предвид, че живея скромно, не ходя по барове, ресторанти и курорти, не нося скъпи дрехи, не карам скъпи коли, не пия и не пуша, това ми позволява да инвестирам фокусирано средствата, които стигат до мене в онова, което ценя и считам за важно. Страшно много поръчки не съм изпълнил, защото имам и друга работа, която взема голяма част от времето ми. Но от каквото съм изпълнил гледам да влагам в добри инструменти. Например от къщичката, която пуснах последно в блога каквото успях да припечеля веднага го вложих в инструменти, които отдавна исках да взема.

  9. Wirminghaus & Funcke

    Както и предполагах вие сте от кръвната група на баща ми, за който инструментите бяха свещени. Сутринта в деня в който почина поиска да му дадем фетрайбера от конски косъм, който пазеше като очите си още от царското училище Йосиф Вондрак. За съжаление това е едно отминало време, което никога няма да се върне. Тези модерни машини, а не комунизма убиха майсторството на ръката и прецизноста на окото на истинския майстор, които правеше гратови зъби само с трион и длето., но това е друга тема. Вярвам, че с тези прекрасни инструменти ще изработите наистина красиви неща, които да видим в блога.

  10. Владимир

    Здравейте, Г-н Craftsmanbg. Случайно попаднах на страницата ви. Търсих някакви инструменти втора ръка в гугъл и така ви намерих. Аз тепърва започвам да се занимавам с дърводелство и дърворезбарство и имам големи амбиции. Обичам да правя от нищо нещо и по този начин намирам удовлетвореност от работата си. За мен е много важно човек да бъде доволен от това което работи най-вече душевно. И материалната част е важно, но до толкова, че да ти създаде предпоставки за душевната удовлетвореност. Баща ми е страхотен дърворезбар, практикува вече около 30 години занаята си. Живеем в голяма къща с двор (също доволно голям). В нея живея с моето семейство на единия етаж и родителите ми на другия. В този голям двор баща ми е поместил своята работилница в една кирпичена къща от 20-те години на миналия век. Цяло чудо е, че покривът още не е паднал отгоре му. Нещата, които бяхте написал в статията за загнилите стърготини сякаш представят неговото работно място. Като амбициозен младеж си изчистих другата стая от старата къща, която дори е по-зле от вече използваната работилница и там поместих малкото инструменти, които имам лични. Използвам големите машини на баща ми (абрихт, щрайхмус, циркуляр и т.н. и малко по малко започвам да си купувам леки машини като бормашини, зегета и др. Нямам възможност да си построя мечтаната работилница за момента, но сън не ме хваща да мисля акъли как да стане това, че тази моя стаичка едната и стена не е закрепена и може всеки момент да падне (скоро мисля да я строя наново стената поне). Ще опитам с европроекти за дофинансиране за изграждане на работилница и закупуване на някакви машини. Отегчава ме задоволеността на баща ми с мизерията, която царува и това, че той и грам не е заинтересован да се направи нещо в момента. Разбира се казва, че трябва да се направи нещо, но когато му кажа, айде да направим и той ми опонира, че трябвали много пари и т.н. Затова единственият ми начин за сега са проектите. Но както и да е. Исках да ви благодаря за статиите, които ми вдъхват кураж и ми дават пример за една мечтана работилница. И моите идеи са сходни с вашите за стил и организация. В момента дърводелството ми е втора работа, но искам само това да работя. Дал съм си дума, че един ден ще го постигна и упорито сам срещу всички се опитвам да изградя нещо. Искам когато влезна в работилницата да ми е комфортно, да съм освободен от мисли за падащ покрив на главата ми и да мисля само върху поръчките си. Благодаря ви още веднъж за чудесните статии и бъдете сигурен,. че успявате с мисията си да вкарата класа и стил в българското занаятчийство. Аз ще взема пример от.вас. И също така исках да споделя идеята си за европроекти тук в коментарите, ако някои не се е сетил за този начин за изграждане на добра работилница, надявам се, че съм успял и аз да пробудя колегите. Желая здраве и успех на всички!🙂

    • Здравейте Владимир,

      Преди всичко поздравления за ентусиазма. Въпреки, че баща ви е станал жертва на комерсиализма и е изгубил каузата, той ви дава много добра основа от която да тръгнете. За съжаление точно това става, когато един занаят се комерсиализира до степен, че най-важното е да се правят някакви пари, а средата и творческата обстановка биват пренебрегнати. Такива хора не осъзнават, че ако бяха инвестирали в работната си среда щяха не само да работят с по-голямо удоволствие, но и в крайна сметка щяха да печелят повече. Има една поговорка, която казва „Добро име е за предпочитане пред голямо богатство.“ А мизерната работна среда никога не говори добре за човека и пречи на постигането на добро име.

      Що се отнася до „Европейските програми“ – то аз не съм чувал те да се предлагат за оборудване на малки работилници. Самия замисъл на Европейските програми е да се източват парите на данъкоплатците от големите корпорации, с други думи те сами по себе си са вид корупционна схема, както и целия ЕС е корупционен механизъм обслужващ големите банкерски и корпоративни кръгове. Той и затова сега се пука по шевовете, защото не може да се краде до безкрай в един момент идва видов ден.

      Аз смятам, че е въпрос на лично достойнство човек да изработи със собствените си ръце онова, което му е необходимо за личните или професионалните нужди и да не посяга към чужди пари за които някой друг е работил. Да, става по-бавно и по-трудно, но така се полага много по-добра основа на истински професионален морал, който е задължителен за изграждане на доброто име.

      Днес мнозина се оплакват от липсата на пари, когато истинския проблем не са парите, а липсата на достойни, честни и самоотвержни хора, които са способни да постигат целите си по справедлив и честен начин. Липсва най-вече правилно разбиране и правилна мотивация, както и добро знание за това, кое как трябва да се прави.

      При все това ние живеем в уникален век, в който само с два клика с мишката имаме достъп до огромни информационни ресурси, за които предишните поколения не са могли и да си мечтаят. Ето защо дори човек да няма пари, то нищо не го спъва да се обучава и да напредва в занаята дори само с гледане и четене в Интернет.

      Преди много години когато излязоха първите компютри в България (далечната 1982-а година и прословутия Правец 82), аз тогава бях само на 10 годинки. При все това бях толкова запленен от идеята, че си купих книжки за програмиране и се научих да програмирам на Basic без въобще да съм пипнал жив компютър). Пишех всичките си програми в тетрадката. И когато най-после се добрах до компютър моите програмки работеха. Това е когато човек обучава своя ум, мислене и съзнание в дадено нещо, дори да няма достъп до реална практика. Днес човек може да научи страшно много неща и хиляди пъти по лесно чрез безплатната информация в Интернет.

      Например аз нямах никакво ковашко оборудване, но изгледах стотици видеа за коване и когато най-после взех оборудване, аз почнах да кова и да правя неща от първия път. Разбира се практиката е важна, но обучението на ума и мисленето са изключително важни, а за това в днешните времена няма никаква нужда от пари. С течение на времето човек ще събере машини и оборудване, но има страшно много хора, които имат всякакви машини, но мисленето им е сбъркано и нямат задълбочен и проникновен подход към занаята.

      Ето защо една от най-важните основи на занаята е човек да има здрава занаятчийска философия, защото в днешно време занаятите в България са опорочени от голия комерсиализъм, който носи със себе си само пошли и повърхностни резултати.

  11. Все пак си мисля, че тази работилница не е в България, а във Франция?

  12. Здравей, Craftsmanbg!🙂

    Публикациите ти са много интересни, а за работилницата няма смисъл от коментар – сам знаеш, че е много добра!
    С мой приятел смятаме да произвеждаме палатки с дървени конструкции /рейки/ и за тази цел ще трябва да си организираме работилница. Истината е, че нямаме никаква идея какви са базовите машини и инструменти, които ще са ни необходими, за да стартираме. Ще съм благодарен, ако ни дадеш съвети и напътствия както за машините и марките, така и за финансовата страна на въпроса!

    Предварително благодаря и успех!

    • Здравейте,

      Няма проблем да ви консултирам по въпроса. Просто ми позвънете на 0887815140 и ще ви отговоря на въпросите. Разбира се напълно безплатно. Мен също ми е интересно да чуя за тия палатки.

  13. Raffi Nevrouzian

    Както би казал баща ми – мераклийска работа.
    Благодаря за положените усилия. Вдъхновяващо представяне.
    Много ми е приятна работата с дърво, занимавам се любителски, в гаража /3х6м/.
    Посъбрах някой машини и инструменти, някой си направих сам /струг за паници, банциг който става и на гатер/. Работя основно с орех разбичен и сушен собственоръчно.
    Използвам много лененото масло. Бих се възползвал от предлаганото от вас варено ленено масло. Искам да поръчам три литра.
    Благодаря!

    • Здравейте,

      Ще е интересно ако имате някакъв линк със снимки на паниците, които правите. А за лененото масло ще ви пиша на мейла.

      • Raffi Nevrouzian

        За съжаление нямам публикувани снимки на работите си, правя ги за удоволствие и ги подарявам на приятели. Мога да направя снимка на това, което правя в момента и да ви я пратя по мейла.
        Интересни са ми по-големите диаметри – 30-40 см. т.е. половин дънер. Оставям и част от белин’ата на дървесината. Суша заготовките около година до 8-12%.
        Напълно самоук съм и критерият ми е изграден на снимки от Мрежата, за съжаление…

  14. Поздравления за прекрасният, изпълнен със съдържание блог. Поздравления и за наградата, както и за страхотните постове!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: