Дърводелската работилница – огледалото на занаята

Повечето от нас сме се нагледали на неугледни, затрупани с прах, боклуци и безредие работилници с ръждясали и неподдържани машини, затъпени и изхабени инструменти. Всичко това говори за досада от а не за любов към занаята. Досада идваща от неприятното задължение да се отиде в работилницата за да се печелят пари, че да има с какво да се живее.  Подобно отношение разбира се не се ограничава само до работилниците, но важи за почти всяко работно място, където човек отива от немай къде, за да печели пари, а не защото горещо оценява и обича това, което прави.

Дърводелска работилница

В тази публикация аз няма да ви показвам снимки на типичните български дърводелски работилници, защото всички знаем за какво става въпрос. Достатъчно е човек да потърси обяви за дърводелски машини втора употреба за да види на снимките в какво състояние са машините и работилниците в които се намират. Особено трагично е ако се търсят ръчни инструменти втора употреба, защото там положението е направо отчайващо. Лично аз намирам причините за това състояние на нещата в напълно погрешното отношение към занаятите, което се е настанило в България след унищожителния период на комунизъм по време на който всеки частен бизнес и инициатива се третираше като престъпление достойно за затвор и концлагер. Познавам един ковач, който за малко да го вкарат в Белене за това, че е предлагал частни ковашки услуги и е печелил отвъд норматива за бедност, което по това време закона е считал за незаконно обогатяване. Подобна репресия срещу занаятчийската инициатива е разрушила трайно веригата майстор-чирак и на практика всеки прохождащ в занаята повече или по-малко е самоук или пък се е учил в държавната система в която разсипията, кражбите от общата собственост и безхаберието бяха норма на поведение. Основния проблем обаче идва от мотивацията да се захване някой с даден занаят, а именно на занаята се гледа като на нещо, което може да докара лесни или бързи пари, да се правят неща на далавера. Затова в тази статия аз бих искал да започна отначало и да подредя нещата по начина по който аз съм ги видял и разбрал.

Занаята като израз на творческата натура на човека

Дърводелски дизайн

На първо място това, което аз съм разбрал е че занаята е един от начините за реализация на творческия потенциал в човешката раса. Необходимостта да твори и създава неща с ръцете си е присъща на всеки осъзнат човек. Човечеството е поставено да живее в една невероятно красива среда, където навсякъде около нас ни заобикаля творческа красота недвусмислено изразена в одушевените и неодушевените творения около нас. Разбира се както подразбирате аз визирам Природата, а не мрачната и потискаща градска среда. От малък човек, който е в досег с природата, той е в досег с красотата. Всичко това събужда у човека желанието да твори и създава. Творческия процес сам по себе си е толкова удовлетворяващ, че той няма нужда от финансова мотивация за да бъде поддържан и развиван. Нещо повече самия творчески процес развива фундаментални качества и умения, като наблюдателност, въображение, организираност, постоянство, инженерна мисъл, комбинативност, съзидателност, списъка може да продължава до безкрай. Голата финансова мотивация не е в състояние да стимулира развитието на тези качества, защото тя винаги търси най-прекия път към най-голямото количество пари, а това влиза в разрез с творческия процес, който често е екстравагантно неиздържан от финансова гледна точка.

Работилница

Преди около 16 години живеех в морската столица и тогава за първи път почнах да правя мебели от ПДЧ. Имах съдружник с който работехме на равни начала и след като напуснах Варна аз му оставих работилницата и всичко в нея. И толкова години по-късно той не е добавил почти нищо към нея. Не е ремонтирал помещенията, не е променил нищо в начина на работа. Обяснението е че ако го направел не виждал как „ще избие парите“.  Точно това мислене е една от основните причини за състоянието на занаятите и работилниците в България. В същото време моя бивш съдружник  си направи скъп ремонт на къщата с обзавеждане и всичко, но по някаква причина за дома си не разсъждава като за нещо, от което трябва да си избие парите. Следователно на занаята се гледа на нещо, което не е част от живота ти в който инвестираш за да ти бъде добре,  както например се счита дома, а за досадно задължение съществуващо само за да правим пари, че да можем да живеем. От друга страна той ме пита – а ти защо взимаш толкова машини и инструменти при условие, че много от тях често не ги използваш.  Моят отговор беше – защото разширяват творческата ми перспектива. Когато човек мисли как да създаде определена вещ или продукт, той трябва да може да види не само неговия дизайн и функция, но също така и технологичния процес по който той ще бъде създаден. Един творец, който реално възнамерява да реализира своята визия винаги мисли в рамките на инструментите с които разполага. Ето защо увеличаването на инструментариума и познанията за боравене с него увеличава творческата перспектива и избутва навън ограниченията на творческото въображение. Виждал съм хора, които сядат и мислят дизайни само на хартия. Идват и ми показват – тогава ги питам – този детайл как ще го изработиш. Те нямат идея, но са го сложили там защото са решили, че е „по-така“. Това е напълно безплоден подход. Инструмента е продължение на човешката ръка, също както ръката е продължение на човешкия ум.

Занаятчия

Когато ума работи той трябва да съедини обработвания материал заедно с човешката ръка и инструмента в нея за да намери пътя към реализацията на своята визия. И точно тук идва мястото на:

Работилницата като място за вдъхновение и стимулиране на креативния процес

Дърводелска работилница

За посветения занаятчия работилницата не е място за извършване на досадни задължения. Тя е място от което трудно можеш да го извадиш и място в което той няма търпение да се завърне. Тя е среда за творчество и съзидателност. Място, което ти помага да виждаш невиждани досега неща и място в което те засърбяват ръцете за работа.

Стимулираща работна обстановка

Работилницата трябва да стимулира духа и въображението, а не да го потиска. Влизането и пребиваването в нея трябва да бъде радостно и трепетно преживяване, защото там не се извършват досадни и принудителни неща, а се реализира един  от най-удовлетворяващите за човешкия дух процеси – съзиданието.

За да има съзидание обаче е нужно нещо повече от творческа и вдъхновяваща среда нужен е ред и организация на ресурсите и инструментите, което са въвлечени в творческия процес, така стигаме до:

Работилницата като инфраструктура и гръбнак на творческия процес

Реализацията на творческата визия зависи от добре организиран процес на достъп до материали, машини  и инструменти. Колко пъти ни е отнемало повече време да намерим инструмента, който ни трябва отколкото самото му прилагане в производствения процес? Липсата на ред води до хаос в работния процес и от там спада мотивацията, губи се фокуса и се трупа напрежение, което е контра продуктивно  и води до грешки и издънки по време на работа.

Работилница

За разлика от много други занаяти, дърводелския занаят има капацитета да се погрижи сам за организация на работилницата си, защото е способен да произведе всякакъв вид шкафове, закачалки, маси, чекмеджета и приспособления с които да се организират инструментите, машините , консумативите и материалите. За съжаление обаче при нас като че ли важи максимата, че „обущаря ходи бос“.

Дърводелска работилница

Въпреки това ако имаме достатъчно мотивация първото нещо на което ще се фокусираме като дърводелци е на организацията на собствената ни работилница. Това ще ни позволи да тренираме нови идеи, техники, както и да превърнем шкафовете в работилницата си в мострена зала показваща какво сме в състояние да направим. Да не говорим какво огромно влияние ще има върху всеки посетил ни клиент реда, чистотата и дисциплината, които ще види в работилницата ни, като това ще контрастира много силно с типичната българска реалност.

Дърводелска работилница

И не само това, но и ще дадем добър пример на много от нашите, колеги и събратя по занаят които биха дошли да ни посетят.

Дърводелска работилница

Липсата на добър пример е това, което поддържа години наред посредствеността в България. Една от причините този блог да съществува като взаимства от добрия пример там където може да бъде намерен – това да ни послужи като отправна точка за преобразяване на нашето собствено работно пространство, както и стандарти на работа.

Дърводелска работилница

Колкото по добре организирана е една работилница толкова по-гладък и удовлетворяващ ще бъде работния процес.  Ето защо искам да обърна внимание на няколко системи за лесна и удобна организация на работното пространство.

Перфорирана стена

Перфо стена

Един от най-лесните и гъвкави начини за организация на инструменти и консумативи е перфо-стената.  Тя позволява да се организира и променя в движение разположението на различните неща. Начините да се използват перфорираните плоскости е най-разнообразен. Ето няколко примера:

Перфо стена

Перфо стена

Перфо стена

e17c1154d58cbbad2f5de23cd92819f5

123a8d6906e0bbc6413a47ff4d72a341

Перфо стена

Перфо стена

Перфо стена

В България могат да се намерят готови перфо стени, както и аксесоари за закачане за тях. За съжаление обаче цените не са сред най-приятните. Аз имах щастието да успея да закупя 2-3 големи листи от перфориран фазер, изостанали от комунистическо време в завода на Лесопласт в Троян. Не знам дали в момент накъде могат да се намерят такива, но ако потърсите в Интернет за „перфориран МДФ“ и „перфорирана ламарина“ ще ви излязат полезни резултати.

Много от фирмите, които предлагат магазинско оборудване също предлагат перфо стени и аксесоари за тях. Но внимавайте с цените защото те варират от добри до ужасни. Разбира се един дърводелец винаги може да намери начин да пригоди нещо и да го направи аксесоар за перфо стена. Ето някои варианти:

Перфо стена

Перфо стена

Тези винтови куки се продават във почти всяка железария и могат да се използват за направата на мобилни рафтове към перфо стена. Най-важното при монтирането на перфо стената (ако си я правите сами) е да има място зад самия перфориран лист където да може да влязат държачите и куките. Останалото е просто рамка в която да поставите перфорирания лист.  Или просто го поставете между краката на съществуваща работна маса или отстрани на някой шкаф.

Перфо борд

Перфо борд

Френска заклинваща система

Друг много удобен вариант за организиране на работилниците е така наречената френска заклинваща система. Тя е също толкова гъвкава като перфо стената, но позволява да се организират и подредят много по-големи и тежки неща.

Френска заклинваща система

По своето същество тази система е изключително проста  и ефективна. Тя се състои от дълги летви или дъски зарязани или фрезовани на 45 градуса в единия край и монтирани на стената през определено разстояние. В зависимост от приложението това разстояние може да варира по ваш избор. След това се правят контра летви или контра дъски, които също се зарязват под 45 градуса и се прикрепят към рафтове, шкафове, приспособления за за закачане и дори перфорирани бордове и се закачат за контра летвата монтирана на стената, както се вижда на схемата и снимките по-долу:

hanging-200c-1109

99eb72da9544f0a68b38ea1881980925

11831d331e77b21ac103de4b5946e0f6

По този начин имате възможност да закачите на стената при това по начин, който може да се промени и пренареди за минути всякакви неща, и малки и големи и леки и тежки:

Френска заклинваща система

В зависимост от това колко ви е здрава стената и крепежните елементи с които закрепвате носещите дъски тази система може да понесе изключително тежък товар.

Френска заклинваща система

За един дърводелец е изключително лесно да реализира тази система в работилницата си и да изработи всякакви носещи приспособления.

Френска заклинваща система

Разбира се тази система може да се предлага и като продукт на потенциални клиенти за организация на техния гараж, мазе или килер.

Френска заклинваща система

Разбира се в работилницата тя дава неограничени възможности и позволява всякакви вариации:

Френска заклинваща система

Френска заклинваща система

Френска заклинваща система

Мобилни работни колички

Независимо дали работилницата е малка или голяма, мобилните колички са изключително удобни. В малките работилници защото могат да се преместят и да освободят място, а в големите, защото могат лесно да бъдат закарани във всеки край на работилницата, когато са нужни.

Мобилна работна количкаМобилните колички мога да служат за всякакви неща. Включително за организация и преместване на инструменти, стяги, аксесоари, та дори и за машини и материали.

Мобилна работна количка

Мобилна работна количка

Мобилна работна количка

Мобилна работна количка

Техния размер и форма могат да бъдат всякакви и са лесни за изработване от всеки, който може да работи с дърво.

Мобилна работна количка

Мобилна работна количка

Мобилна работна количка

Мобилна работна количка

Мобилна работна количка

Само въображението може да ви ограничи в това как можете да използвате работните колички в работилницата.

Магнити и магнитни ленти

Последния лесен метод за организация на работилницата на който искам да се спра е използването на магнитни държачи, които идват под най-различни форми. Най-популярния от тях е магнитната лента.

Магнитни държачи

Тези магнитни ленти са изключително практични и никога няма да имате достатъчно от тях.  Трябва обаче да се внимава защото на места се продават ленти с доста слаби магнити, които не могат да задържат стабилно инструментите и използването им може да доведе до падане и повреждане на инструментите.

Магнитни държачи

Аз от много години търся качествени магнитни ленти за работилницата и едва наскоро намерих наистина добри и качествени в Lidl. Ето точно тези:

Магнитни държачиСтруваха около 9,90 лв, което не е лоша цена и са изключително силни. Досега не ми е падал закачен инструмент, освен ако не се сложи нещо в края на лентите където няма магнит и не държи силно. Купих си около 12 броя и мислех, че съм прекалил, но не ми стигнаха и сега само чакам да получат пак за да си взема още. Хубавото на тези ленти е че не само са силни, но с помощта на тези пластмасови държачи в края можете да закачвате една за друга още магнитни линии и така да получите една дълга магнитна лента на която да поберете много неща. Тези ленти много добре може да се комбинират с френската заклинваща система, като бъдат поставени на носач закачващ се на системата.

Другия вариант магнити за окачване са създадени да работят съвместно с перфо стената.

Магнитни държачиКакто виждате те могат да работят и с произволна дупка направена навсякъде където има товароносимост. За съжаление тези не съм ги открил да са налични не само в България, но и в Европа. Има ги засега предимно в САЩ.

Третия вариант универсални магнитни държачи са неодимови магнити с фрезенкова дупка.

Магнитни държачи

Магнитни държачи

Този вариант позволява да се монтира магнита на всяко място на което може да се завие винт. Това позволява да сложите инструмент или аксесоар на възможно най-близкото и удобно място за неговото ползване. Тези за щастие са налични в България и аз успях да си купя няколко бройки. Ползвам ги много успешно и са доста силни и държат много здраво. Не помня точно цената, но ги взех от фирма Прамиз и можете са се свържете с тях да попитате какво имат и на какви цени. Магнитите с фрезенкова дупка са налични с различен диаметър от което зависи и цената им.

Искрено се надявам с първата част на тази публикация да съм ви мотивирал към това да създадете добре организирана и подредена работилница, а във втората част да намерите практични насоки за това как да го осъществите. Бих се радвал ако читателите на блога ми изпратят снимки на своите работилници, които да публикуваме в блога в отделна публикация в която се надявам да мога да покажа неща и от нашата работилница.

Успешно дърводелстване!

Дърводелска работилница

Categories: Дърводелска работилница, Дърводелски инструменти, Дърводелство | Етикети: , , , , | 18 коментара

Навигация

18 thoughts on “Дърводелската работилница – огледалото на занаята

  1. Благодария за страхотният блок, аз се занимавам с дърводелство от доста години ,с две думи наследствен дърводелец съм , бащами цял живот е бил дребен занаятчия ,и аз продължавам дейността.от съвсем малък се мотам ,покрай ,вече старите дърводелски машини. и ми е толко мило и драго като влезна в работилницата. искам да кажа че това за поддържане на добре изрядна и подредена работилница е абсолютно вярно ,всичко което пише по горе е точно така, аз постоянно се ровя в нета и зяпам как хората на запад си поддържат работилниците,обаче найстина жалко е че в българия са много малко тези които мислят по този начин.много се радвам за блога и ще продължавам да го чета , ще се радвам ако се направят и клипчета на които всеки ще може да си показва метода на работа ,работилницата , изделията . ако мога да бъда полезен с нещо съм на среща , мерси пак и много успехи.

  2. Браво за статията. Много точно ми се струва наблюдението за посредственоста и добрия пример. И аз мисля така. Развам се, че има и други луди като мен. Отскоро с един пирятел списваме блог за дърводелство и дърводелски машини (http://woodbg.blogspot.com). Бих се радвал, ако може да си сътрудничим по някакъв начин, защото състоянието, в което се намира дърводелството в България, е доста лошо и според мен има нужда от повече хора, които да споделят опита си.

    • Здравей,

      Аз наскоро попаднах на вашия блог не помня по какъв повод и му се зарадвах. Вие показвате неща, които правите с процеса на работа, което е много по-ценно. Аз за момента се ограничавам да показвам добри неща и добри примери за подражание, както и да развивам идеологическата и философска обосновка на занаята, като до момента не съм показвал нещата, които аз правя. Не ми остава време да снимам по време на работа, а и понеже клоня към това да показвам само добри неща в добра обстановка искам да почна да снимам и показвам моите неща, когато си стегна окончателно работилницата и мога спокойно да правя снимките в хубава обстановка. Стига разбира се да мога и да отделя достатъчно време за това.

      Гледам в блога ви че ползвате pocket hole сглобки и това ме радва. Ние ги ползваме много отдавна, а вече и за големи дървени конструкции в по-масивния им вариант. Гледам също, че ползвате и ръчно ренде и това също много ме радва. На снимката това ми прилича на класическо Stanley или поне нещо подобно.

      Изпълнението на тапите за плота и поставянето на диблите е изключително кадърно и също ме радва. И като гледам, че ползвате и лицеви рамки – мога да кажа, че сме сродни души 🙂 Аз почти нищо не правя без лицева рамка.

      Ще се радвам ако има с какво да си сътрудничим. Вие от къде сте точно?

      • Здравей,
        Благодаря за добрите думи. Наистина се опитваме да показваме как сме правили нещата, защото така хората си казват, че и те биха могли и че няма нищо сложно. Това ни е целта – да има повече хора, които правят нещата сами. Имам чувството че само в България кората казват „Това правено ли е, или си го купувал“ – все едно, че „правено“ е някаква обидна дума.
        Колегата Грифин живее във Франция, а аз съм от Перник, така че сътрудничеството ни с него е изцяло по интернет.
        И аз не знам как точно можем да си сътрудничим с теб, но дори само мисълта, че някъде има други луди, също помага.
        И аз съм фен на лицевите рамки – с тях всичко става много по-здраво и могат да се използват различни панти (изобщо не обичам изхвърлящите панти на корпусните мебели).
        Правилно позна рендето – Стенли е. Беше износено и ръждясало, но му направих основен ремонт (http://forum.napravisam.bg/forum/viewtopic.php?f=35&t=44215).
        Тук е другото – Стенли № 7 (http://forum.napravisam.bg/forum/viewtopic.php?f=35&t=45148&start=40).
        Много обичам ръчните инструменти. За съжаление машините ги замесстват, когато се търси производителност, но когато се цели чиста и прецизна работа, за мен те нямат алтернатива.
        Още веднъж, браво за блога и статиите. Ако прецениш, че можем да сме си полезни, може да ми пишеш по всяко време.

      • За лицеви рамки също има изхвърлящи панти. Но много трудно се намират в България. Изкупих последните налични количества на Salice от KAME, след което са ги спрели за европейския пазар и не мога да купя повече. Hafele имат на безумна цена. Вече намерих начин да ползвам стандартна изхвърляща панта с лицева рамка, особено с метода дървена конструкция, който сам разработих и работи много добре.

        Ръчни инструменти обичам много и преди време започнах сериозно да се оборудвам с тях. Имам цялата серия на Stanley – 3,4, 41/2, 5,6 и 7, но като качество предпочитам Record и от тях имам 3,4,41/2, 5,51/2, 6,7 и 8, 1 & 2 са предимно с колекционерски цели и са много скъпи и не са практични затова не съм вземал такива. Въпреки това в работата си повече ползвам Lie Nielsen и Veritas, които са превъзходни и е истинско удоволствие да се работи с такива инструменти. В процеса на събиране на ръчни инструменти натрупах много сериозна колекция (над 100 ретро рендета, от които някои са на над 150 години) почти всички са функционални. Като му дойде времето искам да ги изложа за показ и проба в работилницата на Балкана в която се надявам да има и места за спане на посетители. Някои от рендетата са ръждясали и имат нужда от възстановяване. Досега съм възстановил само едно Stanley No.4, което оставя повърхност гладка като стъкло върху дървена повърхност, когато се рендосва в посока на жилите. Някой ден когато ми е готова стаята за работа с ръчни инструменти да мога да показвам как работят ръчните инструменти. Много често те са в пъти по ефективни от машините в зависимост от спецификата на работата. Друг любим инструмент ми е японския трион, той е един от най чудесните инструменти с които съм работил. Ползвам на Bahco, които в България се продават от Kammarton.

        Мисля, че е добре са се създаде една Интернет дърводелска гилдия, която да спомага за развитието на занаята, както има такива гилдии на ножарите примерно. В тази насока си струва да се мисли и работи. Аз от един момент нататък ще искам да предавам знанията си на други хора както и да вдъхновим младо поколение дърводелци в които да поставим за основа високи стандарти основани на любов към занаята, а не към парите.

  3. Да, № 1 и 2 от номенклатурата на Стенли и Рекорд са доста скъпи, последно виждах № 2 да се продава за 480 лири!!!
    Завиждам ти за Лий Нилсън и Веритас, не са ми във възможностите и засега карам само със стари Стенли. Имам 4, 5, 6, 7, 93 и 220. Японските триони са супер, но засега ми вършат работа едни стари триони от Англия.
    Браво за идеята за работилницата, пожелавам ти успех.
    Гилдията на дърводелците също е добра идея. Може да разчиташ на поне още двама за реализацията й:).

    • Пред Lie Nielsen предпочитам Veritas. Струва си човек да събира пари за такова качество. Това са не просто инструменти за цял живот, но и за поколенията. Може човек да заделя по 5, по 10 лв от тук и там, да изкара пари от някой проект и да ги задели докато събере за хубав инструмент. В началото и на мен цената им ми се виждаше несмислено висока, но когато се престраших да купя първия такъв – цялото ми съзнание за тия неща се промени. Просто цената няма такава тежест. Това са неща по-скъпоценни от парите. А и да не говорим, че това далеч не са най-скъпите инструменти. Не знам дали си проверявал http://www.breseplane.com/ или https://www.bridgecitytools.com/ – там правенето на инструменти се е превърнало в изкуство. Има и много други подобни. Аз станах голям любител на така наречените infill planes и се надявам скоро да мога да си правя такива, иначе цените на нови такива е в хиляди.

  4. Много вярно, мотивиращо и оптимистично ! Благодаря за страхотния материал 🙂
    Аз се занимавам с женски ръкоделия – пачуърк, плетиво, бродерия и имам прекрасно Ателие- магазин, в което се чувствам прекрасно и точно като вас не приемам това основно като средство за препитание, о прехдимно като начин да изразя себе си..постоянно инвестирам в материали и инструменти и определено клиентите оценяват моите емоции и усилия !!
    Поздравявам ви и много здраве, късмет и успехи !

  5. Петко Божков

    Здравейте много ми хареса статията .Личи си че е правена от интелигентен човек.Аз съм начинаещ в дърводелството имам около 14 години стаж във кофражи стоманобетонните конструкции но сега съм се увлякъл по дърводелството и бавно трупам опит.

  6. Jordan Nikolv

    Здравейте всички!
    Едва днес случайно попаднах на този вълшебен сайт и се регистрирах веднага.
    Макар че професията ми няма нищо общо с дърводелството , мебеларството и столарството,тези занаяти винаги са ме възхищавали и привличали.Наближава време да се пенсионирам и се замислям за недалечното бъдеще. Имам 200 год. къща в Стара планина с огромна маза – м/у 180 м2 и 190 м2. Мечтата ми е да създам в нея дърводелска работилница.
    Авторът на тази статия е професионалист и творец от висока класа. За съжаление такива като него се срещат все по-малко. Хора с неговата ерудиция и познаване на професията в детайли правят чест на Гилдията.
    Надявам се с участието си в този така нужен сайт и аз да бъда полезен за всички участници в негол

    • Здравейте и дерзайте с вашата бъдеща работилница. Ако имате нужда от съвети и насоки питайте и с каквото можем ще гледаме да сме полезни.
      Ако кажете какво точно бихте искали да правите във вашата работилница ще мога да ви дам някои полезни насоки.

      • Jordan Nikolv

        Като начало , би трябвало да въведа помещението , във вид годен за използване. Тъй като основите на къщата са вкопани в склон ,може би трябва да се погрижа за хидроизолацията му. Влагата е най-големият враг на този занаят. След това би следвало да възстановя всички зазидани прозорци. Те са малки , все пак са нещо.Следващата стъпка е да увелича височината на помещението. Стените на помещението са основите на къщата , които са от дялян камък. До тук , добре… а по нататък какво следва!?!.
        Таванът е изработен от огромни дъбови греди и в/у тях е наковано дюшеме от 8 см дъбови талпи. Подът на помещението е от тикли , в относително добро състояние.
        Като начало , това са моите разсъждения. Всеки един съвет , който мога да получа от участниците във Форума , ще ме доближи до крайната ми цел – да мога да изработвам всякакви изделия от дърво и неговите производни.

  7. Поздравления за отношението към занаята!
    Въпреки че основната ми работа е да създавам виртуални продукти, сърцето ми принадлежи на занаятите. Дядо ми беше дърводелец и от малък съм усетил очарованието на работата с дърво.
    Преди години работих като дърводелец известно време. Това което ме отказа беше именно мърлявото отношение на хората(шефовете) към работното място. От няколко години пък се запалих по работата с кожа и съчетавам дърводелството и сарашката работа в къщи през свободното време 🙂
    В момента си стягам ново работно място и къде заради, къде заради отношението ми към темата, този блог се оказа най-вдъхновяващото четиво на което съм попадал напоследък. Още повече че действието се развива в България 🙂
    Поздрави и успех в начинанието.

    • Здравей, на мен също основната ми работа беше да правя виртуални продукти (векторни графики). И аз също се оборудвах за работа с кожа и вече правя някои неща, макар и не за продан. Ще се радвам да пуснеш снимки от новото работно място, когато е готово.

      Иначе кожените каишки за часовник са интересни. Чудя се дали някой все още търси такива неща и дали някой въобще още носи часовник. Аз не помня от колко години не нося часовник на ръката си. Също бих попитал откъде се сдобиваш в кожа в България? Аз взимам от една фабрика в Габрово, но нямат голям избор.

      • По света, а и в България има доста маняци на тема часовници които всеки ден си сменят каишките 🙂 Отделно че има доста часовници за които трудно може да се намери „оригинална“ каишка след като се скъса старата, така че има за кой да се правят каишки.
        Естествено има проблеми при намирането на добър материал.
        Вносителите на кожа се броят на пръсти и качеството варира в зависимост от партидата.
        От Габрово пазарувах веднъж и не останах особено доволен. Най-често пазарувам от Вестед Ледърс. Тъпото е че трудно може да се разчита на постоянен източник на добър материал, което си е проблем ако човек си изкарва парите с това.

      • Благодаря за информацията. Когато става въпрос за естествени материали, там много трудно може да се разчита и на постоянно качество и на постоянни доставки. Твърде малко хора се занимават с отглеждане и преработка на естествени неща. В изкуственяците има повече обем, по-голям маржин печалба и по-стабилно производство. При все това нищо не може да замени естествените материали, колкото и трудно да е човек да се сдобие с тях.

        Тъй като аз кова и желязо, едно от първите неща, които си направих беше колан с ръчно кована катарама. Голям афинитет имам към кованите дръжки за мебели, също комбинация от дърво, ковано желязио и кожа. Някъде имах снимки от първия ми колан с кованата катарама. Мога да пусна някакви ако има интерес.

  8. И аз ще се радвам да споделя снимки, особено с хора които биха оценили това което съм направил 🙂
    Идеята ми е да комбинирам работата с кожа и правенето на уеб сайтове (виртуалните продукти) на едно място.
    Преди време пуснах един сайт и форум за работа с кожа: http://leathercraft.info.
    Все още няма много информация, но пък сигурно ти е интересно да го прегледаш след като материята не ти е чужда 🙂

  9. Миро

    Ако не представлява трудност,
    ще ми бъде интересно да видя някоя снима на колана 🙂

Оставете коментар:

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

%d блогъра харесват това: